Каква ще бъде 2019 година за българската икономика?
Повечето анализатори ще се съгласят, че изпратихме една добра година за стопанската система на страната - по-добра при започване на годината, в сравнение с в края, само че въпреки всичко добра. Икономиките на остарелия континент продължиха да " яздят вълната " на световната икономическа агресия от последните три години и България не беше изключение от тази удобна обстановка.
Забавянето на българската, а и на европейската стопанската система, обаче, ставаше все по-видимо с напредването на 2018-та година - по-видимо в суровите данни за брутния вътрешен артикул, в сравнение с в сезонно поправените, само че въпреки всичко задоволително очевидно. Според некоригираните данни действителният растеж на Брутният вътрешен продукт се забави от 3,5% на годишна база през първото тримесечие до 3,2% през второто и 2,7% през третото тримесечие. Според сезонно изгладените данни пък забавянето беше от растеж 3,5% годишно през първото тримесечие до 3,4% през второто и 3,1% през третото. Всъщност вятърът на по-бавния напредък завя през третото тримесечие и в Европейски Съюз - в случай че растежът бе 2,3% в еврозоната и Европейски Съюз през второто тримесечие, то той понижа до 1,9% в Европейски Съюз и 1,7% в еврозоната през третото.
Първите сигнали за охлаждането на растежа накараха доста анализатори да ревизират надолу прогнозите си за еврозоната и Европейски Съюз както за 2018 година, по този начин и за 2019 година. Това в множеството случаи означаваше и по-консервативни прогнози за растежа на България - нищо изненадващо, поради " синхронното плуване " на нашата стопанска система с другите стопански системи на Европейски Съюз. Предвид данните все още, българската стопанска система има всички шансове да трансферира летвата на 3%-ния напредък през 2018 година, като растежът ще бъде най-вероятно някъде в интервала сред 3 и 3,5% (все отново по-близо до 3%, в сравнение с до 3,5%). За новата година все още прогнозите също са за напредък над 3%, като даже Министерството на финансите и Европейската комисия в есенната си прогноза чакат напредък от 3,7%. Техните прогнози обаче наподобява все по- нереалистични на фона на последните данни, т.е. има огромна възможност тези цифри да се занижат в идващите публични упования на двете институции (съответно пролетната и зимната им прогноза).
Що се отнася до производството това, което ненапълно разочарова в данните за растежа през 2018 година, е тяхната конструкция от позиция на водещите браншове. Все повече моделът на растежа прилича този от пика на предходния взрив, а точно - мощен напредък в недвижимите парцели, подкрепян от засилено кредитиране. Последното, с изключение на в данните на Българска народна банка за заемите, се вижда и в сериозния растеж на брутната добавена стойност (БДС) на финансовите и застрахователните действия през първите 9 месеца на 2018 година
В същото време един от главните мотори на растежа от предходните 2-3 години - ИТ секторът, демонстрира признаци на " издишане " с напредък на БДС сред 2 и 4% на годишна база през първите три тримесечия (след, да вземем за пример, двуцифрен напредък през 2016 г.). Все отново другият подобен мотор, аутсорсингът на бизнес услуги, се показва по-добре с растеж сред 3 и 5% на годишна база за същия интервал. Прави усещане и експанзията на бранша на държавното ръководство, обучение, опазване на здравето и обществени действия, които значително се припокрива с необятния обществен бранш. Т.е. растежът предходната година можеше и да е по-нисък без фискалната инжекция, която се ускори с напредването на годината - в действителност големият бюджетен (пре)разход, към този момент обичайно, беше изработен през декември и занапред ще забележим по какъв начин това се е отразило на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие (най-ранната експресна оценка би трябвало да се разгласява средата на февруари).
От страна на търсенето, данните за Брутният вътрешен продукт ясно показват мощното ползване на семействата като главен мотор на растежа - с растеж сред 7 и 9% на годишна база за първите три тримесечия потреблението на семействата тегли стопанската система. То, от своя стана, се поддържа от мощния пазар на труда и постоянния растеж на заплатите - както поради продължаващия растеж на административно определяната минимална заплата, по този начин и поради мощното търсене на фрагменти, изключително в бързо растящите браншове, и чисто пазарното повдигане на цената на труда. Трансферите от български емигранти, които са обилни в интервал на световен напредък и раздвижване в Европа, също поддържат потреблението у нас.
