Забравената в наши дни война срещу пейджърите
Преди да се появят смарт телефоните, пейджърите бяха обект на деликатно наблюдаване от страна на нашите родители, учебни заведения и законодатели.
Днес виждаме, че загрижени родители и законодатели стартират да се пробват да предпазят младежите от нездравословното влияние на смарт телефоните посредством възрастови ограничавания и забрани в учебните заведения. Интересно е обаче, че преди 30 години аналогична история се развиваше към предшествениците на мобилните телефони – пейджърите.
През 80-те години на предишния век тези устройства интензивно набират известност измежду младежите, както и сред… търговците на дребно. В тези години в Съединените щати царува публичната суматоха, обвързвана с дейната приложимост на опиати от младежите. Този факт доста я ускорява, защото пейджърите стартират да се считат за един от главните помощници на наркобизнеса.
Паниката стартира да се ускорява през 1988 година след публикация във изданието Washington Post за дейното потребление на пейджъри в търговията с опиати. Статията се базира на данни от Службата за битка с опиатите. Тази информация бързо се популяризира в Съединените щати под заглавия като „ Пейджърите вършат търговията с опиати процъфтяваща “, „ Пейджърите спомагат за по-лесния контакт с дилърите на опиати “ и „ Нарко-пейджърите: за опиати: устройства, извънредно известни измежду продавачите на кокаин “.
Цялата тази шумотевица породи опасения, че пейджърите в ръцете на младежите не са просто средство за похищение на вниманието, както нормално се оплакват учителите, а директна линия за връзка с дилърите. В изявление за The New York Times един от представителите на учебните региони съобщи следното:
„ Как можем да чакаме учениците просто да кажат „ не “ на опиатите, когато им разрешаваме да носят на коланите си най-колоритния знак на търговията с опиати? “.
Джеймс Флеминг, държавни учебни заведения в Дейд, The New York Times, 1988 година
Като контрамерки учебните заведения, градовете и щатите одобряват правила против потреблението на пейджъри. Ню Джърси изцяло не разрешава потреблението им от жители под 18-годишна възраст. Нарушителите са застрашени от 6-месечен затвор. Този закон е препоръчан от сенатор Роналд Л. Райс, който преди този момент е служил в полицията.
В щата Мичиган е призната разпоредба, която заплашва младежите, хванати с пейджър на територията на учебното заведение, с 3-месечен затвор. В Чикаго също е въведена възбрана за потребление на пейджъри. Според началника на защитата на държавните учебни заведения в този град тя имала за цел да понижи броя на проституиращите:
„ Имаме 11-годишни девойки, които получават позвъняване и напущат часа, с цел да обслужат клиент “. – Джордж Симс, шеф на защитата на публичните учебни заведения в Чикаго, Associated Press
Други щати оферират като санкции общественополезен труд, санкции и лишаване на правата за ръководство на МПС за период от 1 година. Хиляди младежи стават жертви на тези строги забрани, като някои от тях попадат в новинарските страници на вестниците:
Някои учебни заведения постоянно предават на полицията възпитаници, хванати с пейджъри. Така да вземем за пример в един от случаите 16-годишно момиче – Стефани Редфърн – е упрекнато в нарушение на публичния ред. А а в различен случай 13-годишно момиче е оковано с белезници. Особено нападателно е използването на закона в Чикаго: при една полицейска акция повече от 30 възпитаници са задържани и отстранени от учебно заведение за „ потребление на пейджъри “ в учебно заведение. По това време доста родители не са могли да намерят децата си в продължение на повече от шест часа. И това е единствено началото:
Според лейтенанта от полицията Рандолф Бартън, началник на звеното, което патрулира в чикагските държавни учебни заведения, до април 1994 година те са направили 700 ареста. А през миналата образователна година – 1000. За някои обаче тези числа наподобяват прекомерно дребни:
„ Не мисля, че на този стадий се арестуват задоволително хора за носене и преместване на пейджъри в чикагските учебни заведения “.
– Олдермен Майкъл Войчик.
