Платон - живот, възгледи, идеи и цитати
Платон е един от най-великите древногръцки философи, живели в миналото. Неговият принос и обучение се помни и до през днешния ден. Той е създател на Атинската академия, която е първото институция за висше обучение в Западния свят. Ученик на Сократ – различен популярен академик и мъдрец. Той е един от създателите на западната философия, просвета и математика. Точната година на раждането му не е известна. Смята се, че е сред 429 и 423 година прочие Хр. Семейството му принадлежи към благороден жанр.
Интересен факт е, че същинското име на Платон е Аристокъл, само че заради присъединяване си в олимпийските игри е наименуван Платон поради телосложението си, което в превод значи „ необятен “. Сократ се появява в живота му на 20-годишна възраст, когато философът става негов преподавател за интервал от осем години. След като Сократ умира през 399 година прочие Хр., Платон подхваща пътувания в разнообразни краища на света. Особено потребно се оказва пребиваването му в Египет и Италия. Знанията, насъбрани там, с помощта на взаимоотношението му с тамошната просвета, му оказват помощ да построи своя мироглед и обучение след това.
През 387 година прочие Хр. Платон се връща в Атина и основава Академията.
Учението на Платон се разделя на три интервала. Първият се характеризира с разпространение на активността на Сократ и напълно разумно се назовава Сократически. Вторият се отличава със основаването на обективния идеализъм – едно от най-великите достижения във философията. Третият е белязан от социално-политически и натур-философски проблеми.
Най-силна асоциация с философията на Платон е животът след гибелта. Той се интересува мощно от него. Въздейства върху възгледите на доста хора със мощно изразена религиозна просвета. Именно най-популярното обучение на Платон е това за безсмъртната душа, която продължава да живее и откакто при физическото тяло настъпи гибел. Той има вяра, че в миналото, по-рано сме научили това, което знаем в този момент и сега единствено си го припомняме. Тоест, душата се е преродила, знаем всичко от минал живот.
Платон има разнообразни възгледи за заобикалящия ни свят и за хората в него. Всъщност, съгласно него има два свята – светът на несъвършените материални и сетивни неща и съвършен свят. Той счита, че светът е заблуда, а действителността се намира в света на Идеите – място, което е постоянно и неподвижно. Оттам идват концепциите, опциите и материята в света, който познаваме и в който минава всеки наш ден. Материалният свят е унищожим, временен, до момента в който в света на Идеите господстват Истината, Красотата и Доброто.
Разбира се, най-голяма мощ има Идеята за положителното. Платон основава своя съвършен свят, в който всичко е напълно. Той счита, че Земята е в непрестанен кръговрат, че нищо не се трансформира, просто се върти и все в миналото още веднъж идва на мястото си. Философът дефинира небесата като същинската земя, а тази, в която живеем – за измислена.
Той споделя, че зрението е друго от другите ни сетива, по-специално, защото ни разрешава да виждаме благодарение на светлина. Очите виждат най-добре по ярко, а на мръкване облиците става все по-неясни. Ето за какво ние виждаме всичко, когато е осветено от слънцето – това е светът на концепциите, до момента в който светът на преходните материални неща е мрачен и тъмен.
Платон поддържа концепцията, че един човек би могъл да стане умен и грамотен единствено в случай че има задоволително свободно време. Ето за какво хората, които работят и са непрестанно заети, няма по какъв начин да станат велики мозъци. Това се реализира от тези, които разполагат със средства, а не ги изкарват всекидневно с труд и пот на челото. С една дума, съгласно Платон мъдреците са и аристократи.
Платон оставя на света писма, епиграми и разговори, достигащи до съвремието с помощта на възобновени ръкописи. Групират се най-общо съгласно наличието си и са в трагичен и метафизичен жанр.
Философът умира през 347 година Пр. Хр. Така и не се дами и няма деца.
Ето някои от най-известните цитати на Платон – с които ще бъде запомнен вечно и които могат да ни накарат да преосмислим живота и възгледите си.
1. В основата на всяка мъдрост е търпението.
2. Никой не е станал добър човек инцидентно.
3. Добър човек е този, който се отплаща на другия с положително.
4. Всички се намират във война с всички - както в публичния, по този начин и в частния живот, и всеки самичък със себе си.
5. Добрите хора не се нуждаят от закони, с цел да се държат вярно, а неприятните постоянно ще намерят по какъв начин да ги заобиколят.
6. Който самичък не се убеди, никой не може да го убеди.
7. Дребните цели основават дребни персони.
8. Душата с всички сили би трябвало да се стреми към истината.
9. Животът е единствено един момент сред две вечности.
10. Честта се състои в това, да се стремим към най-хубавото и да подобряваме най-лошото по този начин, сякаш то може да стане напълно.
11. Мъдрецът приказва когато има да каже нещо, а простакът - с цел да каже нещо.
12. Наблюдавай един човек по какъв начин се забавлява по време на игра и ще научиш повече за него, в сравнение с в случай че разговаряш с него цяла година.
13. Не притуряй към огъня огън.
14. Невежи са единствено тези, които са решили да си останат такива.
15. Недобросъвестните оратори се пробват да изкарат неприятното положително.
16. Книгата е глух преподавател.
17. Помощта е затруднение за съществуващото или вероятното зло.
18. При конфликта с любовта всеки става стихотворец.
18. Пълното незнание не е най-голямата злина; по-лошо е натрупването на недобре усвоени познания.
19. Само мъртвите са виждали края на войната.
20. Бог е в самите нас.
21. В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.
22. Доброто начало е на половина свършена работа.
