Просвещението
Познавате ли човек, който да е талантлив задоволително с естествени качества? От една страна, единствено един добре развъртян мозък може да ни даде голямо преимущество пред останалите. От друга, има и такива хора измежду нас, които природата е надарила с необикновени за индивида качества.
Добро зрение
Хората до някъде имат шанс със своето зрение. Нашите домашни любимци като котките и кучетата – имат доста неприятен пъстър набор. Те са дихромати. Това значи, че на ретината на очите им има единствено два типа конуси – светлочувствителни кафези, виновни за възприемането на цветовете. Човешките същества се характеризират с трихроматизъм, т.е. ние имаме три разнообразни типа конуси, които могат да съдържат един от трите типа абсорбиращи светлина протеин – опсин. В резултат на това някои кафези стават чувствителни към светлината във виолетово-синята част на спектъра, други в зелено-жълтата и трети в жълто-червената.
Конусите от всеки вид са способни да разграничат към 100 нюанса в обсега си и по този метод, човешкото око ще разграничи 100 до третата степен, т.е. милион цветови комбинации. Това е доста макар че човек би могъл малко да завижда на някои птици и инсекти, които имат конус с опсин от четвъртия вид на ретината – сензитивен към радиацията в ултравиолетовия диапазон.
За страдание, това не е налично за нас и освен, тъй като нямаме подобаващ конус. Светлината в ултравиолетовия диапазон се блокира от лещата и роговицата при хората, страдащи от съществени нарушавания на оптичната система на окото, което се назовава – афакия. Те са в положение да възприемат лъчите в съвсем ултравиолетовата част на спектъра.
1. Супер зрение. Човек не е в положение да вижда ултравиолетова светлина, като някои птици и инсекти, само че измежду нас, има хора, които виждат до 100 милиона нюанси на цвета.
2. Ехолокация. Човек, който е изгубил зрението си, като делфини и китове, е в положение да развие способността си за ехолокация. Данните, получени благодарение на слуха, се проучват от зрителните центрове на мозъка.
3. Абсолютен слух. Ранното музикално обучение оказва помощ да се развие способността да се разпознава безспорната височина, само че е належащо и генетично влечение.
4. Супер усет. Тези, които знаят, по какъв начин да разпознават фините нюанси на вкусовите гами, постоянно страдат от отменяне на усета на стандартните храни. За тези със супер усет, нормалната храна наподобява или прекомерно горчива, или прекомерно сладка, или прекомерно пикантна.
5. Супер памет. Докато множеството от нас страдат от дефекти на паметта, някои определени са потопени в предишното и си спомнят всеки ден от съзнателния си живот.
6. Синестезия. Цветен слух, вкусни думи, разноцветни букви и числа – всичко това са прояви на самобитна „ комбинация от усеща “. Това се дължи на комплицираната система от връзки в мозъка ни.
Дъщерите на далтониста
От една страна, има съществени учредения да се счита, че същинският тетрахроматизъм към момента се среща при хората. Първите съмнения идват от холандския академик де Фриз, който през 1948 година проверява случай на цветна слепота. Човекът има два естествени вида конуси, а третият вид евентуално е мутирал, което води до далтонизъм с неприятна диференциация сред зеленото и червенот. De Vries имал концепцията да изследва дъщерите на мъжа и открил, че те чудесно различавали аленото от зеленото, само че в теста, където било належащо да се комбинират двата цвята, с цел да се получи естествен жълт цвят, по някаква причина те се пробвали да прибавят повече алено, от позиция на елементарния човек. Тогава се оказало, че при девойките на ретината участват естествени конуси и от трите типа и четвърти, мутирал вид.
