Как се чете Вазов за удоволствие?
Преди годни бях мощно впечатлена, когато прочетох, че огромната съветска поетеса Марина Цветаева на 16-годишна възраст към този момент била прочела " Фауст " на Гьоте в оригинал! Сега си мисля какъв брой от децата ни учат езици, с цел да прочетат някое стойностно литературно произведение в оригинал. Глупости, ще кажете - те въобще не четат, камо ли в оригинал. Е, чак такова резюме не може да се прави, само че ето, че Институтът за проучване на образованието преди ден ни сподели, че над една четвърт от учениците у нас (26%) въобще не четат книги. През юли предходната година пък изследване на Министерството на младежта и спорта сподели, че 46% от младите българи на възраст 15-29 години не отварят книга.
Анализаторите от Института за проучване на образованието не крият, че са се заели с тематиката за четенето, откакто следващото издание на интернационалното изследване PISA за следващ път сподели, че 15-годишните възпитаници у нас са все по-зле с четивната просветеност. Около
47 % от българчетата мъчно схващат смисъла на прочетеното
и не могат да извлекат информацията от него, до момента в който на това ниско равнище измежду връстниците им от страните на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) са единствено 23%. На най-високите нива по четене са 2% от българските възпитаници, до момента в който приблизително в Организацията за икономическо сътрудничество и раз тези отличници, които схващат наличието на информацията и вършат разлика сред обстоятелства и мнение, са 9%. Доказана е връзката сред честотата на четене и четивната просветеност, която пък е основа за бъдещото обществено и икономическо развиване на индивида, акцентират анализаторите. А това значи, че всеобщото ниско ниво на умеенето да се чете предопределя в бъдеще една България на необразовани хора, които не просто не умеят да вършат съвременна стопанска система и интелигентно общество, само че са и доста лесни за всевъзможни операции заради неразвитост на мисленето си. Когато приказваме за най-тежките проблеми на България през днешния ден, нормално сочим високия % на небогати и мизерстващи хора и огромното обществено разделяне сред небогати и богати. Но ми се коства, че в действителност най-голямата опасност за националната сигурност у нас е от ден на ден възходящата неначетеност измежду младите в комбиниране с нашия най-бърз в Европейски Съюз демографски срив.
Данните от PISA 2018 демонстрират, че колкото по-често нашите възпитаници четат художествена литература, толкоз по-високи са техните резултати, цитират анализаторите. Разликата в грамотността на децата, които четат постоянно художествена литература, и тези, които в никакъв случай не го вършат, се равнява на двугодишно образование в учебно заведение. Тези 26%, които не четат книги, изостават от междинното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и раз с към 1 година учебно образование. А единствено 11% от нашите деца са показали, че четат книги за наслаждение.
Статистиките са повече от ясни, само че значимият въпрос е за какво ни се случва всичко това. Най-често виновността я стоварваме върху учебното заведение. То има значение, несъмнено, само че дали в тази ситуация не би трябвало
да поделим прегрешението и със фамилията?
Днешните 15-годишни са родени през 2004 година Техните родители са получили обучение и са прекарали съзнателния си живот в годините на прехода след 1989 година А какво се случи в тези години? У нас се срина освен стопанската система, срина се духовността, загърбени бяха полезностите на изкуството и литературата, човешките връзки на взаимопомощ и съчувствие, обществената сензитивност, които в действителност се възпитават в най-голяма степен точно от изкуството и литературата. Факт е, че високите мостри, изключително на българската литература, са обществени, непокорен и изпълнени с човешка деликатност. Всичко това мина в графата " социалистически архаизъм ". Как живеят през днешния ден писателите и създателите ни? Те ли са идолите на младите в този момент, когато полезност са парите, джакузито и маратонките " Puma "? Хайде, не ме разсмивайте. Това е политика на страната, отпред на която стои началник, прочел една книга в живота си...
