Нека не се заблуждаваме - понякога просто идва време за раздяла
Понякога сме в едни такива връзки, които хем знаем, че не ни дават съвсем нищо от това, за което мечтаем, хем няма човек на тази земя, който да е кадърен да ни убеди в това. Влезем ли един път в омагьосания кръг, в навика, в нежеланието за смяна, излизането е безпределно мъчно. Започваме да вадим мотив след мотив, с цел да убедим себе си, че сме на вярното място с верния човек, само че някъде там надълбоко в сърцето ни нещо толкоз мощно липсва, че не е по никакъв начин мъчно да го усетим. И макар неприятното чувство, ние не сме способни да се отървем от тази връзка, тъй като съществуват заблудите - подвеждащите оправдания, които употребяваме непрекъснато и в които в даден миг започваме да имаме вяра и ние.
Кога би трябвало да спрем да се самозаблуждаваме:
" В този миг на връзката аз давам повече "
От тук стартира всичко, тъй като любовта е деяние, а не думи и нашето си измисляне - тя е взаимоотношението и в случай че сред " давам " и " получавам " няма знак за тъждество, започнете съществено да мислите върху опцията разлъка или най-малко отмора. Няма по какъв начин да не усещате, когато вашето предоставяне е за сметка на още искане. Когато приемането осезаемо намалее, потърсете повода. Поговорете с него и му кажете напълно намерено това, което ви тормози. Ако няма резултат в идващите два- три месеца, просто спрете да се заблуждавате. Наскоро една позната ми показа „ аз работя, виждам децата, пазаря, сготвям и шетам, той единствено върви на работа “. Сигурно не дребна част от дамите ще кажат същото- че уговорките им са в пъти повече спрямо мъжките. Че когато изискат помощ, им се дава отговор с „ ангажиран съм “, „ не в този момент “, с досадна физиономия и даже повишение на звук. Но тук не приказваме единствено за този тип предоставяне и за битовизмите, съпътстващи всекидневието ни, въпреки че те са директно свързани с другото даване- на внимание, отношение, грижа и обич. Започне ли да ви липсва нещо, не задълбавайте във вашата виновност, единствено с цел да оправдаете неговата. Лесно е да си дадете сметка, че нещата не са такива, каквито са били. А и даже виновността да е във вас, помислете за какво вие не желаете повече да давате и за какво не го вършиме както преди. Във всички случаи, нещо не е наред и изходът общо-взето е единствено един.
" Всеки има своите дефекти "
„ Недостатък “ е той да не обича да гледа филми вкъщи, а вие да си умирате за домашно кино вечер в прегръдките му. И да, този „ минус “ все някак се преодолява. Дали обаче можем да назовем по същия метод обстоятелството, че той обича да пие бира с другари на открито през вечер, до момента в който вие пишете с приятелки вкъщи. Че избира мъжката им компания пред това да излезете някъде дружно. Оправдавате го с другите ви ползи, с това, че и той има потребност от персонално пространство? Замислете се до какъв брой това персонално пространство не е прекомерно персонално и заемащо по-голямата част от времето му. Защото при един привързан мъж, който същински ви обича, нещата не стоят по този начин. Ако усещате, че не прекарвате задоволително време дружно и че той даже не прави опит това да се промени, а напротив- прибира се с усмивка след следващото приятелско събиране, питайки ви равнодушно „ ти какво прави “, помислете за целите на този човек и за желанието му да бдете едно цяло. Дали въобще към момента има такова предпочитание? Веднъж започнете ли да се чувствате потиснати и разлюбени, пътят е доста кратък…Вие го вършиме дълъг, прощавайки и страхувайки се да останете сами. Компромиси би трябвало да се вършат и съвършени връзки няма, само че не постоянно. А и когато компромисите са „ в изгода “ на единия, до момента в който другият по никакъв метод не желае да излезе от своята зона на комфорт, най-малкото имате потребност от залъгване. Истината постоянно се вижда и то с просто око.