De Vries предположил, че дъщерите на далтониста не са удовлетворени от нормалния състав на аленото и зеленото, не тъй като виждат по-лошо от другите, а тъй като виждат повече от другите. Ако това съмнение е правилно, то тогава човек с тетрахроматизъм е в положение да разграничи не милион, а до 100 милиона нюанса. Холандецът не намерил пробно удостоверение на своите догатки, само че опитите му били запомнени. През 80-те години в университета в Кеймбридж, неврофизиолозите Джон Молън и Габриела Джордан почнали да търсят дами с тетрахроматизъм измежду родственици на далтонисти. Търсенията и опитите се проточили в продължение на десетилетия и едвам през 2007 година в Йордания, към този момент работеща в университета в Нюкасъл, успяли да потвърдят съществуването на същински тетрахроматизъм в тествания индивид, на който (за да се резервира здравната тайна) бил присвоен код cDa29.
В опит с три цветни петна, сянката на единия от които се различавал малко от цвета на другите два (нормалното око не вижда разликата), дамата безпогрешно идентифицирала „ непознатия “ цвят. Съществува съмнение, че гените, виновни за един вид опсин, само че кодиращи го малко по по друг метод, могат да се съхраняват в разнообразни Х хромозоми на женска XX двойка, което да поражда четвъртия вид конуси. Това изяснява, за какво тетрахроматизмът евентуално би трябвало да се търси единствено при дамите. При мъжете X хромозомата, както знаете, е единствено една.
Свят от познати бележки
Въпреки че се счита, че ултразвукът не е наличен за слуховите апарати на човек, някои хора настояват, че те реагират на звуците отвън горния предел на слуха. Учените се пробвали да намерят пояснения за това събитие и стигнали до две хипотези по тази тематика.
Според един от тях ултразвукът засягал космените кафези в кохлеята на вътрешното ухо, а съгласно другата мозъкът непосредствено влиза в резонанс с ултразвука, модулирайки тези звуци до звуков диапазон. Обаче такова извънредно свойство като притежаването на съвършения слух е доста по-интересна. Това събитие е явно някъде на границата на физиологията и културата. Човек с съвършена височина е в положение да запомни безспорната височина на нотите (без съпоставяне с различен тон от известна височина) и да ги разпознае. Като чуе бипкането на колата на улицата, „ абсолюта “ ще каже да вземем за пример: „ О! Сол на втората октава! “
Изследванията на този феномен са били извършени, в Калифорнийския университет (Сан Франциско). Учените се интересували от това, което е по-съвършено педагогика или генетика? Оказва се, че педагогиката е значима, тъй като по-голямата част от „ абсолюта “, взели участие в проучването, стартират да учат систематично музика на седемгодишна възраст. Но и генетиката имала своите заслуги за това. Дори измежду тези, които почнали да взимат уроци по пиано още в детската градина, съвършеният слух се развивал до 15 пъти по-често, в случай че в фамилията имало по-възрастни родственици със същите качества. В допълнение било допустимо да се разпознава връзката с развиването на абсолютният слух в четирите разнообразни области на човешкия геном. По този метод генът за съвършеният слух не съществувал, тъй като той се дефинира от композиция от гени, което определял рядкостта на сходно събитие.
Всичко е прекомерно солено!
Фактът, че наред със супер слуха има и супер усет, се е мислило още през 30-те години, когато откриватели от химическата корпорация DuPont открили, че другите хора правят оценка усета на едни и същи субстанции по друг метод – да вземем за пример в диапазона от блудкав до горчив. Учените решили да ревизират дали има разлика във усета на езика при контакт със синтетично вещество 6-n-пропилтиоурацил (PROP), употребявано за лекуване на нарушавания на щитовидната жлеза. Оказало се, че избрана група хора въобще не усещали усета на него, други го считали за горчиво, а друга дребна група изпитвала мощно чувство за мъка в устата.
Последните, явно, принадлежали към хора със свръхчувствителен усет. През 1991 година американският физиолог Линда Бартошук изследвала хората със мощна реакция към PROP и вижда, че езиците им са доста по-дебели от тези на елементарния човек, покрити с гъбични папили, които съдържат вкусови рецептори и терморецептори. Сега се счита, че хората със супер усети имат един или два преобладаващи алела на гена TAS2R28. За разлика от абсолютния слух, супер усетът доставя на притежателите си повече неприятности, в сравнение с наслада. Те могат да разграничат фините нюанси на усета, само че в това време доста елементарните храни и питиета им се коствали прекомерно солени, горчиви или пикантни.
