Краят на приятелството
Подобно на любовта, другарството върви ръка в ръка с чувството, че ще продължи вечно, само че също както при любовта, това рядко се случва. Смятаме, че същинското другарство не умира, само че животът ни демонстрира, че е допустимо да изпитваме дълбока другарска непосредственост и въпреки всичко тя да има край. Краят на другарството постоянно е мъчително и неприятно прекарване, което също така ни слага доста въпроси.
“Къде сме сбъркали? Как се случва по този начин, че индивидът, на който сме се доверявали, с който сме се смели и сме плакали, се трансформира чужденец за нас?! ”
Независимо дали е предшестван от трагичен раздор, или единствено от последователно понижаване на контактите, краят на другарството се усеща безпогрешно - оня миг, в който губим предпочитание да поддържаме връзка и да се срещаме с близкия до неотдавна човек и даже и да го вършим, изпитваме скука или неспокойствие. От този миг нататък всички наши старания да върнем времето обратно се оказват напразни и приятелското възприятие наподобява окончателно изчезнало.
Как да разберем и приемем края на другарството? Как да извиним на другия и на себе си и да продължим напред?
Отърсете се от обвиняванията и самообвиненията
Безспорно най-лесно е цялата отговорност за прекратеното другарство да се трансферира върху другия и автоматизирано множеството от нас избират този път. По този метод болката от раздялата се трансформира в яд и сякаш е по-поносима. В същото време обаче взаимоотношенията постоянно са двустранни, тъй че както всичко друго в едно другарство, и краят му е артикул на взаимоотношението сред двама индивида. Дори когато другарството се приключва от единия от двамата, реакциите и държанието на другия също изиграват забележителна роля. В връзките ни с другите всекидневно ни се случва това, което позволяваме да се случи.
Що се отнася до самообвиненията, те са безсмислени и безплодни заради същата причина - в общия случай няма по какъв начин само нашето държание да е провокирало края на другарството. А и виновността с нищо не способства за психическото ни израстване, а в противен случай - трансформира ни в жертви на самите себе си и ни закотвя в едно положение, от което мъчно се излиза. В този смисъл, решаващата вътрешна крачка е да извиним и на себе си, и на другия, колкото и мъчно да е това от време на време. Разбира се, прошката постоянно лишава време и старания, само че пък носи след себе си една лекост, поради която си заслужава да се потрудим.
Анализирайте аргументите
Винаги е потребно да размислим какво стои зад края на другарството, тъй като този размисъл хвърля светлина върху нашия личен живот и обогатява визията ни за самите нас и хората към нас. Понякога аргументите са действителни промени в нашия живот или в този на приятеля ни - нова другарска среда, нови любовни връзки, нови насоки на развиване. Такъв вид промени лишават време и сила, водят до пренареждане на целите и надлежно, могат да създадат излишно едно остаряло другарство. Приятелството последователно минава в другарство и най-после изчезва. Като цяло разпадащите се връзки са признак на актуалния метод на живот - високите технологии и динамичният метод на живот вършат взаимоотношенията сред хората по-повърхностни и нетрайни.
Друг път аргументите са по-дълбоки и ни припомнят какъв брой комплицирана и спорна е човешката природа. В хода на другарството и в по-особени обстановки хората се разкриват от ден на ден и това слага на тестване другарските усеща. Така ставаме очевидци на прояви и черти, които не утвърждаваме и не можем да приемем, и това поражда спор. Често " слабите " места на приятеля ни резонират с нашите лични и по този начин се основава чувство за несъответственост. Една крилата мисъл гласи: " Научаваш повече за някого в края на връзките, в сравнение с първоначално ".
Извлечете поука за в бъдеще
Именно в края на другарството се демонстрират всички тези неща, които са се спотайвали под повърхността му, и получаваме цялостна визия за индивида, който сме си мислели, че познаваме, а в действителност - не сме. Истинското опознаване на индивида против нас минава през осъзнаването, че той има както светла, по този начин и тъмна страна, както слаби, по този начин и мощни черти. В този смисъл разочарованието е неизбежна част от човешките връзки.
“От метода, по който завършва другарството ни, можем да научим доста и за себе си - за личните си граници и страхове, за умеенето да одобряваме другия и да показваме себе си. ”
Много постоянно в околните си другарства ние самите пренасяме остарели контузии и нездрави модели на връзки, които сме формирали в детството си. Дори и сега на счупването си огледалото на другарството безупречно отразява нашия облик.
Помнете изгубеното другарство
Краят на другарството не значи да се отречем вечно от него и да го заличим от паметта си. Нека не оставяме разочарованието да ни отнеме това, което в действителност можем да запазим вечно - спомените си. Всяко другарство има своя история, наситена с прелестни моменти, и тази история е част от нашата лична. В другарствата си ние израстваме като персони, учим се на приемливост и човечност, осмисляме провокациите на живота и се оправяме с тях, и не на последно място - се забавляваме. Всеки един човек, който сме позволили покрай себе си, ни е оказал помощ да станем това, което сме сега, и в този смисъл заслужава приемането и уважението, което изискуем на самите себе си.
Приветствайте новите другарства
Отърсването от обвиняванията и самообвиненията, съхраняването на спомените и приемането на предишното ни оказват помощ да отворим сърцата си за нови хора в живота си, а когато сме подготвени вътрешно, измененията бързо нахлуват в живота ни. Светът е цялостен с чудесни хора и един път щом го погледнем с нови, нетърпеливи очи, пътят сред нас и тях ще стане действителност. Новите другарства не значат да подменим едни хора с други и да запълним празнотата, а да откриваме нови пространства от безкрайното разнообразие на човешките връзки.
