Какви знаци даде ДПС с визитата в Турция
" Посещението на представителите на Движението за права и свободи (ДПС) в Турция е стъпка в опитите за възобновяване на близки връзки с ръководещата Партия на справедливостта и развиването – (ПСР) ". Това съобщи анализаторът по интернационалните връзки доцент доктор Кадир Йозлем, който разяснява за Българска телеграфна агенция посещението в Анкара и Истанбул на делегацията на Движение за права и свободи отпред с водача Мустафа Карадайъ. В нея участваха зам.-председателят на Движение за права и свободи Ахмед Ахмедов и евродепутатът от Движение за права и свободи Илхан Кючюк.
" Сигнали за това бяха подадени на последния конгрес (има се поради националната конференция на Движение за права и свободи през декември м.г., на която Ердоган поздрави делегатите в особено видеобръщение - б.а.) и се утвърдиха в границите на това посещаване ", добави Йозлем.
Визитата съответства с решението на ЦИК за увеличение на броя на изборните секции в чужбина и респективно в Турция (от 35 на 58) за предварителния парламентарен избор на 11 юли.
" Този фактор още веднъж изведе на напред във времето смисъла на гласовете от Турция за Движение за права и свободи. В миг, когато позициите на Движението за права и свободи са притиснати в подтекста на българската вътрешна политика, се укрепва смисъла на това посещаване, което има смисъла на отваряне към Турция ", уточни анализаторът.
Посещението на представителите на Движение за права и свободи не бе оповестено публично от турска страна, само че те бяха признати на най-високо равнище в турската страна. Кулминацията бе срещата с президента Реджеп Тайип Ердоган. На нея участваха персони от най-близкото обграждане на президента - външният министър Мевлют Чавушоглу, ръководителят на Дирекцията по връзки към президентството Фахреттин Алтун, президентският представител Ибрахим Калън, някогашният министър на вътрешните работи Ефкан Ала, в този момент заместник-председател на ПСР, което е сигнал за значимостта на водените диалози от позиция на Анкара.
Гостите разговаряха настрана с министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, с ръководителя на Великото национално заседание на Турция Мустафа Шентоп, както и с виновни представители на ръководещата ПСР.
Акцент бе и срещата с водача на главната опозиционна мощ - Народнорепубликанската партия (НРП), Кемал Кълъчдароглу и виновни представители. Движение за права и свободи дълги години поддържа близки връзки със структурите на НРП посредством по-голямата част от асоциациите на изселниците от България, огромна част от които са гласоподаватели и на Движение за права и свободи.
Пристъпването към доближаване на Движение за права и свободи с Анкара идва след много нескончаем интервал на вакуум.
През 2016 година Ердоган бе приел водача на опозиционната на Движение за права и свободи партия ДОСТ Лютви Местан, имаше срещи и с Касим Дал и Корман Исмаилов от Народна партия " Свобода и достолепие " /НПСД/, които в един интервал бяха подкрепяни от структурите на ръководещата ПСР, само че това остана в предишното.
Като изключим срещите на Ердоган с Бойко Борисов /последната бе при започване на март 2020/, Мустафа Карадайъ е в действителност първият политически водач от България, който бе признат от турския президент през последните няколко години.
За какво бяха диалозите
Срещите и диалозите на делегацията с турските политици бяха закрити за медиите, евентуално заради обстоятелството, че визитата не бе оповестено за публично и информациите бяха много нищожни, главно в границите на протоколните.
Изключение бе Анадолската организация, държавната осведомителна организация на Турция, която съобщи детайлности от диалозите на делегацията с Мустафа Шентоп.
Акцентирайки на смисъла на вота на 11 юли, Мустафа Карадайъ е показал, че задачата на Движение за права и свободи е да получат минимум 50 хиляди гласа от Турция след отпадането на ограничаването от 35 изборни секции на предходните избори и да вкарат минимум 40 депутати в новия български парламент.
