Няколко думи по повод Нобел
Преди двайсетина години букурещкият седмичник „ Контемпоранул”/ „ Съвременник”/ ни предложи доста потребна и грижливо формирана и редактирана антология, озаглавена „ Лауреати на премията „ Нобел” за литература”. Като нейна „ реплика” възприех възприех обемистата / 1130 страници! / двутомната авторска антология на актуалната международна литература /ХХ век/, дело на известния румънски критик Лауренциу Улич за букурещкото издателство „ Картя Романяска” /”Румънска книга”/.Заглавието и организацията на материала не трябва да ни смущават. Както декларира в предговора си Лауренциу Улич:” Те са по- скоро еманация на един дизайнер, в сравнение с един полемист.” Намерението му е било просто да се съпостави писателите, които не са били удостоени с Нобеловата премия, на тези, които са съумели да я получат. Разбира се, той не е имал за цел да опълчва едните на другите. Просто е желал да потвърди, че в международната литература има забележителен брой първостепенни създатели – множеството незабелязани и неоценени от Шведската кралска академия.
Антологията „ Нобел против Нобел” показва тъкмо 100 писатели – поети, белетристи, есеисти, драматурзи, критици и преводачи от 32 страни на света, определени от съставителя / подборът е несъмнено авторски/, разграничени на две групи: първата по- огромна включва създателите, които не са сред живите / това е главната част на „ Нобел против Нобел”/, а втората, озаглавена „ Допълнение”, е прогнозата или по- тъкмо предлагането на Лауренциу Улич за фамозната премия до края на хилядолетието / това са десетина международно одобрени живи автори/.
За всеки от стоте писатели Лауренциу Улич е подбрал значими, характеризиращи творчеството му критически текстове от епохата и от по- ново време, както и относително къси, само че точно поднесели библиографски данни, съпроводени от най- положителните им фотографски портрети. Библиографските описи са подбрани, като заглавията на книгите са дадени в румънски превод и на езика на оригинала дружно с точната дата на първите им издания.
И както може да се допусна, измежду показаните от Лауренциу Улич ненаградени създатели от първата половина на ХХ век наред с титаните Толстой, Ибсен, Чехов, Стриндберг, Пруст, Валери, Кафка, Лорка са включени и и ред други обилни, обновили международната литература създатели като: Ендре Ади, Рубен Дарио, Карл Сандбърг, Дейвид Хърбърт Лоурънс, Фернансо Песоа, Езра Паунд, Чезаре Павезе, Константинос Кавафис, Ана Ахматова, Роберт Музил, Михаил Булгаков, Скот Фитцджералд, Мария Цветаева, Тудор Аргези, Уолъс Стивънс, Никита Станеску...
Сред създателите, които заслужават Нобел личат имената на първостепенни поети и белетристи: Едуард Олби, Джон Ъпдайк, Валентин Распутин, Евгений Евтушенко, Петер Хандке... Интересно е, че румънският критик предложи и нашият Йордан Радичков измежду тези, почтени за огромната премия създатели....
За страдание, както е известно, Нобел се дава не всеки път на най-хубавите. Ако погледнем листата на наградените до момента, ще срещнем най-малко двайсетина имена на съвсем незнайни второстепенни създатели. Защото кой си спомня през днешния ден за: Теодор Момсен, Фредерик Мистрал, Паул декор Хойзе, Сюли Прюдом, Хосе Ечегарай, Хенрик Понтопидан или Карл Спителер от първата половина на ХХ век? Немалко от лауреатите през втората половина на века пък бяха определени по- скоро по- политически, в сравнение с по чисто художествени аргументи. Ето и една последните награди се даде на един турчин по политически аргументи!
Съставителят на антологията предложи в листата на претендентите да бъде и нашия огромен белетрист и драматург Йордан Радичков, добре прочут и в Румъния, само че и това заслужено предложение не съумя. България имаше значително почтени за Нобел създатели – поети и белетристи / Йордан Йовков, П. К. Яворов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Кирил Христов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Димитър Талев, Димитър Димов /, само че ние не направихме нищо съществено, с цел да издигнем и подкрепим най-малко един от тях. И по какъв начин щяхме да се обединим единствено към една мощна кандидатура, откакто постоянно сме били толкоз разединени! Всъщност, имаме и през днешния ден имаме най-малко двама писатели, почтени за Нобел, създателят на „ Време разделно” Антон Дончеви безспорният Владимир Зарев. Но откакто и страната ни нехае за българската литература, в случай че въобще може да се каже, че към този момент имаме страна...
Мисля, че нашата читателска аудитория се нуждае от сходна антология, която от дълго време чака своя български съставител и издател. Посочените румънски книги имаха извънреден триумф и се продадоха безусловно за часове.
