Повет
Повет /Clematis vitalba L./ съставлява многогодишно дървенисто, разклонено увивно и катерливо растение от семейство Лютикови. Поветът е публикуван цялата страна – от крайбрежието на морето до 2000 метра надморска височина в планините.
Расте измежду храсталаците, по разсветлените места в горите, катери се по огради и зидове. Най-добре се развива в крайречните шубраци и гори, където доста постоянно се изкачва по върховете на дърветата и покрива короните им. Поветът е публикуван и в Кавказ, Европа и Югозападна Азия.
Стъблото на повета е с дължина до 30 метра. Израства от мощно развито коренище и живее най-вече до 24 години. Листата му са перести, срещуположни и на дълги дръжки.
Повет стартира да цъфти към края на май и цъфтежът му продължава до края на август или началото на септември. Цветовете са с дълги дръжки, събрани в комплицирани метличести съцветия. Имат бял цвят и слаб мирис. Околоцветните листчета са четири с доста тичинки.
Наскоро откакто цветовете на повет стартират да прецъфтяват, тяхното място се заема от пухкави сборни сребристо-сиви плодове, които са с величина като топка за тенис. Всеки плод се състои от многочислени продълговати и леко сплеснати червеникаво-кафяви плодчета.
Макар доста постоянно елементарният повет да се появява като скучен бурен, той е потребно техническо и украсно растение. Той е доста хубав, когато се появят огромните перести листа, само че става още по-красив при появяването на белите съцветия.
Затова в редица европейски страни поветът се отглежда като украсно растение в парковете и градините, най-често за озеленяването на беседки.
Състав на повет
Поветът съдържа протоанемонин, който при сушене се трансформира в анемонин; витамин С и провитамин А; етерично масло; сапонинът леотин; триметиламин; гликозиди; восъчни вещества; мирицилов и церилов алкохол. В повета се съдържат и скъпи алкалоиди – клематитол, анемол, ленонтил.
Събиране и предпазване на повет
За лечебни цели се събира надземната част от растението. Събирането й би трябвало да стане по време на цъфтежа – май и юни месец. Корените също се употребяват с медицински цели, само че могат да се берат целогодишно.
Поветът се суши на сянка, като допустимата мокрота на изсушената билка е към 12%. Срокът на валидност на нарязаните стръкове е 2 години, а на задачите – 3 години. Съхранявайте изсушения повет в прохладни и сухи пространства.
Ползи от повет
Поветът има доста положително потогонно, пикочогонно, фунгицидно и бактерицидно деяние. Използва се при главоболие, отоци, против стомашни язви, циреи, ставни болки и шипове. Поветът оказва помощ при инфектиране на очите, някои венерически болести, тресчица и разширени вени.
Народна медицина с повет
В българската национална медицина повет се употребява при стомашна язва, тресчица, язви от разширени вени. Външно се ползва за бани при краста и за налагане при циреи. Същото деяние има и коренът на билката.
Подкоровата тъкан на стъблото, прясно счукана и смесена със зехтин се ползва под формата на лапи при шипове, ставни болки и ревматизъм. Налагането не би трябвало да бъде по-дълго от 6 часа, тъй като съществува заплаха от изгаряния.
За вътрешно приложение 1 ч.л. повет се поставя в 500 мл вода и се оставя да ври 5 минути. Пие се по една кафена чашка преди ястие, три път на ден.
За да извършите маслен извлек от повет залейте 1 част сухи листа с 10 елементи зехтин и оставете да престои към 10 дни. Използвайте за локално приложение.
Вреди от повет
Поветът би трябвало да се приема по лекарско напътствие и в точните дози, с цел да се избегнат вероятни странични резултати. При предозиране се появяват признаци на натравяне, които влияят върху нервната система, предизвикват загуба на сензитивност при болежка, намалява се телесната температура. При бране стъблата и листата може да провокират дразнене на кожата.
