Затворник съди държавата за 50 бона, нямал уединение в тоалетната
Поредният пандизчия заведе иск до съда против страната за неприятните условия зад решетките. Мъжът е лежал 7 пъти в Пловдивския затвор. Той е изискал близо 50 хиляди лв. обезщетение, защото се чувствал унизен, компрометиран и беззащитен, оповестява trafficnews.bg.
Лишеният от независимост за първи път прекрачва прага на пандиза през 1993 година. От тогава той е изтърпял 7 години зад решетките през разнообразни интервали от време. Последната си присъда излежава и към този миг.
Мъжът е сезирал Административния съд в Пловдив поради неприятните условия за живот в зандана. В жалбата е показал, че има зной и кашлица, защото в килиите няма задоволително място. На човек нямало 4 квадратни метра персонално пространство. Освен това не можел да се усамоти в тоалетната, защото не била шумоизолирана. Оплакванията не стопират до тук. Затворникът е изразил рекламация и за неработещи казанчета, липсвали загради, липсвали чешми и мивки. По отношение на храната, то същата била с неприятно качество и не съдържала задоволително калории, а водата не ставала за пиянство.
Мъжът се е жалвал още, че през зимата килиите в пандиза в Пловдив са доста студени, а през лятото топли. Спалното долни дрехи се е сменяло доста рядко, а килиите били цялостни с инсектициди.
Положението, по думите му, не било по-различно и в Пазарджишкия затвор, както и в ареста в Пловдив, където прекарал общо повече от година. Отново там липсвала жилищна повърхност и задоволително светлина в килиите, които пък били цялостни с хлебарки и дървеници. Имало и плесен. Санитарният възел бил в неприятно положение, като липсвала и вентилация.
В следствения арест пък нямало осветяване и хигиената била нулева. Отново нямал персонално пространство и бил нахапан от мухи и бълхи. Засегната била и тематиката за тоалетната – такава липсвала в килията.
Магистратите обаче отхвърлили по-голямата част от претенциите на пандизчията. Твърденията за липса на пресен въздух и вентилация били отхвърлени като неоснователни. Видно от справките по делото, пандизчиите имали достъп и до течаща вода. Съдът приел и че хигиената в килиите е ангажимент на лишените от независимост. Твърдението, че санитарният възел не бил шумоизолиран, не било обвързвано с нечовешко и унизително отношение, защото шумоизолацията е над междинното равнище на битови условия, счели още магистратите. Отхвърлени били и претенциите за спално долни дрехи, защото нито пандизчията, нито очевидецът не декларирали, че са поискали в допълнение такова, още повече да им е било отказано.
Съдът счел за неоснователни и останалите искания, които приел за недоказани.
В последна сметка, искът бил отчасти почетен, а размерът на претендираното обезщетение – понижен. Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” ще би трябвало да изплати на пандизчията обезщетение в размер на 1350 лева, ведно със законна рента. Останалата част от желае била отхвърлена като неоснователна. Дирекцията ще поеме и разноските по делото.
Лишеният от независимост за първи път прекрачва прага на пандиза през 1993 година. От тогава той е изтърпял 7 години зад решетките през разнообразни интервали от време. Последната си присъда излежава и към този миг.
Мъжът е сезирал Административния съд в Пловдив поради неприятните условия за живот в зандана. В жалбата е показал, че има зной и кашлица, защото в килиите няма задоволително място. На човек нямало 4 квадратни метра персонално пространство. Освен това не можел да се усамоти в тоалетната, защото не била шумоизолирана. Оплакванията не стопират до тук. Затворникът е изразил рекламация и за неработещи казанчета, липсвали загради, липсвали чешми и мивки. По отношение на храната, то същата била с неприятно качество и не съдържала задоволително калории, а водата не ставала за пиянство.
Мъжът се е жалвал още, че през зимата килиите в пандиза в Пловдив са доста студени, а през лятото топли. Спалното долни дрехи се е сменяло доста рядко, а килиите били цялостни с инсектициди.
Положението, по думите му, не било по-различно и в Пазарджишкия затвор, както и в ареста в Пловдив, където прекарал общо повече от година. Отново там липсвала жилищна повърхност и задоволително светлина в килиите, които пък били цялостни с хлебарки и дървеници. Имало и плесен. Санитарният възел бил в неприятно положение, като липсвала и вентилация.
В следствения арест пък нямало осветяване и хигиената била нулева. Отново нямал персонално пространство и бил нахапан от мухи и бълхи. Засегната била и тематиката за тоалетната – такава липсвала в килията.
Магистратите обаче отхвърлили по-голямата част от претенциите на пандизчията. Твърденията за липса на пресен въздух и вентилация били отхвърлени като неоснователни. Видно от справките по делото, пандизчиите имали достъп и до течаща вода. Съдът приел и че хигиената в килиите е ангажимент на лишените от независимост. Твърдението, че санитарният възел не бил шумоизолиран, не било обвързвано с нечовешко и унизително отношение, защото шумоизолацията е над междинното равнище на битови условия, счели още магистратите. Отхвърлени били и претенциите за спално долни дрехи, защото нито пандизчията, нито очевидецът не декларирали, че са поискали в допълнение такова, още повече да им е било отказано.
Съдът счел за неоснователни и останалите искания, които приел за недоказани.
В последна сметка, искът бил отчасти почетен, а размерът на претендираното обезщетение – понижен. Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” ще би трябвало да изплати на пандизчията обезщетение в размер на 1350 лева, ведно със законна рента. Останалата част от желае била отхвърлена като неоснователна. Дирекцията ще поеме и разноските по делото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