П. П. И ето, че още един от последните лауреати се оказа прекомерно противоречива персона. Наистина, Нобел можеха да получат редица други създатели, доста по- почтени и по- същински от него: Харуки Мураками, Ана Бландиана, Норман Маня, Клаудио Магрис, Филип Рот... Но премията преди няколко години получи един поппевец, който апропо написа стихове. По този мотив огромният Норман Мейлър сподели следното: „ След като Боб Дилън е стихотворец, то аз несъмнено съм баскетболист!”... А в този момент и някакъв незнаен създател от…Магадаскар! А Източна Европа / и най- към този момент България и Румъния/, както и Русия, в които постоянно се е създавала огромна литература, са просто отвън полезрението на шведските учени. Да не приказваме за това, че в последно време Нобел се дава не за надарено писане, не по художествени, а по политически аргументи.
А имаме един огромен белетрист като Владимир Зарев, заслужен за Нобел.
Антологията „ Нобел против Нобел” показва тъкмо 100 писатели – поети, белетристи, есеисти, драматурзи, критици и преводачи от 32 страни на света, определени от съставителя / подборът е несъмнено авторски/, разграничени на две групи: първата по- огромна включва създателите, които не са сред живите / това е главната част на „ Нобел против Нобел”/, а втората, озаглавена „ Допълнение”, е прогнозата или по- тъкмо предлагането на Лауренциу Улич за фамозната премия до края на хилядолетието / това са десетина международно одобрени живи автори/.
За всеки от стоте писатели Лауренциу Улич е подбрал значими, характеризиращи творчеството му критически текстове от епохата и от по- ново време, както и относително къси, само че точно поднесели библиографски данни, съпроводени от най- положителните им фотографски портрети. Библиографските описи са подбрани, като заглавията на книгите са дадени в румънски превод и на езика на оригинала дружно с точната дата на първите им издания.
И както може да се допусна, измежду показаните от Лауренциу Улич ненаградени създатели от първата половина на ХХ век наред с титаните Толстой, Ибсен, Чехов, Стриндберг, Пруст, Валери, Кафка, Лорка са включени и и ред други обилни, обновили международната литература създатели като: Ендре Ади, Рубен Дарио, Карл Сандбърг, Дейвид Хърбърт Лоурънс, Фернансо Песоа, Езра Паунд, Чезаре Павезе, Константинос Кавафис, Ана Ахматова, Роберт Музил, Михаил Булгаков, Скот Фитцджералд, Мария Цветаева, Тудор Аргези, Уолъс Стивънс, Никита Станеску...
Сред създателите, които заслужават Нобел личат имената на първостепенни поети и белетристи: Едуард Олби, Джон Ъпдайк, Валентин Распутин, Евгений Евтушенко, Петер Хандке... Интересно е, че румънският критик предложи и нашият Йордан Радичков измежду тези, почтени за огромната премия създатели....
За страдание, както е известно, Нобел се дава не всеки път на най-хубавите. Ако погледнем листата на наградените до момента, ще срещнем най-малко двайсетина имена на съвсем незнайни второстепенни създатели. Защото кой си спомня през днешния ден за: Теодор Момсен, Фредерик Мистрал, Паул декор Хойзе, Сюли Прюдом, Хосе Ечегарай, Хенрик Понтопидан или Карл Спителер от първата половина на ХХ век? Немалко от лауреатите през втората половина на века пък бяха определени по- скоро по- политически, в сравнение с по чисто художествени аргументи. Ето и една последните награди се даде на един турчин по политически аргументи!
Съставителят на антологията предложи в листата на претендентите да бъде и нашия огромен белетрист и драматург Йордан Радичков, добре прочут и в Румъния, само че и това заслужено предложение не съумя. България имаше значително почтени за Нобел създатели – поети и белетристи / Йордан Йовков, П. К. Яворов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Кирил Христов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Димитър Талев, Димитър Димов /, само че ние не направихме нищо съществено, с цел да издигнем и подкрепим най-малко един от тях. И по какъв начин щяхме да се обединим единствено към една мощна кандидатура, откакто постоянно сме били толкоз разединени! Всъщност, имаме и през днешния ден имаме най-малко двама писатели, почтени за Нобел, създателят на „ Време разделно” Антон Дончеви безспорният Владимир Зарев. Но откакто и страната ни нехае за българската литература, в случай че въобще може да се каже, че към този момент имаме страна...
Мисля, че нашата читателска аудитория се нуждае от сходна антология, която от дълго време чака своя български съставител и издател. Посочените румънски книги имаха извънреден триумф и се продадоха безусловно за часове.
П. П. И ето, че още един от последните лауреати се оказа прекомерно противоречива персона. Наистина, Нобел можеха да получат редица други създатели, доста по- почтени и по- същински от него: Харуки Мураками, Ана Бландиана, Норман Маня, Клаудио Магрис, Филип Рот... Но премията преди няколко години получи един поппевец, който апропо написа стихове. По този мотив огромният Норман Мейлър сподели следното: „ След като Боб Дилън е стихотворец, то аз несъмнено съм баскетболист!”... А в този момент и някакъв незнаен създател от…Магадаскар! А Източна Европа / и най- към този момент България и Румъния/, както и Русия, в които постоянно се е създавала огромна литература, са просто отвън полезрението на шведските учени. Да не приказваме за това, че в последно време Нобел се дава не за надарено писане, не по художествени, а по политически аргументи.
А имаме един огромен белетрист като Владимир Зарев, заслужен за Нобел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