Доц. д-р Наталия Киселова: Целта на "Има такъв народ" явно е органите на публичната власт да спрат
Преди 10 дни водачът на " ИТН " (ИТН) дали България да остане парламентарна, или да стане президентска република, и изиска да влезе в идващия парламент като поръчител, че от допитването ще има резултат. Според конституцията обаче единствено Велико национално заседание може да реши за промени във формата на държавното устройство, както и на държавното ръководство. След като адвокати обърнаха внимание на това, от Има Такъв Народ смениха тактиката - оповестиха, че ставало дума за полупрезидентска република, както и за референдум, с който гласоподавателите да принудят Народното събрание да свика Велико национално заседание (ВНС), което да промени формата на държавното ръководство. Законно ли е всичко това и каква е задачата - по тези тематики беседваме с доцент доктор Наталия Киселова, учител по конституционно право.
" ИТН " изиска от гласоподавателите да влезе в новия парламент, с цел да подсигурява провеждането на народен референдум за промяна на формата на ръководство в България от парламентарна на президентска република. Последва конкретизиране за полупрезидентска република. Издържан ли е юридически този ход? В едно изявление Вие го обявихте за провокация, с цел да се отклони вниманието от изборите. Защо, пробва ли се Има Такъв Народ да заобиколи закона?
- Въпросите Ви са два. Първият се отнася до допустимостта в предизборната акция и още преди нейното начало да се съобщи позиция за радикална смяна в съществуващата " система ". Предполагам, че в политиката такива радикални оферти са възможни. Желанието за прескачане на 4-процентната преграда прави тази провокация позволена. Говоренето по тематиката до момента реализира стремежи резултат.
Вторият въпрос е за допустимите и неприемливите тематики за национални референдуми. Национален референдум, без значение от уредбата в Закона за директното присъединяване, прави някои въпроси неприемливи заради тяхното естество или поради разделянето на управляващите. В случая в началото се сподели, че ще се желае провеждането на референдум, а по-късно, че ще се борят народът да реши.
Трифонов разгласи, че желае " да разбие модела на цялата настояща политическа система ". Това законна цел ли е по конституция?
- Разбиването на системата идва след миналогодишното " изчегъртване ". Досега не сме чули нищо съответно като стъпки по тази поръчка. Възможно е да се окаже след това, че задачата не е законна. Защото никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона, не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет.
От обясненията след това се разбра, че референдумът ще е за привикване на Велико национално заседание. Има ли юридически проблем с тази концепция? Според " ИТН ", в случай че жителите се произнесат с огромно болшинство, че би трябвало да се свика Велико народно събрание, което да промени формата на ръководство, то Народното събрание ще бъде длъжен да го направи и тогава няма да важи условието решението да бъде подкрепено от минимум 160 депутати.
- Ако се върнем повече от 10 години обратно, ще забележим, че имаше една друга коренно настроена партия, която искаше по същата скица през народен референдум привикване на Велико народно събрание посредством " принуждаване " на Народното събрание - РЗС.
При общопризнат принцип на националния суверенитет резултатите от референдумите са наложителни, в случай че има болшинство от участвалите и гласувалите жители с изборни права. " Голямото болшинство " при неприемлив въпрос не трябва да се позволява, както стана през 2016 година
Най-простият вид на въпроса е " Подкрепяте ли Народното събрание да вземе решение за производство на избори за Велико народно събрание? ". Той обаче е неприемлив поради решението на Конституционния съд от 2016 година Само че явно ще се играе с въпроса - Тошко Йорданов съобщи, че " с цел да има референдум и той да може да се случи, би трябвало.
Политически права на българските гражданиС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
- Да, по този начин е. Въпросът би трябвало да е от компетентността на Народното събрание и да е заложен по този начин, че отговорът да е " да ", тъй като основателят на референдума би трябвало да пропагандира положително. Имаше несъгласие върху изключването на тази точка в " забранителния лист " с тематиките за народен референдум, стана по предложение на Вътрешна македонска революционна организация през 2020 година Тази партия също в предишното се е обявявала за усилване на президентските пълномощия.
Освен това, съгласно мен, добре би било да има и план, с цел да знаят жителите, в случай че се стигне до производство на референдум в бъдеще, каква е идната стъпка. Защото неналичието на посока доста постоянно демонстрира късогледството на политическия ни " хайлайф ". За мен посоката за развиване на страната ни предопределя средствата, посредством които ще се реализира.
Партията, съгласно Ива Митева, ще внесе ремонти в закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, които да трансформират прага на валидността, при който решенията от допитването стават наложителни за Народното събрание. Това положително решение ли е?
