Просвещението
Преди близо един век (през 1927г.) гръцкият академик Ангелос Танаграс написа за съществуването на другите светове. “Никой в никакъв случай не би могъл да отговори на този въпрос с догатки и случайни разсъждения. ” Но дава ли ни науката през днешния ден данни, въз основата на които да се задълбочим по-сериозно в решението на въпроса?
За първи път през днешния ден знаем, че Земята е незначителна планета от Слънчевата система, последваща нашето централно Слънце, в дълбините на необятността. Цялата ни слънчева система е елементарен галактически атом посред безчет други, които съставляват Галактиката и че Галактики като тази, към която принадлежим, са безчет, простирайки се до безконечност, докъдето доближава силата на нашите образни принадлежности.
От друга страна, физиката ни учи, че всяка материална форма
е построена от тази същина. Нематериалният етер в положение на осцилация и че дизайнът на Вселената, както на невидимите атоми, по този начин и на големите слънчеви системи е еднакъв.
В централното ядро на Вселената електроните са показани като планети, които са ръководени постоянно от едни и същи закони, защото във Вселената няма огромно или малко око, всеки възприема съгласно растежа си.
Дори откакто доказахме, че всички светове на безкрайността се състоят от тези детайли, имаме спектроскопа, който проучва светлината на всяка звезда и ни демонстрира тъкмо същите съставни елементи на нашата планета.
Точно, както във всеки атом
особеното качество на електроните съставлява неговата друга форма, по този начин и ние имаме разнообразни съществени тела. Техните физически съединения, естествено можем да приемем, че са един тип разнообразни слънчеви системи. Тези атоми на безкрайността, съгласно тяхното количество и придвижване може да бъдат с разнообразни разновидности. С други думи, другите типове светове са с една и съща композиционна основа.
Наистина, астрономията ни споделя, че има светове с доста слънца и планети, с доста луни и така нататък Разбира се, има и други слънчеви системи, сходни на нашата лична и сходни на Земята, които се намират в разнообразни стадии от нейната еволюция. Старите системи се унищожават и на тяхно място се раждат още веднъж новите.
Благодарение на телескопът, човечеството ни разкри,
че има и други светове с атмосфера и с от време на време разстояние от слънцето, т.е. със сезони – пролет, лято, зима и така нататък Интересното е, че има и други слънчеви системи, които се скитат като Земята, като те в действителност са или в интервали, през които нашата лична Земя към този момент е минала, или се намират в по-късни стадии от еволюцията.
Ангелос Танаграс Може да е малко евентуално, само че за какво пък не, в другите слънчеви системи, които са били открити със същите условия като нашата, да има хора. Някои към момента са в примитивно положение, други в интервали, през които земното човечество към този момент е минало, а трети може би в доста по-високи стадии на своето развиване.
Съществуването на изцяло сходен на нашия живот в другите светове, е нещо разумно и належащо, както гледката на един субект допуска съществуването на различен като него, кристал на различен кристал, растение, животно, други животни и други растения. Поне това е заключението на логиката, учредено на най-новите достижения на науката, и на което не се опълчват никакви научни възражения.
По орис би трябвало да има други, които се скитат като Земята и други хора като нас.
Кой е Ангелос Танаграс?
Истинско му име е Ангелос Евагелидис, който е емблематична персона от началото на 20 век. Той бил този, който подтикнал гръцката общественост съществено да се заеме с проучването на паранормални феномени посредством опитите, които провел през 20-те години на предишния век в учреденото от него Общество за психологични проучвания. Това била първата компания, която научно се занимавала с проучването и записването на паранормални феномени и телепатични явления в Гърция, до момента в който той се считал от мнозина за “бащата на гръцката парапсихология “.
Той основава и списанието “Психологически проучвания “, в границите на което провежда 4-тия интернационален психофизиологичен конгрес, който се провел в Атина. Усилията на Tanagra притеглят огромни имена от тогавашната международна научна общественост, които стават членове на организацията му. Имената са Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Зигмунд Фройд, Александра Чореми Бенаки, която също оказва помощ финансово на организацията и други.
Танаграс умира през 1971 година на 94 години. Много преди да почине, той изразил съжалението си, че основаването на Обществото за психологични проучвания, което е строго научно, е било прибързано заличено в Гърция, тъй като както той споделя
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