През 1996 година в Ню Джърси е имало случай, при който 5-годишно дете е било отстранено от учебно заведение за това, че е взело пейджър на учебна екскурзия. Инцидентът провокира необятно отвращение и притегля вниманието на радиоводещия Хауърд Стърн. В последна сметка всичко това довежда до апели за прецизирането или анулацията на сходни строги закони.
Забраната визира и по-възрастните младежи: 18-годишният Антъни Бийчъм се опасява, че ще бъде вкаран в пандиза за това, че се е опитал да продаде пейджър на възпитаник на територията на учебното заведение. Държавните прокурори поискали присъда, която щяла да провали очакванията му да се причисли към армията. В последна сметка съдията му постанова условна присъда и 10 часа общественополезен труд.
Университетът Хамптън изисква от студентите да записват пейджърите си в полицейското ръководство на кампуса, макар че няма доказателства, че потреблението им улеснява използването на опиати. Вицепрезидентът на университета по студентските въпроси тогава декларира:
„ Няма нито един случай, в който да мога да направя връзка сред пейджърите и опиатите “.
Големият „ бийпър “ отвръща на удара
Тези офанзиви против пейджърите стават огромен проблем за Motorola, която тогава владее 80% от техния пазар. Но компанията разполага с шлагер, който показва нацяло ново потомство, тъй че през 1994 година притежателите ѝ вземат решение да дадат отпор, частично като активизират младежите. Този ход доста припомня на тактиката на лобиране на TikTok.
Motorola притегля децата на своите чиновници, с цел да разработят акции в поддръжка на пейджърите, като акцентират смисъла на тези устройства за младото потомство като средство за връзка. В един от отчетите за плана се споделя:
„ Кой по-добре може да помогне за планирането на борбата от самите младежи? “.
По време на самото събитие, което се развива в продължение на една седмица, един от участниците измисля слогана: „ Пейджъри за всички възрасти “.
Обединявайки напъните си с PepsiCo, компанията Motorola започва телевизионна реклама на пейджърите като средство за връзка за деца и възрастни. Като част от рекламираната акция, през 1996 година компанията продава 500 000 от тези устройства точно на младежи.
Тази политика на поощряване разгневява някои законодатели, като щатския сенатор Роналд Райс, който е бил водач във войната против пейджърите. Други представители на властта ги нарекоха остарели и по същото време се появиха придвижвания за унищожаване на възбраните върху устройствата. За това частично способства и упоменатият към този момент случай с 5-годишното момче. През 1996 година управляващите в Ню Джърси завършват закона, само че не го анулират.
Интересното е, че даже след три десетилетия законът продължава да работи условно в Ню Джърси. Първоначалният основател на наредбата Роналд Райс предложи да я анулира през 2017 година с думите:
„ Минаха съвсем тридесет години и това към този момент не е проблем. “
Но няма справедливи доказателства, че тя въобще е била проблем. Всъщност последвалото разпространяване на смарт телефоните измежду учениците съответства с повсеместния спад на използването на опиати измежду младежите. Противно на това, което някои считат за причинно-следствена връзка сред пейджърите и търговията с опиати, този факт ясно демонстрира неуспеха на тази концепция.
Сенатор Роналд Райс умира през 2023 година, само че възбраната на пейджърите в Ню Джърси продължава да работи, а единствено няколко месеца по-късно редакцията на вестник The Washington Post приканва учебните заведения да забранят напълно мобилните телефони. Това стана част от следващата социална суматоха във връзка с цифровите устройства и децата, родителите на доста от които преди време са имали възбрана да носят пейджъри в учебно заведение.
Но да не забравяме, че пейджърите бяха в действителност потребни устройства. В Япония да вземем за пример малките пейджъри се използваха най-вече от медицинските служащи, при които смарт телефоните не се предлагат, тъй като не реализират постоянна връзка и интерферират с здравната инсталация.
Пейджърите работят с по-дълга дължина на вълната (например с периодичност 144 MHz) и обезпечават по-устойчиво приемане на сигнала даже и в места, където общоприетата мобилна връзка не е налична и изпращането на екстрено известие на пейджър става по-бързо. Обикновено тези устройства не се постанова да се зареждат и е задоволително всеки месец да се подменя батерията.
Но през 2019 година и Япония изключи пейджинговата връзка и мина към по-ниви технологии.