- Зависи. От 1996 до 2009 година валидността беше 50% от всички гласоподаватели. Бях в работната група, която работи по Закона за директното присъединяване през 2008-2009 година, - промени се философията на уредбата: 50% от участвалите гласоподаватели в изборите за последното Народно заседание. Легитимността, освен валидността, на решението при допитванията да са съизмерими с легитимността на Народното събрание. Това е доста по-нисък предел.
Тук няма да разтварям болната тематика за това знаем ли какъв брой са гласоподавателите у нас и зад граница, с цел да преценим % на дейните жители. Защото в парламентарни избори вземат участие жителите с изборни права и в чужбина. През 2015 година законът беше изменен за валидността за локален референдум - не по-малко от 40 на 100 от жителите с изборни права в съответната община. Тук концепцията беше, че в забележителна част от общините гласоподавателите по непрекъснат адрес може и да не живеят, надлежно не гласоподават постоянно.
Нека забележим съответното предложение и тогава ще разясняваме отново.
Пак съгласно Митева, в случай че бъде открито болшинство за привикване на Велико национално заседание, в проекторешението към него могат да бъдат заложени " хрумвания и тематики ". Според Вас това към този момент протоворечи на Констутуцията, тъй като Велико Народно заседание се избира за избран интервал във времето и е лимитирано от позиция на предмета. Ако приемем, че се преглеждат въпроси, които са разнообразни от тези, които са авансово заложени в решението за свикването му, това към този момент е в нарушаване на конституцията, твърдите Вие.
- Член 159 от конституцията е планувал, че правото на самодейност (за покачване на въпроса за привикване на Велико народно събрание имат минимум една втора от народните представители (т.е. 120) и президентът. Проектът за нова конституция или за изменение на настоящата, както и за промени в територията на страната по член 158, се преглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Едва по-късно се взема решение. В решението не се разказват нито концепциите, нито тематиките, а единствено, че Народното събрание взема решение да свика Велико народно събрание и по коя от петте точки на член 158. Може би това е имала поради госпожа Митева.
Според мен Велико народно събрание не може да се занимава с други тематики, отвън подаден план, тъй като Великото национално заседание взема решение единствено тези въпроси от конституцията, за които е определено.
Президентът може да предложи привикване на Велико народно събрание и в случай че има и реферндум, пък бил той и с неприемлив въпрос - да не осъмнем с Велико народно събрание? Очевидно има интерес за това - ГЕРБ също приказва за смяна в конституцията в предизборната си стратегия, въпреки и да не загатва Велико народно събрание и смяна на формата на държавно ръководство. А в случай че ползите им с Има Такъв Народ съвпаднат в един миг?
- Вече загатнах две партии, на които не беше непозната концепцията за изменение на формата на държавно ръководство. Подобни оферти изказваха и предходните президенти Желев и Първанов. Т.е. концепцията си битува отпреди. ГЕРБ е изцяло допустимо да я вземат на въоръжение, в случай че им се стори, че е в техен интерес. Да, в 47-то заседание видяхме взаимни гласувания - както при свалянето на Никола Минчев, по този начин и при свалянето на държавното управление. Тези две гласувания предопределиха и края на последната легислатура. С други причини бяха разтурени преди този момент и предходните две легислатури.
Явно задачата на Има Такъв Народ не е да действа системата на обществената власт, а друга - по-скоро противоположната. И като при болното човешко тяло органите един по един забавят активността си и стопират да работят, изключват. Дано ползите не са в тази посока. Според мен това е и един от критериите за разграничаване на систематичните от антисистемните партии сега.
В президентството от 2 години отлежава план за конституция - допустимо ли е в него да се планува президентска или полупрезидентска република?
- В две свои обръщения към Народното събрание президентът е повдигал въпроса за промени в настоящата Конституция, само че те не са се отнасяли до разширение на президентските пълномощия. Като президент Първанов споделяше, че пълномощия не желае, само че пълномощия не отхвърля. През предходната и тази година парламентарно показаните партии дадоха и дават на настоящия президент благоприятни условия да сформира служебни държавни управления. Така че както при служебните държавни управления, по този начин и при план, показан от президента, водещи ще са партиите в Народното събрание. Затова е нужна смяна в Закона за политическите партии - да са живи, а не кухи образования, да се уреди финансирането им, защо се харчи държавната дотация, финансирането на предизборните акции, ролята на публичните медии в политическия живот.
Защото жизнеността на нашата народна власт зависи от политическите ни партии. Без партии няма народна власт, а някои политически водачи желаят да отстраняват политическото посланичество и да няма " медиатори " в общуването им с народа. Това ли желаеме? А след това е каква да е републиката - парламентарна, полупарламентарна / полупрезидентска, президентска или суперпрезидентска. Във всяка една модерна република партиите са в основата на демокрацията.
