МС ще представи анализ за изпълнението на решенията на ЕСПЧ по дела срещу България
Правителството одобри и ще показа в Народното събрание систематизиран годишен отчет по осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида по каузи против Република България. Целта на разбора е да подкрепи ефикасното осъществяване на неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, изключително в области, в които се следи повторяемост на нарушаванията, оповестиха от държавната осведомителна работа.
Съгласно член 46 от Конвенцията за правата на индивида държавите-членки имат международноправен ангажимент да извършват окончателните решения на Европейски съд по правата на човека, установяващи нарушавания, както и тези, потвърждаващи постигнатите сред страните другарски съглашения.
Приемането на нужните ограничения за осъществяването на решенията се управлява от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите-членки имат договорно обвързване да отстранят откритите нарушавания на Конвенцията, само че разполагат с известна независимост на преценка във връзка с средствата за това. Делата, поставящи най-сериозни проблеми, са групирани и се гледат от Комитета на министрите в „ процедура за засилено наблюдение”.
По данни на Секретариата на Европейски съд по правата на човека, през 2016 година общият брой български решения на стадия на осъществяването е 290, от които 94 са прецеденти (решения, които слагат независим проблем по Конвенцията). Приключило е наблюдението на 31 решения, от които 14 прецеденти (2 в засилена и 12 в общоприета процедура) и 17 решения с повтарящи се нарушавания (4 в засилена процедура и 13 в стандартна).
Докладът отбелязва позитивните промени в законодателството и практиката вследствие на неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, което е довело до преустановяване на наблюдението по забележителен брой решения. На първо място се откроява приключването на наблюдението по осъществяването на делата от групата „ Начова против България “, които засягат безпричинно или прекалено потребление на огнестрелно оръжие от полицейски чиновници. Наблюдението е снето след измененията в Закона за Министерство на вътрешните работи по отношение на безспорната нужда при приложимост на огнестрелнно оръжие от полицията, в Наказателния кодекс, както и в административната и правосъдната процедура след 2011 година
След поредност промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и Граждански процесуален кодекс е снето наблюдението и върху осъществяването на решенията от групата „ Белев против България “, които се отнасят до привилегии на данъчната администрация за възобновяване на обществените вземания без процедурни гаранции против случайното им използване. Приети са разпореждания, гарантиращи правото на лишени от независимост да бъдат включени в обучителни стратегии в местата за отнемане от независимост, с което завърши наблюдението по делото „ Вельо Велев против България “.
След промени в законодателството през 2009 година националните съдилища към този момент преглеждат в по-кратки периоди тъжби против заповеди за задържане за екстрадиция или експулсиране, заради което завърши наблюдението и по осъществяването на делото „ Рахмани и Динева “. Най-сериозните проблеми, установени в неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, по които към момента не са взети всички ограничения за превъзмогването им, са дефекти на провежданите следствия при случаите на гибел и нечовешко отношение, нарушаванията на правото на живот и възбраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение; нарушаване на правото на сдружаване заради отводи на националните съдилища да записват „ ОМО Илинден”, гарантиране на правата на непознати жители при експулсирането им и др.
Съгласно член 46 от Конвенцията за правата на индивида държавите-членки имат международноправен ангажимент да извършват окончателните решения на Европейски съд по правата на човека, установяващи нарушавания, както и тези, потвърждаващи постигнатите сред страните другарски съглашения.
Приемането на нужните ограничения за осъществяването на решенията се управлява от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите-членки имат договорно обвързване да отстранят откритите нарушавания на Конвенцията, само че разполагат с известна независимост на преценка във връзка с средствата за това. Делата, поставящи най-сериозни проблеми, са групирани и се гледат от Комитета на министрите в „ процедура за засилено наблюдение”.
По данни на Секретариата на Европейски съд по правата на човека, през 2016 година общият брой български решения на стадия на осъществяването е 290, от които 94 са прецеденти (решения, които слагат независим проблем по Конвенцията). Приключило е наблюдението на 31 решения, от които 14 прецеденти (2 в засилена и 12 в общоприета процедура) и 17 решения с повтарящи се нарушавания (4 в засилена процедура и 13 в стандартна).
Докладът отбелязва позитивните промени в законодателството и практиката вследствие на неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, което е довело до преустановяване на наблюдението по забележителен брой решения. На първо място се откроява приключването на наблюдението по осъществяването на делата от групата „ Начова против България “, които засягат безпричинно или прекалено потребление на огнестрелно оръжие от полицейски чиновници. Наблюдението е снето след измененията в Закона за Министерство на вътрешните работи по отношение на безспорната нужда при приложимост на огнестрелнно оръжие от полицията, в Наказателния кодекс, както и в административната и правосъдната процедура след 2011 година
След поредност промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и Граждански процесуален кодекс е снето наблюдението и върху осъществяването на решенията от групата „ Белев против България “, които се отнасят до привилегии на данъчната администрация за възобновяване на обществените вземания без процедурни гаранции против случайното им използване. Приети са разпореждания, гарантиращи правото на лишени от независимост да бъдат включени в обучителни стратегии в местата за отнемане от независимост, с което завърши наблюдението по делото „ Вельо Велев против България “.
След промени в законодателството през 2009 година националните съдилища към този момент преглеждат в по-кратки периоди тъжби против заповеди за задържане за екстрадиция или експулсиране, заради което завърши наблюдението и по осъществяването на делото „ Рахмани и Динева “. Най-сериозните проблеми, установени в неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, по които към момента не са взети всички ограничения за превъзмогването им, са дефекти на провежданите следствия при случаите на гибел и нечовешко отношение, нарушаванията на правото на живот и възбраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение; нарушаване на правото на сдружаване заради отводи на националните съдилища да записват „ ОМО Илинден”, гарантиране на правата на непознати жители при експулсирането им и др.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