Близо една четвърт от учениците ни, взели участие в PISA, споделят, че имат до 10 книги в дома си! Родителите не четат, естествено, не четат и децата им. Родители даже роптаят, в случай че детето е попаднало при преподавател, който му дава лист с книги да ги прочете през лятото. Било излишно претоварване. Отношението към книгата и навикът да се чете се образуват от най-ранна възраст - колкото по-рано, толкоз по-трайно. Защо няма родителска реакция на непрекъснатите опити с учебното заведение, които стигнаха до такава степен, че новите образователни стратегии са превърнати в
невъобразим книжовен миш-маш?
Народът се впечатли единствено от това, че извадиха " Балканджи Йово " от учебното заведение, обаче не му дреме, че МОН изхвърли от стратегиите, да речем, публицистиката на Ботев и фейлетоните на Алеко. Ако преди се учеха творби, в този момент се преподават " тематики ": Черноризец Храбър е в една тематика с Бокачо, а Смирненски - с Марк Твен. Творбите и създателите им са разхвърляни на части в разнообразни класове - " Отечество общително " на Вазов е подредено дружно с романа " Моето семейство и други животни " на Джерълд Даръл. Или пък три " неутрални " глави от " Под игото " (без изтъкване върху иго, революционери и впрочем " политически неточни детайли " ) са разпръснати по всякакви тематики в разнообразни класове и в комплект с всякакви създатели, а романът като цяло го няма. В скоби единствено да отбележа, че за Освобождението на София три водещи малките екрани повтаряха в новините, че Гурко освободил столицата ни от " турско иго " и от " турските поробители ". Нова интифа ли им е дадена, или редакторите не са си научили урока за " османското " господство, наличие или както там го написа в учебниците.
Случвало ми се е към този момент да напиша, че голяма част от младите българи, приключили учебно заведение в последните 5-6 години, и в този момент едвам изброяват имената на не повече от 4-5 български създатели. А след новия иновационен метод на МОН при проучването на литература на следващия ден ще ви кажат, че Радичков и Смирненски са връстници - тъй като се учат дружно в една тематика. Защо родителите, пък и политиците не реагират? Ами тъй като у дома имат до 10 книги...
Най-страшното нещо в последно време за мен бяха думите на едно младо създание от рядко интелигентно семейство, в чийто дом книгите изпълват три библиотеки, което ми сподели: " Нямах с кого да си приказвам в учебно заведение, нямам в този момент с кого да си приказвам в университета. Само простотии си приказват състудентите ми, а като им заговоря за някоя книга, ми споделят, че съм смотанячка и зубър. Как ще пребивавам, а? " И си спомних моето учебно заведение и моите съученици, с които с часове си говорехме за Виктор Юго и за Лермонтов. Не тъй като някой ни караше, а тъй като ни беше забавно. Всъщност
кои са пък тия двамата
ще ви попита днешният български възпитаник, няма ги в програмата...
Казват, не било толкоз трагично - децата черпят през днешния ден информация от интернет, каквато преди време не сме и сънували, и си приказват непрекъснато в мрежата, както ние в никакъв случай не сме си говорили. Вярно, единствено че интернет е техническото средство за другарство, за бързо приемане на сдъвкана информация наготово, за ловки игри, само че той не възпитава душата, не възпламенява сърцето и не буди мисълта и въображението. Не те прави човек. Това вършат книгите. Колко деца четат книги в интернет?
Учениците не разбирали написаното от българските създатели, било архаично и досадно - с това се оправдават всевъзможни опити за изпъждане на литературата от живота на младите българи. Дори простотии от вида на нашумелия " превод " на " Под игото ". Не е правилно, че децата не схващат какво четат, тях просто фамилията и учебното заведение не са ги научили да усещат и да търсят книгата. И както МОН се кани да дава по 100 лева стипендия на отличници, които се насочат към педагогика или физика, по този начин да ги дава и на младежи, които избират четенето в извънкласни часове да вземем за пример. Да направи най-малко нещо министерството. Да вземе образец от предприемача Йоско Алипиев от Бургас, който дава на чиновниците си по 50 и 100 лева от горната страна към заплатата, в случай че децата им нямат отсъствия и се учат чудесно. Сърце и разум трябват за такова нещо!