Да обобщим - да имат вяра ли гласоподавателите, когато им се дава обещание президентска или полупрезидентска република?
- На прага на предизборната акция можем да им обещаем говорене по тематиката, а след привикване на 48-то заседание според от съотношението на силите други тематики да преобладават - промяна в прокуратурата, енергийната ни неустановеност, киберсигурността, приемане на еврото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" ИТН " изиска от гласоподавателите да влезе в новия парламент, с цел да подсигурява провеждането на народен референдум за промяна на формата на ръководство в България от парламентарна на президентска република. Последва конкретизиране за полупрезидентска република. Издържан ли е юридически този ход? В едно изявление Вие го обявихте за провокация, с цел да се отклони вниманието от изборите. Защо, пробва ли се Има Такъв Народ да заобиколи закона?
- Въпросите Ви са два. Първият се отнася до допустимостта в предизборната акция и още преди нейното начало да се съобщи позиция за радикална смяна в съществуващата " система ". Предполагам, че в политиката такива радикални оферти са възможни. Желанието за прескачане на 4-процентната преграда прави тази провокация позволена. Говоренето по тематиката до момента реализира стремежи резултат.
Вторият въпрос е за допустимите и неприемливите тематики за национални референдуми. Национален референдум, без значение от уредбата в Закона за директното присъединяване, прави някои въпроси неприемливи заради тяхното естество или поради разделянето на управляващите. В случая в началото се сподели, че ще се желае провеждането на референдум, а по-късно, че ще се борят народът да реши.
Трифонов разгласи, че желае " да разбие модела на цялата настояща политическа система ". Това законна цел ли е по конституция?
- Разбиването на системата идва след миналогодишното " изчегъртване ". Досега не сме чули нищо съответно като стъпки по тази поръчка. Възможно е да се окаже след това, че задачата не е законна. Защото никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона, не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет.
От обясненията след това се разбра, че референдумът ще е за привикване на Велико национално заседание. Има ли юридически проблем с тази концепция? Според " ИТН ", в случай че жителите се произнесат с огромно болшинство, че би трябвало да се свика Велико народно събрание, което да промени формата на ръководство, то Народното събрание ще бъде длъжен да го направи и тогава няма да важи условието решението да бъде подкрепено от минимум 160 депутати.
- Ако се върнем повече от 10 години обратно, ще забележим, че имаше една друга коренно настроена партия, която искаше по същата скица през народен референдум привикване на Велико народно събрание посредством " принуждаване " на Народното събрание - РЗС.
При общопризнат принцип на националния суверенитет резултатите от референдумите са наложителни, в случай че има болшинство от участвалите и гласувалите жители с изборни права. " Голямото болшинство " при неприемлив въпрос не трябва да се позволява, както стана през 2016 година
Най-простият вид на въпроса е " Подкрепяте ли Народното събрание да вземе решение за производство на избори за Велико народно събрание? ". Той обаче е неприемлив поради решението на Конституционния съд от 2016 година Само че явно ще се играе с въпроса - Тошко Йорданов съобщи, че " с цел да има референдум и той да може да се случи, би трябвало.
- Да, по този начин е. Въпросът би трябвало да е от компетентността на Народното събрание и да е заложен по този начин, че отговорът да е " да ", тъй като основателят на референдума би трябвало да пропагандира положително. Имаше несъгласие върху изключването на тази точка в " забранителния лист " с тематиките за народен референдум, стана по предложение на Вътрешна македонска революционна организация през 2020 година Тази партия също в предишното се е обявявала за усилване на президентските пълномощия.
Освен това, съгласно мен, добре би било да има и план, с цел да знаят жителите, в случай че се стигне до производство на референдум в бъдеще, каква е идната стъпка. Защото неналичието на посока доста постоянно демонстрира късогледството на политическия ни " хайлайф ". За мен посоката за развиване на страната ни предопределя средствата, посредством които ще се реализира.
Партията, съгласно Ива Митева, ще внесе ремонти в закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, които да трансформират прага на валидността, при който решенията от допитването стават наложителни за Народното събрание. Това положително решение ли е?
- Зависи. От 1996 до 2009 година валидността беше 50% от всички гласоподаватели. Бях в работната група, която работи по Закона за директното присъединяване през 2008-2009 година, - промени се философията на уредбата: 50% от участвалите гласоподаватели в изборите за последното Народно заседание. Легитимността, освен валидността, на решението при допитванията да са съизмерими с легитимността на Народното събрание. Това е доста по-нисък предел.