Добрата вест от страна на търсенето е продължаващият растеж на вложенията (т.нар. бруто капиталообразуване) през предходната година, въпреки и със забавящ се ритъм през годината - от 11% на годишна база през първото, до надлежно 7% и 3% през второто и третото тримесечие. Тук евентуално способства последователното придвижване на плановете от настоящия програмен интервал за средствата от Европейски Съюз. За сметка на това износът продължава да разочарова, което се дължи напълно на свиващия се експорт на артикули (въпреки положителния растеж в износа на услуги).
Като цяло, 2018 година беше добра за българската стопанска система и макар умереното усилване на инфлацията от края на лятото, повишаването на приходите на работещите продължи да изпреварва растежа на цените и да поддържа потреблението. Освен растежа в заемите и недвижимите парцели, и положителното показване на аутсорсинг бранша, фискалната агресия (разбирай огромното харчене на правителството) очевидно продължи да поддържа икономическия напредък, като занапред ще забележим кулминационната точка на този " подтик " през последното тримесечие.
Новата 2019 година също се обрисува добра от позиция на упования за напредък на стопанската система, въпреки и с висока възможност икономическият напредък да продължи да се забавя до към 3%, освен това в един удобен сюжет без внезапни външни шокове. Все повече, обаче, се приказва за възходящите опасности от нова криза в границите на 1 до 2 години, макар че все още множеството анализатори са склонни да я " отсрочат " във времето най-малко до 2020 година Дори и да настъпи поврат в икономическия цикъл в идващите 1-2 години, упованията са " приземяването " да е доста по-меко, в това число и за България. На входа на предходната рецесия през 2008-2009 година българската стопанска система беше в надалеч по-неблагоприятна позиция, защото показваше очевидни признаци на прегряване:
растежът тогава надхвърляше 6% - в този момент е към двойно по-малко
в строителството имаше необятно приет балон - в този момент по-скоро това е изолирано събитие до София и може би още 2-3 огромни града, в случай че изобщо можем да приказваме за балон
кредитният взрив тогава е непостижим с оживлението в кредитната активност в този момент - в пика си през 2007-2008 година растежът на кредитирането към предприятията и семействата към края на някои тримесечия надхвърляше 40-50% на годишна база, а в този момент, по последни данни към края на септември 2018 година, доближава едвам 6%, с по-бавен растеж при предприятията и по-бърз - при семействата
тогава растежът на заплатите приближи 20% и 30% годишно надлежно през 2007 и 2008 година, в този момент не надвишава 10%
инфлацията 2008 година беше двуцифрена (над 12% приблизително на годишна база), в този момент междинната годишна инфлация едва ли ще доближи 2% (от януари до ноември 2018 година е 1,4% средно)
Всичко това идва да илюстрира неоснователността на всевъзможни съпоставения тогава и в този момент. Съответно " рухването " преди 10 години беше от по-високо и стопанската система се сви сензитивно през 2009 година (с 3,6% след последните ревизии), бюджетът пострада тежко през 2009 и изключително през 2010 година, а възобновяване от рецесията продължи чак до 2014 година
Може би единственото подобие сред обстановката тогава и в този момент (ако допуснем, че рецесията още веднъж чука на вратата) е положителната фискална позиция - остатъци в бюджета и струпване на сериозен фискален запас като буфер против внезапен поврат. Към края на ноември 2018 година фискалният запас е 11,3 милиарда лв.. Ако махнем вземанията по европейските средства, които преди не бяха част от фискалния запас, то размерът му отново е величествен, 11 милиарда лв.. Предишния му пик беше към края на октомври 2008 година, когато доближи 12,1 милиарда лв. (а по-късно стартира стремглаво да пада). Все отново би трябвало да се има поради, че тогава дългът на страната като безспорна стойност беше надалеч по-малък - 9,5 милиарда лв. към края на 2008 година по отношение на 24,8 милиарда лв. към средата на 2018 година Това ще рече, че в този момент фискалният запас обезпечава покритие за по-малко от половината от дълга, до момента в който към края на 2008 година (когато беше 8,4 милиарда лева) той е бил съвсем колкото целия дълг, а в предходните месеци даже го е превишавал. Разбира се, и сега покритието на дълга с фискален запас е задоволително високо и обезпечава фискално успокоение за посрещане на нова криза, изключително в случай че тя не е от мащаба на предходната.