А към момента има и учители, и деца, които биха избрали книгата за занятие и... наслаждение.
Анализаторите от Института за проучване на образованието не крият, че са се заели с тематиката за четенето, откакто следващото издание на интернационалното изследване PISA за следващ път сподели, че 15-годишните възпитаници у нас са все по-зле с четивната просветеност. Около
47 % от българчетата мъчно схващат смисъла на прочетеното
и не могат да извлекат информацията от него, до момента в който на това ниско равнище измежду връстниците им от страните на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) са единствено 23%. На най-високите нива по четене са 2% от българските възпитаници, до момента в който приблизително в Организацията за икономическо сътрудничество и раз тези отличници, които схващат наличието на информацията и вършат разлика сред обстоятелства и мнение, са 9%. Доказана е връзката сред честотата на четене и четивната просветеност, която пък е основа за бъдещото обществено и икономическо развиване на индивида, акцентират анализаторите. А това значи, че всеобщото ниско ниво на умеенето да се чете предопределя в бъдеще една България на необразовани хора, които не просто не умеят да вършат съвременна стопанска система и интелигентно общество, само че са и доста лесни за всевъзможни операции заради неразвитост на мисленето си. Когато приказваме за най-тежките проблеми на България през днешния ден, нормално сочим високия % на небогати и мизерстващи хора и огромното обществено разделяне сред небогати и богати. Но ми се коства, че в действителност най-голямата опасност за националната сигурност у нас е от ден на ден възходящата неначетеност измежду младите в комбиниране с нашия най-бърз в Европейски Съюз демографски срив.
Данните от PISA 2018 демонстрират, че колкото по-често нашите възпитаници четат художествена литература, толкоз по-високи са техните резултати, цитират анализаторите. Разликата в грамотността на децата, които четат постоянно художествена литература, и тези, които в никакъв случай не го вършат, се равнява на двугодишно образование в учебно заведение. Тези 26%, които не четат книги, изостават от междинното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и раз с към 1 година учебно образование. А единствено 11% от нашите деца са показали, че четат книги за наслаждение.
Статистиките са повече от ясни, само че значимият въпрос е за какво ни се случва всичко това. Най-често виновността я стоварваме върху учебното заведение. То има значение, несъмнено, само че дали в тази ситуация не би трябвало
да поделим прегрешението и със фамилията?
Днешните 15-годишни са родени през 2004 година Техните родители са получили обучение и са прекарали съзнателния си живот в годините на прехода след 1989 година А какво се случи в тези години? У нас се срина освен стопанската система, срина се духовността, загърбени бяха полезностите на изкуството и литературата, човешките връзки на взаимопомощ и съчувствие, обществената сензитивност, които в действителност се възпитават в най-голяма степен точно от изкуството и литературата. Факт е, че високите мостри, изключително на българската литература, са обществени, непокорен и изпълнени с човешка деликатност. Всичко това мина в графата " социалистически архаизъм ". Как живеят през днешния ден писателите и създателите ни? Те ли са идолите на младите в този момент, когато полезност са парите, джакузито и маратонките " Puma "? Хайде, не ме разсмивайте. Това е политика на страната, отпред на която стои началник, прочел една книга в живота си...
Близо една четвърт от учениците ни, взели участие в PISA, споделят, че имат до 10 книги в дома си! Родителите не четат, естествено, не четат и децата им. Родители даже роптаят, в случай че детето е попаднало при преподавател, който му дава лист с книги да ги прочете през лятото. Било излишно претоварване. Отношението към книгата и навикът да се чете се образуват от най-ранна възраст - колкото по-рано, толкоз по-трайно. Защо няма родителска реакция на непрекъснатите опити с учебното заведение, които стигнаха до такава степен, че новите образователни стратегии са превърнати в
невъобразим книжовен миш-маш?
