Заради некачествената диализа пациентите стават негодни за трансплантация
Повече от 900 души у нас чакат за бъбречна трансплантация, а хиляди са на хемодиализа.
„ Като пациентска организация през годините нееднократно сме обръщали внимание на това, че все по-малко български жители, които се нуждаят от животоспасяваща трансплантация, са годни за нея “, сподели в „ Тази заран “ по бТВ Иван Димитров от Българския пациентски конгрес.
" С всяка минала година пренасочването на пари за хемодиализа – с други думи кражбата от хемодиализата, утежнява качеството ѝ и тези пациенти не могат да бъдат трансплантирани ", сподели той.
По думите му у нас има съмнение в здравната система. Хората към този момент не подаряват, а вярата у чакащите избледнява с всяка минала година поради уврежданията, които получават. Всичко това би трябвало да е приоритет на страната, както е във всяка една цивилизована страна, счита Димитров.
" Ние вършим по 10-15 трансплантации на година. Осъвременяването на листата на чакащите се прави един път в годината, а когато се увреждаш от некачествената диализа, би трябвало този период да се понижи най-малко на три месеца ", на мнение е Иван Димитров.
Хората на хемодиализа са над 3500 на година. По думите му листата на чакащите не би трябвало да бъде от 900 души, а от най-малко 6000-7000.
Примерът от Испания
Александър Цолов чака дълго, с цел да си върне живота с сполучлива трансплантация. Тя обаче се случва не в България, а в Испания.
„ Проблемът беше, че когато започнах хемодиализа, в къси периоди здравословното ми положение се утежни много. Дотолкова, че повече от две години поддържах доста високо кръвно. Краката ми се повредиха, получих полиневропатия, започнах да заедно съм с патерици “, описа мъжът.
Именно тогава взема решение да потърси избавения в чужбина.
„ Когато отидох в Испания, в границите на месец и нещо животът ми се промени. Диализата е доста по-качествена, започнах да се усещам добре и да вървя обикновено. Заживях един естествен живот “, споделя още Александър.
В България той е бил в листата на чакащите за трансплантация. Признава обаче, че първоначално се е страхувал да го направи, защото не е имал доверие в здравната система.
„ В Испания в границите на осем месеца ме вкараха в листата на чакащите и в деня, в който ме вкараха в нея, ме трансплантираха “, споделя мъжът.
В Испания дневно вършат над 30 единствено бъбречни трансплантации, добавя Александър.
Вече девет години той се усеща добре и живее обикновено.
„ Като пациентска организация през годините нееднократно сме обръщали внимание на това, че все по-малко български жители, които се нуждаят от животоспасяваща трансплантация, са годни за нея “, сподели в „ Тази заран “ по бТВ Иван Димитров от Българския пациентски конгрес.
" С всяка минала година пренасочването на пари за хемодиализа – с други думи кражбата от хемодиализата, утежнява качеството ѝ и тези пациенти не могат да бъдат трансплантирани ", сподели той.
По думите му у нас има съмнение в здравната система. Хората към този момент не подаряват, а вярата у чакащите избледнява с всяка минала година поради уврежданията, които получават. Всичко това би трябвало да е приоритет на страната, както е във всяка една цивилизована страна, счита Димитров.
" Ние вършим по 10-15 трансплантации на година. Осъвременяването на листата на чакащите се прави един път в годината, а когато се увреждаш от некачествената диализа, би трябвало този период да се понижи най-малко на три месеца ", на мнение е Иван Димитров.
Хората на хемодиализа са над 3500 на година. По думите му листата на чакащите не би трябвало да бъде от 900 души, а от най-малко 6000-7000.
Примерът от Испания
Александър Цолов чака дълго, с цел да си върне живота с сполучлива трансплантация. Тя обаче се случва не в България, а в Испания.
„ Проблемът беше, че когато започнах хемодиализа, в къси периоди здравословното ми положение се утежни много. Дотолкова, че повече от две години поддържах доста високо кръвно. Краката ми се повредиха, получих полиневропатия, започнах да заедно съм с патерици “, описа мъжът.
Именно тогава взема решение да потърси избавения в чужбина.
„ Когато отидох в Испания, в границите на месец и нещо животът ми се промени. Диализата е доста по-качествена, започнах да се усещам добре и да вървя обикновено. Заживях един естествен живот “, споделя още Александър.
В България той е бил в листата на чакащите за трансплантация. Признава обаче, че първоначално се е страхувал да го направи, защото не е имал доверие в здравната система.
„ В Испания в границите на осем месеца ме вкараха в листата на чакащите и в деня, в който ме вкараха в нея, ме трансплантираха “, споделя мъжът.
В Испания дневно вършат над 30 единствено бъбречни трансплантации, добавя Александър.
Вече девет години той се усеща добре и живее обикновено.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