Като цяло, в случай че нова рецесия не ни връхлети още тази година, 2019 има всички шансове да бъде сходна с 2018 година от позиция на стопанската система - слънчева, въпреки и с малко повече облачност.
*Оригиналната публикация е оповестена на уеб страницата на ИПИ.
Забавянето на българската, а и на европейската стопанската система, обаче, ставаше все по-видимо с напредването на 2018-та година - по-видимо в суровите данни за брутния вътрешен артикул, в сравнение с в сезонно поправените, само че въпреки всичко задоволително очевидно. Според некоригираните данни действителният растеж на Брутният вътрешен продукт се забави от 3,5% на годишна база през първото тримесечие до 3,2% през второто и 2,7% през третото тримесечие. Според сезонно изгладените данни пък забавянето беше от растеж 3,5% годишно през първото тримесечие до 3,4% през второто и 3,1% през третото. Всъщност вятърът на по-бавния напредък завя през третото тримесечие и в Европейски Съюз - в случай че растежът бе 2,3% в еврозоната и Европейски Съюз през второто тримесечие, то той понижа до 1,9% в Европейски Съюз и 1,7% в еврозоната през третото.
Първите сигнали за охлаждането на растежа накараха доста анализатори да ревизират надолу прогнозите си за еврозоната и Европейски Съюз както за 2018 година, по този начин и за 2019 година. Това в множеството случаи означаваше и по-консервативни прогнози за растежа на България - нищо изненадващо, поради " синхронното плуване " на нашата стопанска система с другите стопански системи на Европейски Съюз. Предвид данните все още, българската стопанска система има всички шансове да трансферира летвата на 3%-ния напредък през 2018 година, като растежът ще бъде най-вероятно някъде в интервала сред 3 и 3,5% (все отново по-близо до 3%, в сравнение с до 3,5%). За новата година все още прогнозите също са за напредък над 3%, като даже Министерството на финансите и Европейската комисия в есенната си прогноза чакат напредък от 3,7%. Техните прогнози обаче наподобява все по- нереалистични на фона на последните данни, т.е. има огромна възможност тези цифри да се занижат в идващите публични упования на двете институции (съответно пролетната и зимната им прогноза).
Що се отнася до производството това, което ненапълно разочарова в данните за растежа през 2018 година, е тяхната конструкция от позиция на водещите браншове. Все повече моделът на растежа прилича този от пика на предходния взрив, а точно - мощен напредък в недвижимите парцели, подкрепян от засилено кредитиране. Последното, с изключение на в данните на Българска народна банка за заемите, се вижда и в сериозния растеж на брутната добавена стойност (БДС) на финансовите и застрахователните действия през първите 9 месеца на 2018 година
В същото време един от главните мотори на растежа от предходните 2-3 години - ИТ секторът, демонстрира признаци на " издишане " с напредък на БДС сред 2 и 4% на годишна база през първите три тримесечия (след, да вземем за пример, двуцифрен напредък през 2016 г.). Все отново другият подобен мотор, аутсорсингът на бизнес услуги, се показва по-добре с растеж сред 3 и 5% на годишна база за същия интервал. Прави усещане и експанзията на бранша на държавното ръководство, обучение, опазване на здравето и обществени действия, които значително се припокрива с необятния обществен бранш. Т.е. растежът предходната година можеше и да е по-нисък без фискалната инжекция, която се ускори с напредването на годината - в действителност големият бюджетен (пре)разход, към този момент обичайно, беше изработен през декември и занапред ще забележим по какъв начин това се е отразило на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие (най-ранната експресна оценка би трябвало да се разгласява средата на февруари).
От страна на търсенето, данните за Брутният вътрешен продукт ясно показват мощното ползване на семействата като главен мотор на растежа - с растеж сред 7 и 9% на годишна база за първите три тримесечия потреблението на семействата тегли стопанската система. То, от своя стана, се поддържа от мощния пазар на труда и постоянния растеж на заплатите - както поради продължаващия растеж на административно определяната минимална заплата, по този начин и поради мощното търсене на фрагменти, изключително в бързо растящите браншове, и чисто пазарното повдигане на цената на труда. Трансферите от български емигранти, които са обилни в интервал на световен напредък и раздвижване в Европа, също поддържат потреблението у нас.
