Произход на прабългарите
Понятието прабългари или протобългари е късно встъпление, от ХІХ век, с което се отбелязват племената на номади с не изцяло обяснен генезис като етнос, мигрирал от централните елементи на Азия в Европа.
Не може да се каже и дали българи е епоним /самоназоваване/ или по този начин са ги наричали техни съседи. Хронистите в древността употребяват разнообразни наименования: утигури, кутригури, скити, хуни. Всички тези неясноти са спънка пред основаване на единна, сигурна и стройна доктрина за произхода на прабългарите.
Данните за произхода на античните ни предшественици почиват на митове, мемоари на антични хронисти, които могат да се проследят и подредят в интерес на някоя от съществуващите теории, археологически находки и антропологични проучвания. В последно време генетиката също се включи в помощ на историците. Коя от теориите е най-близо до истината?
Кратка историческа сводка за прабългарите
Според историка Прокопий в регионите към Азовско море и Кавказките планини преди VІ век се намират поселищата на хунски народ, ръководен от държател, който имал двама синове - Кутригур и Утигур. Синовете на този държател след неговата гибел разделят народа на две елементи, наречени на двамата сина - кутригури и утигури. Някои историци считат, че с името българи са назовавани и двете племена, само че Източната Римска империя употребява обособените племенни имена, тъй като има друга политика към тях.
През VІ век император Юстиниан е атакуван от едното племе, това на кутригурите. Той подкупва техните родственици - утигури, да ги атакуван в тил, и по този начин провокира междуособна война, която ги отслабва и те стават лесна плячка на своите войнствени неприятели. Около 568 година кутригурите към този момент минават под зависимостта на аварите, а утигурите стават подвластни от Тюркския каганат.
Заради гражданската война тюрките се отдръпват в Азия към 603 година, а утигурите, ръководени от Кубрат и подкрепяни от Византия, нанасят проваляне на аварите, откакто преди този момент се съюзяват със своите роднини - кутригури.
Те основават държавно обединяване, наречено Стара Велика България, отпред на която застава Кубрат. Новото държавно обединяване е замислено като благонадежден гръб на империята с другарски надъхан лидер, какъвто е Кубрат, получил купа патриций и християнско кръщение в Константинопол, където прекарва ранните си години.
Кои са обаче тези племена и какъв вид население са за земите, където основават държавното си обединяване? Хипотези за прабългарите и техния генезис.
Тюрска/огурска/ догадка
Според тази доктрина старите българи са тюркски племена, наречени огури. За последователите на това виждане някъде към 460-470 година огурите навлизат в степните региони на Южна Русия и се смесват с остатъчните хунски племена, създавайки народностна група.
Огурската догадка обаче не може да изясни обстоятелства като съществуването на прабългари към Волга и в Кавказ още от ІІІ век. Другото противоречие е смесването на нации като българи и хуни, които нямат общи черти между тях, а това е неприемлива процедура в антични времена. Тези догатки са обяснени с обстоятелства, които звучат напълно нереалистично.
Едно от изказванията е, че прабългарите са напълно малочислен народ, който бързо се претопява съвсем без излишък от славянските племена. По тази причина не оставя обилни следи, по които да се откриват очевидни прилики с потомците.
На това изказване опонира гласът на здравия разсъдък в лицето на историка Стивън Рънсиман, който изрича догатката, че щом прабългарите са съумели да победят една толкоз многочислена и добре готова войска като византийската, те надали са били напълно малобройна група.
Има и друго несъгласие в тази теза - никой в никакъв случай не е документирал наличието на хора, наречени огури, в Азия. Нито китайските, нито индийските, нито иранските летописци ги загатват. Претенциите на някои теоретици, че експанзията на племена като хазари, алани, кимерийци, масагети, сармати и скити е в действителност тюркска агресия е надълбоко погрешно. Всички те са ранни индоевропейци съгласно всички откриватели.
Иранска доктрина
Според иранската доктрина, която може да се каже, че е в контраст на тюркската, която дефинира прабългарите като малобройна група, претопена от славяните, прабългарите са показани като високоразвити арийци, които преобладават освен като число, само че и като степен на развиване над локалното население, както романизирано, по този начин и самото ромейско население на империята. Привържениците на тази доктрина причисляват прабългарите към тохарския или иранския народ, принадлежащ към иранската група на юеджите, скитите, сарматите, аланите, масагетите и бактрийците.
Теория за хуно-алтайски генезис на старите българи
Според покровителите на тази теза протобългарите са част от хунската група нации, които съумяват да се отделят от хуно-аварските си родственици по времето на владетелите Гостун, Органа и дефинитивно при Кубрат и да основат свое държавно обединяване.
Самите хуни са неидентифициран изцяло конгломерат от народностни групи, от които по-късно се обособяват авари, тюрки и татаро-монголи.
Съществува и европеидна група хуни, наречени бели хуни, които основават свое държавно обединяване в Бактрия. Това прави тази доктрина доста нееднозначна. Коз против тази теза е, че нито един хронист, живял през тази ера в регион непосредствен до Китай, не загатва наименование българи, а хунският съюз е по-скоро голямо обединяване на племена и народностни групи, превърнато в голяма протодържава за експанзията към Европа.
Протобългарите имат същата традиция като хуните да правят изкуствена дисторция върху черепа на дребни деца, пристягайки главите им с превръзки от лен. Бръснатата глава с кичур на темето е присъща и за старите българи, само че също и за други номади измежду степите през ранните междинни епохи. Приликите в избрани области на живота или в традициите се оказват незадоволителни за генерални заключения.
Теория за смесения генезис
Има и друго разбиране със свои покровители. Те постановат визията, че прабългарите не са еднородни в расово отношение. Смята се, че етносите в ареала на запад от река Волга се образуват над две хиляди години и включват две съществени групи от популацията: индоевропейци и монголоиди. Сливането на тези две групи е комплициран развой, довел до образуване на разнообразни племенни обединявания. Те се преливат едно в друго през цялото средновековие. Основен коз на тази доктрина е възстановката на черепа на боила Мостич, който има изразени монголоидни черти.
Автохонна доктрина
В последните години набира скорост и почитатели теорията за локален генезис на прабългарите, които мигрират към региона на Азовско море и в по-късен интервал част от тях се връщат в старите си поселища. Предвид идентификациите на гетите, което е тракийско племе, и тяхната близка връзка с масагетите, които са близки с юеджите, а те на собствен ред с утигурите, излиза, че тази доктрина въобще не е за занемаряване. Хипотезата има на своя страна солидна поддръжка от модерни ДНК проучвания и антропологични изследвания.
Езикът на протобългарите
Един от главните стълбове на откривателите се отнася до езика, на който даден народ приказва. Определянето на езика, на който са комуникирали старите българи, може да каже доста неща за тях, само че всичко към този въпрос още веднъж е единствено в областта на хипотезите.
Според някои от актуалните теории, езикът на прабългарите е сред тюркски и монголски. Други лингвисти го дефинират като хуно-български. Смята се, че хуно-българският език се обособява през ІІІ - V век преди Христа. Хуните и прабългарите са говорели един и същи език съгласно тази доктрина, само че той е бил друг от езика на останалите безчовечен нации.
При идването на тюркските племена през VІ век до границите на Китай хуните и прабългарите към този момент не са там. Това се вижда от забележителните граматични и лексикални разлики сред тюркски и езика на хуни и прабългари, което поддържа теорията, че прабългарите са били отделени и в езиково отношение от останалите нации в регионите, където се загатва, че са участвали. Най-вероятно езикът на прабългарите е по-стар от езика на всички други, с които се търси аналогия.