Народът се впечатли единствено от това, че извадиха " Балканджи Йово " от учебното заведение, обаче не му дреме, че МОН изхвърли от стратегиите, да речем, публицистиката на Ботев и фейлетоните на Алеко. Ако преди се учеха творби, в този момент се преподават " тематики ": Черноризец Храбър е в една тематика с Бокачо, а Смирненски - с Марк Твен. Творбите и създателите им са разхвърляни на части в разнообразни класове - " Отечество общително " на Вазов е подредено дружно с романа " Моето семейство и други животни " на Джерълд Даръл. Или пък три " неутрални " глави от " Под игото " (без изтъкване върху иго, революционери и впрочем " политически неточни детайли " ) са разпръснати по всякакви тематики в разнообразни класове и в комплект с всякакви създатели, а романът като цяло го няма. В скоби единствено да отбележа, че за Освобождението на София три водещи малките екрани повтаряха в новините, че Гурко освободил столицата ни от " турско иго " и от " турските поробители ". Нова интифа ли им е дадена, или редакторите не са си научили урока за " османското " господство, наличие или както там го написа в учебниците.
Случвало ми се е към този момент да напиша, че голяма част от младите българи, приключили учебно заведение в последните 5-6 години, и в този момент едвам изброяват имената на не повече от 4-5 български създатели. А след новия иновационен метод на МОН при проучването на литература на следващия ден ще ви кажат, че Радичков и Смирненски са връстници - тъй като се учат дружно в една тематика. Защо родителите, пък и политиците не реагират? Ами тъй като у дома имат до 10 книги...
Най-страшното нещо в последно време за мен бяха думите на едно младо създание от рядко интелигентно семейство, в чийто дом книгите изпълват три библиотеки, което ми сподели: " Нямах с кого да си приказвам в учебно заведение, нямам в този момент с кого да си приказвам в университета. Само простотии си приказват състудентите ми, а като им заговоря за някоя книга, ми споделят, че съм смотанячка и зубър. Как ще пребивавам, а? " И си спомних моето учебно заведение и моите съученици, с които с часове си говорехме за Виктор Юго и за Лермонтов. Не тъй като някой ни караше, а тъй като ни беше забавно. Всъщност
кои са пък тия двамата
ще ви попита днешният български възпитаник, няма ги в програмата...
Казват, не било толкоз трагично - децата черпят през днешния ден информация от интернет, каквато преди време не сме и сънували, и си приказват непрекъснато в мрежата, както ние в никакъв случай не сме си говорили. Вярно, единствено че интернет е техническото средство за другарство, за бързо приемане на сдъвкана информация наготово, за ловки игри, само че той не възпитава душата, не възпламенява сърцето и не буди мисълта и въображението. Не те прави човек. Това вършат книгите. Колко деца четат книги в интернет?
Учениците не разбирали написаното от българските създатели, било архаично и досадно - с това се оправдават всевъзможни опити за изпъждане на литературата от живота на младите българи. Дори простотии от вида на нашумелия " превод " на " Под игото ". Не е правилно, че децата не схващат какво четат, тях просто фамилията и учебното заведение не са ги научили да усещат и да търсят книгата. И както МОН се кани да дава по 100 лева стипендия на отличници, които се насочат към педагогика или физика, по този начин да ги дава и на младежи, които избират четенето в извънкласни часове да вземем за пример. Да направи най-малко нещо министерството. Да вземе образец от предприемача Йоско Алипиев от Бургас, който дава на чиновниците си по 50 и 100 лева от горната страна към заплатата, в случай че децата им нямат отсъствия и се учат чудесно. Сърце и разум трябват за такова нещо!
А към момента има и учители, и деца, които биха избрали книгата за занятие и... наслаждение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