Просвещението
Преподобна Стойна е един от невероятните явления по нашите земи. Тя е по доста от всичко – ясновидка, лечителка, пророчица.
Иначе е родена като Стойна Димитрова, през 1883 година в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, през днешния ден в Гърция. Там тя живее до 30-годишна възраст. Когато е на 7 години ослепява след боледуване от едра шарка и евентуално тогава придобива уменията си на ясновидка. Разказва се, че когато една вечер майка й влезнала в стаята й като я чула до приказва на всеослушание, се изумила от светлината изпълнила стаята, а Стойна й споделила, че приказва със Свети Георги. На 16 годишна възраст й се явява на сън Свети Георги и й споделя да копае в двора, където ще откри антична икона и кандило. Тя я намира и точно тази икона тя придвижва по-късно в храма „ Свети Георги “ в село Златолист. Дарбата й на врач става известна в Егейска Македония и доста хора се насочат с вяра за изцерение и лек към родното й село Хазнатар – днешно Хрисохорафа, Гърция.
След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва в България и се насочва за Петрич. Пътят им минава през село Долна Сушица (Златолист) и Преподобна Стойна споделя, че желае да остане да живее в пост и молитва в храма „ Свети Георги “ в селото.
Там тя става монахиня и оказва помощ на хората до края на живота си. Умира през 1933 година Погребана е в двора на черквата, а спомените за нея са отразени от Зоя Великова от Петрич, внучка на Стойна по сестрина линия. Житието на Преподобна Стойна е приключено през 1985 година и през 1986 година е оповестено на страниците на списание „ Български фолклор “. Стойна е сляпа от ранно детство, само че е талантлива с вътрешно зрение – с тъй наречените трето око. „ С вашите очи виждате това, що го има на белио свет. А моите очи научават и другото – за какво го има туй нещо, заради каква причина е обещано. “ За своята пък заложба Преподобната е безапелационна, че идва от Свети Георги. Една нощ й се явил и й обяснил, че е неин брат. Съвременниците на Стойна описват, че въпреки и сляпа, сходно на Ванга, тя бегом качвала стълби, чистела църквата и какво ли още не. Преподобната също е левитирала и за това описват освен хората от селото, а също и поклонници от Гърция и Македония. Тя обаче не е желала тайната й да се знае. Един от селските младежи инцидентно я сварил в църквата издигната на метър над земята и унесена в молитва. Поискал да си тръгне, само че се усетил залепнал за пода. Така станал несъзнателен очевидец на възнасянето й. След края на молитвата си Стойна упорито го поучава да не помни какво е видял и му позволява да опише за способността й „ да фърчи ” едвам след гибелта й.
„ Казвах ви към този момент, че виждам мислите на хората. Винаги в цвят. Понякога ми се рисуват като картини, облици или всякакви усукани една в друга линии. Това може и да наподобява заложба, само че в случай че питате и по-младата от мене Ванга, тя ще ви каже, че няма заложба, която да не е и наказване. Щото Вангичка, вместо фигури и цветове, към телата на хората най-често виждаше техните скъпи покойници. “
Стойна приема по през целия ден заболели и нещастни хора и им оказва помощ. Въпреки че е сляпа и необразована, тя знае къде какви билки порастват, кои потоци са лечебни, от какво да се пазят хората. Например, Стойна дава съвет на един от бойците да не се застоява в напуснати от бежанците домове, тъй като „ това са плачени къщи “. Стопаните им са ги напуснали с доста болежка. Светицата отхвърля пари, а подаръците раздава на други хора. Често, когато приказва с посетителите си, изяснява, че „ веднага “ свети Георги е слязъл и се намира някъде сред тях. Той ѝ споделя по какъв начин да оказва помощ и Стойна предава упътванията му. За нея Ванга споделя:
„ Стойна е три пъти по-високо от мене! Она целио живот го е страдала ката светица. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни месо е турила в уста, ни ракия, единствено водичка. А и светите работи она със свети Георги ги е правила. ”
Преподобна Стойна предсказва гибелта на Борис Трети. През 1925 година след опита за ликвидиране на царя в Арабаконак и след атентата в „ Света Неделя “, Преподобната споделя на богомолците в селото: „ Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е обещано да бъде токсичен, него го патрон не лови. “
Седмица преди да издъхне предизвестява отец Георги Костадинов, духовник в църквата „ Свети Георги ” в с. Долна Сушица – през днешния ден Златолист:
„ Отче, другата сряда я ке паднем болна, ке болен съм в четвъртъка, а в петъка ке заминем на другио свет. “
Известни са и предсказанията на Преподобна Стойна за това, че Струма ще стане огромна колкото Дунава, а с Бяло море ще стане същото като с Черно море и че трус ще отвори нови крайбрежия, а остарялата суша ще потъне. Също, че „ Древна Елада ще изплува, новата ще се окаже под водата. Тогава Бело море единствено ще пристигна към българско “. През 1933 година тя споделя пред фамилията на Костадин Георгиев:
“Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се ненавижда, ке пристигна апетит и мор. Деца и остарели ора ке умират без лек и медикаменти. Обич, любов требе на ората, Коста, любов. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава… ”
Известно е, че преподобна Стойна не се е докосвала до месо. Целият си живот тя претърпява на плодове, един път в седмицата самун и вода.
“Идете си по домовете, арни индивиди, идете си, само че да знаете – на нашата земя се е родила бела птица. От тъга се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който земляк я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема мощ, дека никой не я знае… Айде идете си положителни ора и се молете на Бога… ”
Въпреки многочислените чудеса, Българската православна черква не признава Стойна за светица, обявявайки, че е лекувала неканонично.
Църквата в Златолист е най-забележителното и посещавано място в дребното селце. Гробът на Преподобна Стойна е в двора, а стаичката, в която е живяла светицата може да се посети от всеки. На големия чинар до църквата, за който се приказва, че е на повече от 1000 години, е вързана люлка, на която сядат дребни и огромни. Въпреки че са минали 86 години от гибелта на Стойна, в селото приказват, че чудесата още се случват. Някои, които откровено са се помолили на гроба на Стойна и в църквата – на свети Георги, са прогледнали, други са се излекували от заболявания, считани за нелечими.
Източник: flashnews.bg
България