Той особено се е спрял на деянията на шовинизъм в България, които по думите му се подхранват от антитурската ненавист и са обезпокоителен проблем.
" Въпреки че България се причисли към член 3 от Договора за Европейски Съюз, който гласи, че " зачита благосъстоянието на своето културно и езиково разнообразие ", в нашата страна е неразрешено да се прави агитация на майчиния турски език, даже се постановат санкции. Ние не сме емигранти. Турция е нашата татковина, България е нашата земя, останали сме там след Османската империя. Нашата битка е битка за опазване на турската ни еднаквост, на езика, религията и традициите ", е декларирал Карадайъ.
По време на диалога са били разисквани и проблемите по отношение на преподаването на турски език в българските учебни заведения като свободно избираема дисциплинираност.
" Това е доста сериозен проблем. Смятаме, че в случай че се откри съдействие сред просветителните министерства на двете страни, това може да спомогне за решение на казуса с учебниците на турски език за нашите учебни заведения, защото имаме съществени компликации. Нашето потомство ги изпита на гърба си, нека новите генерации не се сблъскват с тях, " е показал още той.
По думите на ръководителя на ВНСТ Мустафа Шентоп, изключително значимо е обезпечаването на нужните условия от турската страна за спокойното практикуване на правото на избор от гласоподавателите в Турция с българско поданство.
" Турция в това отношение има опит. Както на вота на 4 април, по този начин и на 11 юли ще бъде направено всичко належащо, с цел да премине гласуването умерено. Нашето предпочитание е жителите от турски генезис в България да се употребяват с правата на равноправни жители, които са предпазени от конституцията. Като ръководител на ВНСТ чакам вашето подпомагане за активизиране на контактите сред парламентите на Турция и на България, на съответните комисии и Групи за другарство на фона на нормализирането след епидемията от КОВИД-19, което ще бъдат от изгода за развиването на нашите двустранни връзки ", е декларирал турският парламентарен ръководител.
Шентоп е отправил покана до Ива Митева, която бе определена за ръководител на Народното събрание след изборите на 4 април, да взе участие в Осмата парламентарна асамблея на Процеса на съдействие в Югоизточна Европа, която ще се организира под семейството на ВНСТ в края на юни в Анталия.
" Сигнали за това бяха подадени на последния конгрес (има се поради националната конференция на Движение за права и свободи през декември м.г., на която Ердоган поздрави делегатите в особено видеобръщение - б.а.) и се утвърдиха в границите на това посещаване ", добави Йозлем.
Визитата съответства с решението на ЦИК за увеличение на броя на изборните секции в чужбина и респективно в Турция (от 35 на 58) за предварителния парламентарен избор на 11 юли.
" Този фактор още веднъж изведе на напред във времето смисъла на гласовете от Турция за Движение за права и свободи. В миг, когато позициите на Движението за права и свободи са притиснати в подтекста на българската вътрешна политика, се укрепва смисъла на това посещаване, което има смисъла на отваряне към Турция ", уточни анализаторът.
Посещението на представителите на Движение за права и свободи не бе оповестено публично от турска страна, само че те бяха признати на най-високо равнище в турската страна. Кулминацията бе срещата с президента Реджеп Тайип Ердоган. На нея участваха персони от най-близкото обграждане на президента - външният министър Мевлют Чавушоглу, ръководителят на Дирекцията по връзки към президентството Фахреттин Алтун, президентският представител Ибрахим Калън, някогашният министър на вътрешните работи Ефкан Ала, в този момент заместник-председател на ПСР, което е сигнал за значимостта на водените диалози от позиция на Анкара.
Гостите разговаряха настрана с министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, с ръководителя на Великото национално заседание на Турция Мустафа Шентоп, както и с виновни представители на ръководещата ПСР.