“Къде сме сбъркали? Как се случва по този начин, че индивидът, на който сме се доверявали, с който сме се смели и сме плакали, се трансформира чужденец за нас?! ”
Независимо дали е предшестван от трагичен раздор, или единствено от последователно понижаване на контактите, краят на другарството се усеща безпогрешно - оня миг, в който губим предпочитание да поддържаме връзка и да се срещаме с близкия до неотдавна човек и даже и да го вършим, изпитваме скука или неспокойствие. От този миг нататък всички наши старания да върнем времето обратно се оказват напразни и приятелското възприятие наподобява окончателно изчезнало.
Как да разберем и приемем края на другарството? Как да извиним на другия и на себе си и да продължим напред?
Отърсете се от обвиняванията и самообвиненията
Безспорно най-лесно е цялата отговорност за прекратеното другарство да се трансферира върху другия и автоматизирано множеството от нас избират този път. По този метод болката от раздялата се трансформира в яд и сякаш е по-поносима. В същото време обаче взаимоотношенията постоянно са двустранни, тъй че както всичко друго в едно другарство, и краят му е артикул на взаимоотношението сред двама индивида. Дори когато другарството се приключва от единия от двамата, реакциите и държанието на другия също изиграват забележителна роля. В връзките ни с другите всекидневно ни се случва това, което позволяваме да се случи.
Що се отнася до самообвиненията, те са безсмислени и безплодни заради същата причина - в общия случай няма по какъв начин само нашето държание да е провокирало края на другарството. А и виновността с нищо не способства за психическото ни израстване, а в противен случай - трансформира ни в жертви на самите себе си и ни закотвя в едно положение, от което мъчно се излиза. В този смисъл, решаващата вътрешна крачка е да извиним и на себе си, и на другия, колкото и мъчно да е това от време на време. Разбира се, прошката постоянно лишава време и старания, само че пък носи след себе си една лекост, поради която си заслужава да се потрудим.
Анализирайте аргументите
Винаги е потребно да размислим какво стои зад края на другарството, тъй като този размисъл хвърля светлина върху нашия личен живот и обогатява визията ни за самите нас и хората към нас. Понякога аргументите са действителни промени в нашия живот или в този на приятеля ни - нова другарска среда, нови любовни връзки, нови насоки на развиване. Такъв вид промени лишават време и сила, водят до пренареждане на целите и надлежно, могат да създадат излишно едно остаряло другарство. Приятелството последователно минава в другарство и най-после изчезва. Като цяло разпадащите се връзки са признак на актуалния метод на живот - високите технологии и динамичният метод на живот вършат взаимоотношенията сред хората по-повърхностни и нетрайни.
Друг път аргументите са по-дълбоки и ни припомнят какъв брой комплицирана и спорна е човешката природа. В хода на другарството и в по-особени обстановки хората се разкриват от ден на ден и това слага на тестване другарските усеща. Така ставаме очевидци на прояви и черти, които не утвърждаваме и не можем да приемем, и това поражда спор. Често " слабите " места на приятеля ни резонират с нашите лични и по този начин се основава чувство за несъответственост. Една крилата мисъл гласи: " Научаваш повече за някого в края на връзките, в сравнение с първоначално ".
Извлечете поука за в бъдеще
Именно в края на другарството се демонстрират всички тези неща, които са се спотайвали под повърхността му, и получаваме цялостна визия за индивида, който сме си мислели, че познаваме, а в действителност - не сме. Истинското опознаване на индивида против нас минава през осъзнаването, че той има както светла, по този начин и тъмна страна, както слаби, по този начин и мощни черти. В този смисъл разочарованието е неизбежна част от човешките връзки.
“От метода, по който завършва другарството ни, можем да научим доста и за себе си - за личните си граници и страхове, за умеенето да одобряваме другия и да показваме себе си. ”
Много постоянно в околните си другарства ние самите пренасяме остарели контузии и нездрави модели на връзки, които сме формирали в детството си. Дори и сега на счупването си огледалото на другарството безупречно отразява нашия облик.
Помнете изгубеното другарство
Краят на другарството не значи да се отречем вечно от него и да го заличим от паметта си. Нека не оставяме разочарованието да ни отнеме това, което в действителност можем да запазим вечно - спомените си. Всяко другарство има своя история, наситена с прелестни моменти, и тази история е част от нашата лична. В другарствата си ние израстваме като персони, учим се на приемливост и човечност, осмисляме провокациите на живота и се оправяме с тях, и не на последно място - се забавляваме. Всеки един човек, който сме позволили покрай себе си, ни е оказал помощ да станем това, което сме сега, и в този смисъл заслужава приемането и уважението, което изискуем на самите себе си.
Приветствайте новите другарства
Отърсването от обвиняванията и самообвиненията, съхраняването на спомените и приемането на предишното ни оказват помощ да отворим сърцата си за нови хора в живота си, а когато сме подготвени вътрешно, измененията бързо нахлуват в живота ни. Светът е цялостен с чудесни хора и един път щом го погледнем с нови, нетърпеливи очи, пътят сред нас и тях ще стане действителност. Новите другарства не значат да подменим едни хора с други и да запълним празнотата, а да откриваме нови пространства от безкрайното разнообразие на човешките връзки.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