Тук няма да разтварям болната тематика за това знаем ли какъв брой са гласоподавателите у нас и зад граница, с цел да преценим % на дейните жители. Защото в парламентарни избори вземат участие жителите с изборни права и в чужбина. През 2015 година законът беше изменен за валидността за локален референдум - не по-малко от 40 на 100 от жителите с изборни права в съответната община. Тук концепцията беше, че в забележителна част от общините гласоподавателите по непрекъснат адрес може и да не живеят, надлежно не гласоподават постоянно.
Нека забележим съответното предложение и тогава ще разясняваме отново.
Пак съгласно Митева, в случай че бъде открито болшинство за привикване на Велико национално заседание, в проекторешението към него могат да бъдат заложени " хрумвания и тематики ". Според Вас това към този момент протоворечи на Констутуцията, тъй като Велико Народно заседание се избира за избран интервал във времето и е лимитирано от позиция на предмета. Ако приемем, че се преглеждат въпроси, които са разнообразни от тези, които са авансово заложени в решението за свикването му, това към този момент е в нарушаване на конституцията, твърдите Вие.
- Член 159 от конституцията е планувал, че правото на самодейност (за покачване на въпроса за привикване на Велико народно събрание имат минимум една втора от народните представители (т.е. 120) и президентът. Проектът за нова конституция или за изменение на настоящата, както и за промени в територията на страната по член 158, се преглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Едва по-късно се взема решение. В решението не се разказват нито концепциите, нито тематиките, а единствено, че Народното събрание взема решение да свика Велико народно събрание и по коя от петте точки на член 158. Може би това е имала поради госпожа Митева.
Според мен Велико народно събрание не може да се занимава с други тематики, отвън подаден план, тъй като Великото национално заседание взема решение единствено тези въпроси от конституцията, за които е определено.
Президентът може да предложи привикване на Велико народно събрание и в случай че има и реферндум, пък бил той и с неприемлив въпрос - да не осъмнем с Велико народно събрание? Очевидно има интерес за това - ГЕРБ също приказва за смяна в конституцията в предизборната си стратегия, въпреки и да не загатва Велико народно събрание и смяна на формата на държавно ръководство. А в случай че ползите им с Има Такъв Народ съвпаднат в един миг?
- Вече загатнах две партии, на които не беше непозната концепцията за изменение на формата на държавно ръководство. Подобни оферти изказваха и предходните президенти Желев и Първанов. Т.е. концепцията си битува отпреди. ГЕРБ е изцяло допустимо да я вземат на въоръжение, в случай че им се стори, че е в техен интерес. Да, в 47-то заседание видяхме взаимни гласувания - както при свалянето на Никола Минчев, по този начин и при свалянето на държавното управление. Тези две гласувания предопределиха и края на последната легислатура. С други причини бяха разтурени преди този момент и предходните две легислатури.
Явно задачата на Има Такъв Народ не е да действа системата на обществената власт, а друга - по-скоро противоположната. И като при болното човешко тяло органите един по един забавят активността си и стопират да работят, изключват. Дано ползите не са в тази посока. Според мен това е и един от критериите за разграничаване на систематичните от антисистемните партии сега.
В президентството от 2 години отлежава план за конституция - допустимо ли е в него да се планува президентска или полупрезидентска република?
- В две свои обръщения към Народното събрание президентът е повдигал въпроса за промени в настоящата Конституция, само че те не са се отнасяли до разширение на президентските пълномощия. Като президент Първанов споделяше, че пълномощия не желае, само че пълномощия не отхвърля. През предходната и тази година парламентарно показаните партии дадоха и дават на настоящия президент благоприятни условия да сформира служебни държавни управления. Така че както при служебните държавни управления, по този начин и при план, показан от президента, водещи ще са партиите в Народното събрание. Затова е нужна смяна в Закона за политическите партии - да са живи, а не кухи образования, да се уреди финансирането им, защо се харчи държавната дотация, финансирането на предизборните акции, ролята на публичните медии в политическия живот.
Защото жизнеността на нашата народна власт зависи от политическите ни партии. Без партии няма народна власт, а някои политически водачи желаят да отстраняват политическото посланичество и да няма " медиатори " в общуването им с народа. Това ли желаеме? А след това е каква да е републиката - парламентарна, полупарламентарна / полупрезидентска, президентска или суперпрезидентска. Във всяка една модерна република партиите са в основата на демокрацията.
Да обобщим - да имат вяра ли гласоподавателите, когато им се дава обещание президентска или полупрезидентска република?
- На прага на предизборната акция можем да им обещаем говорене по тематиката, а след привикване на 48-то заседание според от съотношението на силите други тематики да преобладават - промяна в прокуратурата, енергийната ни неустановеност, киберсигурността, приемане на еврото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