Най-мощното земетресение в света се разразява през месец май 1960

Най-мощното земетресение в света се развихря през месец май 1960 година на територията на Чили. Първоначално локалните поданици усещат относително слаби земетресения, които не водят до съществени опустошения. Но по-късно, в 15:11 ч. локално време, учените записват земетресение с магнитуд 9,5 по скалата на Рихтер. То освен унищожи доста здания и аргументи многочислени смъртни случаи, само че и провокира цунами, което обхвана доста земи чак в югоизточната част на Австралия. Голямото чилийско земетресение имаше огромни последствия, най-тежката от които беше загубата на до шест хиляди човешки живота. По време на трусове най-опасното място е земната повърхнина и това е разумно. Но дали има някаква заплаха за тези, които пътуват със аероплан? Нека се спрем малко по-подробно.

Може ли земетресението да аргументи злополука на самолета? Пилотите чудесно знаят отговора на този въпрос

Влияние на земетресенията върху самолетите

Авторите на научното издание IFL Science неотдавна проучиха въпроса дали пасажерите в самолетите могат да бъдат застрашени от земетресение на земята. Преди да отговорят на този въпрос, те предложиха да се обясни по какъв начин атмосферата и земната повърхнина взаимодействат между тях.

Според тях, когато земята стартира да се тресе, в небето се появяват невидими за човешките очи талази. Те могат да се повдигнат до височината на йоносферата – част от земната атмосфера, която се простира до 1000 километра над повърхността на нашата планета.

Въз основа на това следва, че по време на трусове в небето в действителност пораждат някои разстройства. Вълните, които се популяризират нагоре, са звукови талази и тяхната периодичност постоянно е под 20 херца. Колебанията с тази периодичност се назовават инфразвуци и човешките уши не са в положение да ги доловят.

Инфразвуците по никакъв метод не могат да навредят на самолетите.

Колкото по-дълго тези талази се издигат нагоре в земната атмосфера, толкоз по-слаби стават. Това е сходно на метода, по който се предават звуковите талази при другарство – в случай че индивидът, с който разговаряте, е надалеч, въздушните трептения, основани от гласа му, не могат да доближат до нас и ние не чуваме нищо.

Както не можем да чуем звуците на далечен човек, по този начин и самолетите не усещат последствията от земетресенията на разстояние 10 000 метра. Следователно, когато земната повърхнина се раздруса, самолетите не са застрашени от нищо.

Загубата на връзка сред самолета и диспечера

Самолетите обаче могат да имат съществени проблеми по време на трусове по друга причина. Много хора даже не осъзнават това, макар че е напълно разумно и предстоящо.

През 2018 година един водач разкри, че един път е имал опция да ръководи аероплан, когато под него е почнало земетресение. Нито той, нито пасажерите са усетили някакво разклащане – както се споделя, самолетите са прекомерно високо, с цел да могат атмосферните талази да им повлияят по някакъв метод.

Само че по време на полета самолетът е имал проблеми с навигацията и водачите не са могли да схванат накъде да летят. Работата е там, че по време на земетресението електричеството на земята е прекъснало и ръководителите на полети не са могли да управляват полетите. Поради неналичието на връзка със земята самолетът е можел да се сблъска с различен аероплан, което е щяло да докара до ужасна злополука. За благополучие на водачите не се е наложило да летят дълго време на сляпо, тъй като в залата за надзор на въздушното придвижване е било включено спешното зареждане и връзката е била възобновена.

Поради проблеми на земята самолетите могат да изгубят навигацията

Това, че самолетът може да загуби връзка по време на земетресение, звучи ужасно. Това е изключително ужасно, тъй като се е случвало и преди. За благополучие станциите за надзор на въздушното придвижване от дълго време разполагат с спешни генератори за произвеждане на електрическа енергия. Освен това водачите и ръководителите на полети имат авансово готови проекти за деяние при трусове, наводнения, изригване на вулкани и други естествени бедствия.

В последна сметка се оказва, че в случай че по време на пътешестване със аероплан под него възникне земетресение, пасажерите даже няма да схванат за това. Новината ще доближи до тях едвам след кацането и никаква заплаха няма да ги заплаши. Като цяло небето е по-безопасно място от повърхността на Земята – дано не забравяме, че при автомобилните произшествия умират повече хора, в сравнение с при самолетните.

Всеки ден в света самолетите правят 120 хиляди полета. Това е същинско знамение на техниката и е доста забавна тематика за разглеждане.

Пистата

Съвсем различен е въпросът, в случай че пистата на летището, където би трябвало да кацне самолетът бъде разрушена от мощно земетресение. Разбира се, в този случай самолетът ще бъде пренасочен към друго летище. Но и за това е помислено. Почти всички самолети разполагат с аварийно гориво при положение, че метеорологичните условия са прекомерно неподходящи за кацане в съответното летище. А може пистата да е взривена от терористи и да не е годна за кацане. В сходни случаи се реализира връзка с друго летище, до което самолетът лети благодарение на своето аварийно гориво.

Но в случай че аварийно гориво няма, то тогава злополуката е съвсем неизбежна, само че опитните водачи постоянно намират излаз и при сходна обстановка.