Добрата вест от страна на търсенето е продължаващият растеж на вложенията (т.нар. бруто капиталообразуване) през предходната година, въпреки и със забавящ се ритъм през годината - от 11% на годишна база през първото, до надлежно 7% и 3% през второто и третото тримесечие. Тук евентуално способства последователното придвижване на плановете от настоящия програмен интервал за средствата от Европейски Съюз. За сметка на това износът продължава да разочарова, което се дължи напълно на свиващия се експорт на артикули (въпреки положителния растеж в износа на услуги).
Като цяло, 2018 година беше добра за българската стопанска система и макар умереното усилване на инфлацията от края на лятото, повишаването на приходите на работещите продължи да изпреварва растежа на цените и да поддържа потреблението. Освен растежа в заемите и недвижимите парцели, и положителното показване на аутсорсинг бранша, фискалната агресия (разбирай огромното харчене на правителството) очевидно продължи да поддържа икономическия напредък, като занапред ще забележим кулминационната точка на този " подтик " през последното тримесечие.
Новата 2019 година също се обрисува добра от позиция на упования за напредък на стопанската система, въпреки и с висока възможност икономическият напредък да продължи да се забавя до към 3%, освен това в един удобен сюжет без внезапни външни шокове. Все повече, обаче, се приказва за възходящите опасности от нова криза в границите на 1 до 2 години, макар че все още множеството анализатори са склонни да я " отсрочат " във времето най-малко до 2020 година Дори и да настъпи поврат в икономическия цикъл в идващите 1-2 години, упованията са " приземяването " да е доста по-меко, в това число и за България. На входа на предходната рецесия през 2008-2009 година българската стопанска система беше в надалеч по-неблагоприятна позиция, защото показваше очевидни признаци на прегряване:
растежът тогава надхвърляше 6% - в този момент е към двойно по-малко
в строителството имаше необятно приет балон - в този момент по-скоро това е изолирано събитие до София и може би още 2-3 огромни града, в случай че изобщо можем да приказваме за балон
кредитният взрив тогава е непостижим с оживлението в кредитната активност в този момент - в пика си през 2007-2008 година растежът на кредитирането към предприятията и семействата към края на някои тримесечия надхвърляше 40-50% на годишна база, а в този момент, по последни данни към края на септември 2018 година, доближава едвам 6%, с по-бавен растеж при предприятията и по-бърз - при семействата
тогава растежът на заплатите приближи 20% и 30% годишно надлежно през 2007 и 2008 година, в този момент не надвишава 10%
инфлацията 2008 година беше двуцифрена (над 12% приблизително на годишна база), в този момент междинната годишна инфлация едва ли ще доближи 2% (от януари до ноември 2018 година е 1,4% средно)
Всичко това идва да илюстрира неоснователността на всевъзможни съпоставения тогава и в този момент. Съответно " рухването " преди 10 години беше от по-високо и стопанската система се сви сензитивно през 2009 година (с 3,6% след последните ревизии), бюджетът пострада тежко през 2009 и изключително през 2010 година, а възобновяване от рецесията продължи чак до 2014 година
Може би единственото подобие сред обстановката тогава и в този момент (ако допуснем, че рецесията още веднъж чука на вратата) е положителната фискална позиция - остатъци в бюджета и струпване на сериозен фискален запас като буфер против внезапен поврат. Към края на ноември 2018 година фискалният запас е 11,3 милиарда лв.. Ако махнем вземанията по европейските средства, които преди не бяха част от фискалния запас, то размерът му отново е величествен, 11 милиарда лв.. Предишния му пик беше към края на октомври 2008 година, когато доближи 12,1 милиарда лв. (а по-късно стартира стремглаво да пада). Все отново би трябвало да се има поради, че тогава дългът на страната като безспорна стойност беше надалеч по-малък - 9,5 милиарда лв. към края на 2008 година по отношение на 24,8 милиарда лв. към средата на 2018 година Това ще рече, че в този момент фискалният запас обезпечава покритие за по-малко от половината от дълга, до момента в който към края на 2008 година (когато беше 8,4 милиарда лева) той е бил съвсем колкото целия дълг, а в предходните месеци даже го е превишавал. Разбира се, и сега покритието на дълга с фискален запас е задоволително високо и обезпечава фискално успокоение за посрещане на нова криза, изключително в случай че тя не е от мащаба на предходната.
Като цяло, в случай че нова рецесия не ни връхлети още тази година, 2019 има всички шансове да бъде сходна с 2018 година от позиция на стопанската система - слънчева, въпреки и с малко повече облачност.
*Оригиналната публикация е оповестена на уеб страницата на ИПИ.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