Спомням си, че бях още млад…
Паметта би трябвало да се тренира, само че това е, когато става въпрос за елементарен човек. Има обаче случаи, когато паметта се оказва толкоз потребна, че даже без никакво образование тя съхранява колосално количество информация, без да носи никаква изгода за притежателя си. Учените са описали до 50 надеждни случая на хипертимезия или автобиографична памет. Този синдром се демонстрира във обстоятелството, че човек безусловно е закрепен в предишното си и е в положение да си напомни и най-малките детайлности всеки ден от живота си, започвайки от детството.
За първи път терминът “хипертимезия ” се употребява през 2006 година в работата на американския невролог Джеймс Макгоу и съавтори. Статията е била отдадена на разбора на случая с AJ, жена, която е била интервюирана от откриватели от Калифорнийския университет. AJ споделила на учените: „ От 5 февруари 1980 година помня всичко. Беше вторник. ” Психологическите и физиологични основи на такава памет не са изцяло ясни. Едно от догатките се свежда до обстоятелството, че нарушаване в така наречен Епизодична памет (тя съхранява предишното под формата на цялост от обстоятелства). Използвайки епизодичната памет, мозъкът не може да спре и всяка памет по асоциация задейства идната. Съществува и съмнение за връзката на явлението с обсесивно-компулсивно разстройство, при което човек е преследван от всевъзможни мании. В този случай спомените от предишното се трансформират в фикс идея.
Друг тип необикновена памет се назовава ейдетизъм, или по тъкмо наречено фотографска памет. Същността на ейдетизма е способността да резервира образни, само че и тактилни, двигателни, обонятелни усещания в паметта, като че ли са факторите, които са ги предизвикали и не престават да работят върху сетивата. След като види фотография, човек с ейдетична памет може да се обърне и да продължи да разказва в детайли фотографията, като че ли тя към момента е пред очите им. В чистата си форма ейдетизмът се среща при деца, само че деянията му при възрастни са извънредно редки.
Понякога за ейдетизъм се приема феноменалната памет, учредена на разнообразни типове мнемонични тактики. В този случай човек не „ фотографира ” действителността, а помни огромно количество информация, свързвайки я с разнообразни типове логичен и асоциативни преходи. Например, умеенето на шахматистите от висок клас е известно да пазят подреждането на фигурите на дъската в главите си и да играят, както се споделя, със затворени очи. Но дали става въпрос за ейдетична памет?
Холандският шахматист и психолог Адриан де Гроот прави опити по едно и също време, приканвайки майстори на шахмат да си спомнят подреждането на фигурите на дъските. В тези случаи, когато композицията на частите не приличаше на същинска игра, способността на гросмайсторите да запомнят подредбата внезапно спадаше. Тоест, в случай че нямало логичност в подредбата, не се получавало „ фотографирането “.
Оранжеви песни, пеещи оранжево…
Объркването на възприятията, което се назовава „ синестезия “, се следи под една или друга форма при доста хора. Смесването се случва, когато стимулацията на един осезателен орган поражда паралелни чувства, присъщи за различен осезателен орган.
Синестезията се демонстрира под формата на феномени като пъстър слух (например, музикант усеща цвета на обособени ноти или звукови диапазони), слухова синестезия (визуалните облици пораждат звуци в мозъка), вкусовата синестезия (изображения, думи, знаците основават паралелни вкусови усещания) и така нататък Цветният слух е един от най-често срещаните случаи, комбиниран с присвояването на цвят на букви или знаци. Причината за синестезията се корени в комплицираната конструкция на мозъка ни. Регионите, виновни за обработката на тези сигнали от разнообразни сетива, „ споделят “ между тях посредством мрежа от невронни връзки. Когато по една или друга причина тази връзка стане несъразмерна, поражда „ комплициране на възприятията “ и макар че самата синестезия не се смята за психологично разстройство, от време на време се случва вследствие на мозъчните лезии от друго естество.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
