Площад Славейков Спомени от адютанта на цар Борис III излизат по

Площад Славейков Спомени от адютанта на цар Борис III излизат по случай 77 години от гибелта на монарха. Автор на книгата " Бурни времена “ е капитан Коста Скутунов. Той осветлява в друг ракурс една от най-изследваните и оценени персони от българската историография. Интересът към владетеля, който е отпред на страната в продължение на четвърт век, продължава и до през днешния ден. 

Томчето е отдадено на ролята му в най-значимите публични и политически събития от 20-те години на XX век. В продължение на осем години създателят е от най-близкото обграждане на монарха и има опция да го опознае освен като политическа фигура, само че и в чисто човешки проект, описват от " Българска история “.

Те допълват, че заглавието еднопосочно приказва за хронологичните граници на сюжета - сложните години след Първата международна война, в които Борис III последователно съумява да утвърди своята власт и да поеме държавното кормило. Същевременно е достигната и най-високата точка на публично разделяне в страната, белязано от политически убийства, атентати, протести и цивилен конфликти.

Предлагаме ви описа на капитан Скутунов за покушението в Арабаконак, възложен на " Площад Славейков “ от изд. " Българска история “.

След преврата на 9 юни 1923 година, когато държавното управление на земеделците беше задържано и смъкнато от власт, последва Септемврийското въстание, осъществено от Комунистическата партия със съдействието на земеделците. Въстанието беше потушено с огромни жестокости.

Правителството на Александър Цанков организира навсякъде гонене на комунистите, огромна част от чиито водачи емигрираха. Като реакция против това гонене комунистите се отдадоха на тайна активност и взеха решение да се оправят с водачите на буржоазията и с нейния поддръжник – цар Борис III. За тази цел те сътвориха един всестранно премислен проект за деяние, който извършиха с огромна поредност. Крайна цел на този проект беше атентатът против царя и последвалият го атентат в черквата " Св. Неделя “ в София.

В осъществяване на този си проект, на 14 април 1925 година терористите на първо време съумяха да осъществят един атентат против царя в Арабаконашкия проход в Стара планина. Те разчитаха, че след убийството на царя на неговото заравяне в катедралата " Св. Неделя “ ще се съберат всички водачи на буржоазията, дето те трябваше да бъдат заровени в руините на черквата. Обаче атентатът против царя излезе неудачен.

Тогава, в осъществяване на своя проект, същия ден привечер терористите убиха измежду София запасния военачалник Коста Георгиев, който беше един от видните водачи на ръководещата партия " Демократически сговор “ и ръководител на парламентарната им група. С това ликвидиране те желаеха да осъществят своя проект, тъй като допускаха, че при погребението на този изтъкнат държавник, който имаше огромни връзки с всички буржоазни политически персони, в катедралата ще бъдат събрани всички по-видни водачи на буржоазията, а може би и самият цар Борис III.

Така на другия ден – 15 април 1925 година, се организира атентатът в катедралата, под руините на която починаха огромно число общественици и офицери. Този атентат, по своя пъклен план и по броя на жертвите, няма еднакъв на себе си в международната история.