" Ами в случай че остана сама вечно "
Една от най-често срещаните самозаблуди. Обикновено, когато години наред разделяме живота си с един мъж, не можем просто по този начин за ден- два да решим, че е пристигнало време за разлъка. И даже да решим, можем да я отлагаме във времето с години. Навикът и страхът от самотата са усеща, които се преодоляват в действителност мъчно. Ако пък нямате къде да отидете, тъй като сте от различен град и живеете в неговия апартамент, тогава напълно понижават възможностите ви за различен живот. Разбираемо е да се плашите от толкоз огромна смяна. Всеки знае, че даже да не се усеща благополучен в обстановката, в която е, тази обстановка е част от зоната му на комфорт, част от всекидневието му, което даже да не щастливо, най-малко е умерено и някак несъмнено. Оставайки самичък, съвсем всеки се усеща изплашен и не компетентен в коя посока да поеме. Не е ли по-добре обаче, да поемеш в някаква друга посока, тъй като тя сигурно ще те води на нови места и ще те запознае с нови хора, в сравнение с да стоиш там, където си години наред, до момента в който животът си тече? Твърде огромна част от нас си разрешават да изживяват живота си в тъга- горест, с която в даден миг до толкоз са привикнали, че даже харесват. Не се дръжте по този начин, като че ли сте обречени на злощастие и просто сте го приели, тъй като щастието ви чака някъде там. Достатъчно е да го поискате, да се осмелите да преминете през не една комплицирана обстановка и компликация, с цел да се озовете тъкмо там- там, където 100 пъти ще съжалите, че не сте „ отишли “ по-рано. Просто си позволете да взимате решения по-бързо! Само по този начин щастието ще пристигна при вас по-лесно. Страхът от самотата става все по-голям с придвижване на годините, по тази причина не чакайте.
Любовта би трябвало да е осезаема сред нас макар дребните неразбирателства. Тях постоянно ще ги има, само че в случай че те не вършат живота ни горчив, в случай че бързо ни минават и на идващия ден можем още веднъж да се целунем на закуска с усмивки на лицата, намерили сме индивида. Ако обаче с дни не можем да се съвземем след следващия скандал и проливаме сълзи от време на време, в случай че надълбоко в себе си знаем, че не той е индивидът (вярвам, че това постоянно и всеки го усеща), няма мощ на света, която да ни спре да си тръгнем. И има стотици дребни сили и аргументи, които можем да си намерим като опрощение. Дали ще е тази, че към този момент сме минали 30-те, 40-те или които и да е години и ни е късно да търсим занапред съвършения, дали ще е това, че няма съвършени, дали ще е неналичието на време или фактът, че към този момент имаме дете или деца, не е значимо. Важно е това, че всички тези оправдания ни оставят там, където сме. Често - в средата на нищото - там, където не изпитваме нищо позитивно, само че си споделяме „ и това ще мине “. Ще мине, единствено в случай че ние тръгнем в друга посока. Защото имаме един живот, който заслужаваме да изживеем щастливо! Без да слушаме хорските приказки, без да робуваме на остарели визии за семейство и благополучие, без да си споделяме, че „ всеки има проблеми и нищо не може да е съвършено “. Нищо не е съвършено, само че постоянно даже не желаеме да разберем, че може да бъде доста по-хубаво.
Не си позволявайте да се примирявате с живот, който не желаете! Защото има и различен. И той е тук. На тази Земя. Не чакайте идващия, тъй като за него не е несъмнено, че го има!
Кога би трябвало да спрем да се самозаблуждаваме:
" В този миг на връзката аз давам повече "
От тук стартира всичко, тъй като любовта е деяние, а не думи и нашето си измисляне - тя е взаимоотношението и в случай че сред " давам " и " получавам " няма знак за тъждество, започнете съществено да мислите върху опцията разлъка или най-малко отмора. Няма по какъв начин да не усещате, когато вашето предоставяне е за сметка на още искане. Когато приемането осезаемо намалее, потърсете повода. Поговорете с него и му кажете напълно намерено това, което ви тормози. Ако няма резултат в идващите два- три месеца, просто спрете да се заблуждавате. Наскоро една позната ми показа „ аз работя, виждам децата, пазаря, сготвям и шетам, той единствено върви на работа “. Сигурно не дребна част от дамите ще кажат същото- че уговорките им са в пъти повече спрямо мъжките. Че когато изискат помощ, им се дава отговор с „ ангажиран съм “, „ не в този момент “, с досадна физиономия и даже повишение на звук. Но тук не приказваме единствено за този тип предоставяне и за битовизмите, съпътстващи всекидневието ни, въпреки че те са директно свързани с другото даване- на внимание, отношение, грижа и обич. Започне ли да ви липсва нещо, не задълбавайте във вашата виновност, единствено с цел да оправдаете неговата. Лесно е да си дадете сметка, че нещата не са такива, каквито са били. А и даже виновността да е във вас, помислете за какво вие не желаете повече да давате и за какво не го вършиме както преди. Във всички случаи, нещо не е наред и изходът общо-взето е единствено един.
