Преди година-две възродих любовта си към анимациите. Започнах внимателно да

Преди година-две възродих любовта си към анимациите. Започнах деликатно да проследявам филмчетата, които излизат и наложително да ги виждам поради тяхната лекост и възприятие за комизъм, с което на децата (и не само) се описват доста съществени неща от живота ни.

Точно по този начин е предадена историята в новата анимация „ Университет за таласъми ”. Добре познатите чудовища Майк и Съли, които жънат страховит триумф и изобретяват нов метод за събиране на сила посредством детски смях, са цялостен неуспех в университета. Филмчето ни връща години преди двамата другари да основат сполучливия си тандем, с цел да опише по какъв начин те не могат да се понасят в университета. Те са две цялостни чудовищни противоположности, които имат изцяло друга визия за триумф. Малкият Майк желае от дребен да стане страшилище и е безусловно уверен, че ще успее да реализира тази фантазия, откакто бъде признат в най-хубавия „ Университет за таласъми ”. Големият Съли лежи на фамилни лаври и известния си татко и има вяра, че няма потребност от учебници, с цел да изплаши някое дете. В края на първия учебен срок и двамата се провалят на изпита и се постанова да изоставен специалността Основи на плашенето ”. Но Майк е изчел всички съществуващи учебници за чудовища и знае, че е кадърен да потвърди на всеки, че е същинско експерт.

Атмосферата в университетския кампус по нищо не се отличава от същински филм и в анимацията ще забележим всички хубави и неприятни страни от един характерен американски университет. Финалът е прелестен и извънредно въодушевяващ за всеки почитател на Стийв Джобс и Бил Гейтс. Защото майсторите, събирачи на сила няма да получат тапия от университета и ще минат през няколко комплицирани и нетипични за тях специалности, до момента в който стигнат до мечтаната им работа. Тази анимация е красива освен с цветовете си, тя е вдъхновяваща с заряда, който носи. И с убеждението, че триумфът идва, когато работиш в екип (независимо какъв брой слаб е той), бориш се с компликациите (дори видимо да си отвън играта), учиш по побъркване (дори когато знаеш учебниците наизуст) и откровено вярваш, че ще се успееш.