Акцент бе и срещата с водача на главната опозиционна мощ - Народнорепубликанската партия (НРП), Кемал Кълъчдароглу и виновни представители. Движение за права и свободи дълги години поддържа близки връзки със структурите на НРП посредством по-голямата част от асоциациите на изселниците от България, огромна част от които са гласоподаватели и на Движение за права и свободи.
Пристъпването към доближаване на Движение за права и свободи с Анкара идва след много нескончаем интервал на вакуум.
През 2016 година Ердоган бе приел водача на опозиционната на Движение за права и свободи партия ДОСТ Лютви Местан, имаше срещи и с Касим Дал и Корман Исмаилов от Народна партия " Свобода и достолепие " /НПСД/, които в един интервал бяха подкрепяни от структурите на ръководещата ПСР, само че това остана в предишното.
Като изключим срещите на Ердоган с Бойко Борисов /последната бе при започване на март 2020/, Мустафа Карадайъ е в действителност първият политически водач от България, който бе признат от турския президент през последните няколко години.
За какво бяха диалозите
Срещите и диалозите на делегацията с турските политици бяха закрити за медиите, евентуално заради обстоятелството, че визитата не бе оповестено за публично и информациите бяха много нищожни, главно в границите на протоколните.
Изключение бе Анадолската организация, държавната осведомителна организация на Турция, която съобщи детайлности от диалозите на делегацията с Мустафа Шентоп.
Акцентирайки на смисъла на вота на 11 юли, Мустафа Карадайъ е показал, че задачата на Движение за права и свободи е да получат минимум 50 хиляди гласа от Турция след отпадането на ограничаването от 35 изборни секции на предходните избори и да вкарат минимум 40 депутати в новия български парламент.
Той особено се е спрял на деянията на шовинизъм в България, които по думите му се подхранват от антитурската ненавист и са обезпокоителен проблем.
" Въпреки че България се причисли към член 3 от Договора за Европейски Съюз, който гласи, че " зачита благосъстоянието на своето културно и езиково разнообразие ", в нашата страна е неразрешено да се прави агитация на майчиния турски език, даже се постановат санкции. Ние не сме емигранти. Турция е нашата татковина, България е нашата земя, останали сме там след Османската империя. Нашата битка е битка за опазване на турската ни еднаквост, на езика, религията и традициите ", е декларирал Карадайъ.
По време на диалога са били разисквани и проблемите по отношение на преподаването на турски език в българските учебни заведения като свободно избираема дисциплинираност.
" Това е доста сериозен проблем. Смятаме, че в случай че се откри съдействие сред просветителните министерства на двете страни, това може да спомогне за решение на казуса с учебниците на турски език за нашите учебни заведения, защото имаме съществени компликации. Нашето потомство ги изпита на гърба си, нека новите генерации не се сблъскват с тях, " е показал още той.
По думите на ръководителя на ВНСТ Мустафа Шентоп, изключително значимо е обезпечаването на нужните условия от турската страна за спокойното практикуване на правото на избор от гласоподавателите в Турция с българско поданство.
" Турция в това отношение има опит. Както на вота на 4 април, по този начин и на 11 юли ще бъде направено всичко належащо, с цел да премине гласуването умерено. Нашето предпочитание е жителите от турски генезис в България да се употребяват с правата на равноправни жители, които са предпазени от конституцията. Като ръководител на ВНСТ чакам вашето подпомагане за активизиране на контактите сред парламентите на Турция и на България, на съответните комисии и Групи за другарство на фона на нормализирането след епидемията от КОВИД-19, което ще бъдат от изгода за развиването на нашите двустранни връзки ", е декларирал турският парламентарен ръководител.
Шентоп е отправил покана до Ива Митева, която бе определена за ръководител на Народното събрание след изборите на 4 април, да взе участие в Осмата парламентарна асамблея на Процеса на съдействие в Югоизточна Европа, която ще се организира под семейството на ВНСТ в края на юни в Анталия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