" Всеки има своите дефекти "
„ Недостатък “ е той да не обича да гледа филми вкъщи, а вие да си умирате за домашно кино вечер в прегръдките му. И да, този „ минус “ все някак се преодолява. Дали обаче можем да назовем по същия метод обстоятелството, че той обича да пие бира с другари на открито през вечер, до момента в който вие пишете с приятелки вкъщи. Че избира мъжката им компания пред това да излезете някъде дружно. Оправдавате го с другите ви ползи, с това, че и той има потребност от персонално пространство? Замислете се до какъв брой това персонално пространство не е прекомерно персонално и заемащо по-голямата част от времето му. Защото при един привързан мъж, който същински ви обича, нещата не стоят по този начин. Ако усещате, че не прекарвате задоволително време дружно и че той даже не прави опит това да се промени, а напротив- прибира се с усмивка след следващото приятелско събиране, питайки ви равнодушно „ ти какво прави “, помислете за целите на този човек и за желанието му да бдете едно цяло. Дали въобще към момента има такова предпочитание? Веднъж започнете ли да се чувствате потиснати и разлюбени, пътят е доста кратък…Вие го вършиме дълъг, прощавайки и страхувайки се да останете сами. Компромиси би трябвало да се вършат и съвършени връзки няма, само че не постоянно. А и когато компромисите са „ в изгода “ на единия, до момента в който другият по никакъв метод не желае да излезе от своята зона на комфорт, най-малкото имате потребност от залъгване. Истината постоянно се вижда и то с просто око.
" Ами в случай че остана сама вечно "
Една от най-често срещаните самозаблуди. Обикновено, когато години наред разделяме живота си с един мъж, не можем просто по този начин за ден- два да решим, че е пристигнало време за разлъка. И даже да решим, можем да я отлагаме във времето с години. Навикът и страхът от самотата са усеща, които се преодоляват в действителност мъчно. Ако пък нямате къде да отидете, тъй като сте от различен град и живеете в неговия апартамент, тогава напълно понижават възможностите ви за различен живот. Разбираемо е да се плашите от толкоз огромна смяна. Всеки знае, че даже да не се усеща благополучен в обстановката, в която е, тази обстановка е част от зоната му на комфорт, част от всекидневието му, което даже да не щастливо, най-малко е умерено и някак несъмнено. Оставайки самичък, съвсем всеки се усеща изплашен и не компетентен в коя посока да поеме. Не е ли по-добре обаче, да поемеш в някаква друга посока, тъй като тя сигурно ще те води на нови места и ще те запознае с нови хора, в сравнение с да стоиш там, където си години наред, до момента в който животът си тече? Твърде огромна част от нас си разрешават да изживяват живота си в тъга- горест, с която в даден миг до толкоз са привикнали, че даже харесват. Не се дръжте по този начин, като че ли сте обречени на злощастие и просто сте го приели, тъй като щастието ви чака някъде там. Достатъчно е да го поискате, да се осмелите да преминете през не една комплицирана обстановка и компликация, с цел да се озовете тъкмо там- там, където 100 пъти ще съжалите, че не сте „ отишли “ по-рано. Просто си позволете да взимате решения по-бързо! Само по този начин щастието ще пристигна при вас по-лесно. Страхът от самотата става все по-голям с придвижване на годините, по тази причина не чакайте.
Любовта би трябвало да е осезаема сред нас макар дребните неразбирателства. Тях постоянно ще ги има, само че в случай че те не вършат живота ни горчив, в случай че бързо ни минават и на идващия ден можем още веднъж да се целунем на закуска с усмивки на лицата, намерили сме индивида. Ако обаче с дни не можем да се съвземем след следващия скандал и проливаме сълзи от време на време, в случай че надълбоко в себе си знаем, че не той е индивидът (вярвам, че това постоянно и всеки го усеща), няма мощ на света, която да ни спре да си тръгнем. И има стотици дребни сили и аргументи, които можем да си намерим като опрощение. Дали ще е тази, че към този момент сме минали 30-те, 40-те или които и да е години и ни е късно да търсим занапред съвършения, дали ще е това, че няма съвършени, дали ще е неналичието на време или фактът, че към този момент имаме дете или деца, не е значимо. Важно е това, че всички тези оправдания ни оставят там, където сме. Често - в средата на нищото - там, където не изпитваме нищо позитивно, само че си споделяме „ и това ще мине “. Ще мине, единствено в случай че ние тръгнем в друга посока. Защото имаме един живот, който заслужаваме да изживеем щастливо! Без да слушаме хорските приказки, без да робуваме на остарели визии за семейство и благополучие, без да си споделяме, че „ всеки има проблеми и нищо не може да е съвършено “. Нищо не е съвършено, само че постоянно даже не желаеме да разберем, че може да бъде доста по-хубаво.
Не си позволявайте да се примирявате с живот, който не желаете! Защото има и различен. И той е тук. На тази Земя. Не чакайте идващия, тъй като за него не е несъмнено, че го има!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