Просвещението
През 1847 година Гено Чолаков идва в Силистра по покана на вуйчо си Ради Тодоров, с цел да работи в манифактурния му магазин.
По-късно открива собствен магазин. Заедно с вуйчо си и бащата на брачната половинка си Димитър Петров се посвещава на битката за просветния прогрес на града. Разпространява българската преса в Силистра и близките села. Пръв в града открива в магазина си отдел за продажба на книжарски артикули, а по-късно – и първата книжарница. От 1851 до 1875 година е спомоществовател на 18 от 34-те възрожденски книги, които се получавали в града. Гено Чолаков взе участие интензивно и в активността на българската община в Силистра, а през 1866 година е определен за секретар на втората българска община. Ето и обобщението, което прави за него през 1898 година софийският в. „ Юнак ”: „ … Гено се е заел за сериозна работа: събуждане на духа на българщината, която била съвсем загубена… ”
Посочва се още, че той на първо време се е захванал с отварянето на учебни заведения в града и окръжието.
Подпомогнат от вуйчо си и други силистренски патриоти, Гено Чолаков стартира битка против гръцкия епископ в Силистра – митрополит Дионисий, който непрекъснато раздухвал враждата на гърци с българи, турци и власи. Изпратен е на изгнание в Цариград от Ибрахим паша, само че след година е освободен заради застъпничеството на българи от Цариград и Русе. На 5.ХІІ.1861 година в Силистра трябвало да се провежда първото свещенодействие на български език в новопостроения храм. Гръцкият митрополит не разрешил на поп Христо Аврамов да отслужи на български език първата литургия в храма, а наредил това да стане на гръцки език от гръцки духовник. Гено Чолаков отива в черквата и изгонва гръцкия духовник. Ибрахим паша незабавно го вика в конака. Гено се аргументира пред него, че новата църква е построена единствено от българи и с български пари. Това вбесява пашата и той удря 2-3 шамари на будителя, само че Гено декларира, че силистренските българи няма да признаят гръцкия епископ и ще телеграфират на Драган Цанков и на униатския наместник в Цариград да им изпратят униатски български духовник.
В началото на 1877 година Гено Чолаков е заточен в Мала Азия. Освободен е след подписването на Сан-Стефанския кротичък контракт. В Силистра е назначен за ръководител на Окръжния съд и в това си качество е народен представител на Учредителното заседание през 1879 година Два мандата е кмет и един – заместник-кмет на община Силистра. В последните години от живота си живее в огромна бедност. Малката му пенсия не стигала за издръжката на огромното му семейство с 6 деца. Затова отправил молба до Народното събрание да му бъде увеличена пенсията. Но, уви! Народните избраници не го удостояват с уместно внимание. Една на улиците в Силистра е кръстена на негово име, а през 1969 година признателните силистренци му вършат бюст-паметник в Дунавската градина.
Източник: patrioti.net
История