Анализ | Каква индустриална политика е необходима на България
Пламен Т. Ненов е доцент по стопанска система в BI Norwegian Business School в Осло и откривател в Норвежката централна банка Norges Bank. Има докторска степен по стопанска система от Massachusetts Institute of Technology (MIT). Член и секретар е на Съвета за стопански разбори към Министерския съвет*
Българската стопанска система се намира в трайна капиталова застоялост към този момент второ десетилетие - от световната финансова рецесия през 2009 насам. Дори по време на мощното световно икономическо възобновяване след коронавирус пандемията вложенията в България бележат година, както и съотнесени към брутния вътрешен артикул на страната. Тъй като вложенията в работлив потенциал са от главно значение за бъдещия разцвет на една страна , тази към този момент трайна наклонност е мощно притеснителна за икономическото развиване на страната през идващото десетилетие . Това е изключително огромен проблем за районите отвън София и покрайнината, чиято конструкция на локална икономическа интензивност е с много по-силно изразен фокус върху финансово интензивните браншове от индустрията. Следователно капиталовата застоялост в страната след 2009 година естествено визира икономическото развиване на тези райони по-силно.
На този декор и предвид на високия риск от продължение на наклонността на капиталов застой, както и заради динамичните промени в световната икономическа политика в последните две години е належащо да бъде подложен в дневния ред на българското общество следният въпрос: каква индустриална политика е нужна на България? Целта на сегашния коментар е да концентрира публичната полемика по този значим за икономическото развиване на България въпрос.
Какво е индустриална политика
Индустриалната политика е термин, постоянно употребен с негативни конотации, като синоним за търговски протекционизъм, да вземем за пример спорните политики за заменяне на вноса, прилагани в някои разрастващи се страни от Южна Америка и Африка през ХХ век, или за държавен капитализъм под формата на основаването на огромни държавно стопанисвани предприятия от близкото ни минало.
Реклама
В реалност индустриалната политика разказва нещо надалеч по-всеобхватно и многопластово. Тя съставлява необятен набор от стопански политики, които влияят върху икономическата интензивност и индустриална конструкция на една страна чрез даването на характерни тласъци на предприятията. Всяка страна организира характерна композиция от индустриални политики, без значение дали са ориентирани към привличане на директни задгранични инвестиции; към поощряване на износа; иновационни политики, ориентирани към поощряване на научноизследователската и развойната дейност; или районни, ориентирани към увеличение на заетостта и възстановяване на социално-икономическите резултати в стопански потиснати райони. Политиките, ориентирани към стимулиране на вложенията, са също индустриални политики, защото съответните принадлежности на тези политики постоянно подкрепят някои браншове и райони повече от други.
Следователно индустриалната политика може да се преглежда като характерна подгрупа на фискалната политика на една пазарна стопанска система, която е ориентирана към увеличение на продуктивния потенциал на стопанската система, а не като чисто стимулираща политика на съвкупното търсене (въпреки че индустриалната политика може да има индиректни резултати и върху съвкупното търсене).
Индустриалната политика може да се преглежда като характерна подгрупа на фискалната политика на една пазарна стопанска система. Какви са задачите на индустриалната политика
Индустриалната политика има за цел да поправя разнообразни така наречен пазарни провали, които водят до разлика сред частните и публичните чисти изгоди от избрана активност . Примерите за такива пазарни провали са многочислени. Например, когато едно дружество реши да направи разход за образование на своя личен състав, чистите изгоди за притежателите на предприятието са по-ниски от публичните чисти изгоди. Причината за това разминаване се дължи на обстоятелството, че когато подготвените служащи стават по-продуктивни с по-висок човешки капитал, те стават по-атрактивни за други предприятия, които от своя страна биха предпочели да привлекат към този момент подготвени служащи, вместо да вършат разноски за образование на личния си личен състав. Резултатът е незадоволителни вложения в човешки капитал от страна на предприятията по отношение на равнището, което би максимализирало публичните чисти изгоди - пазарен неуспех .
Друг образец е внедряването на нова технология в индустриалния цикъл на едно дружество. То би имало по-ниски чисти изгоди за предприятието, което вкарва технологията, пред други предприятия в същия бранш, да вземем за пример заради незадоволителна информация за оптималната организация на произвеждане с новата технология. При следващо внедряване от други предприятия те могат да употребяват опита на предшествениците си, което усилва чистите изгоди за тях при равни други условия. Резултатът е незадоволително бързо внедряване на нови технологии в съпоставяне със скоростта на внедряване, която би максимализирала публичните чисти изгоди - пазарен неуспех . Други пазарни провали се дължат на резултатите, свързани с плътността на икономическата интензивност (т.нар. агломерационни ефекти), пазарни провали, свързани с локалното вкупом търсене, и така нататък
Реклама
Освен коригирането на пазарни провали индустриалната политика може да се употребява и като сурогат на мъчно постижими структурни промени, свързани с възстановяване на качеството на институциите, в това число в правоприлагането, както и във връзка с финансовото развиване на една страна (т.нар. политика на второто най-хубаво решение).
Индустриалната политика може да се употребява и като сурогат на мъчно постижими структурни промени, свързани с възстановяване на качеството на институциите. Кои са инструментите на индустриалната политика
За разлика от инструментите, с които индустриалната политика нормално се свързва, като протекционизъм и държавен капитализъм, инструментите на модерната индустриална политика са данъчните тласъци, директните и индиректните дотации и даването на обществени услуги . Например индустриалната политика за привличане на директни задгранични вложения се организира през данъчната политика на една страна като по-ниски ставки на корпоративния налог, данъчни ваканции, данъчни заеми за нововъведения, вложения и осигуровки на служащите, дотации под формата на помощ за образование на личен състав или директни парични грантове и обществени услуги под формата на даване на профилирано приблизително и висше обучение, създаване на профилирана инфраструктура и така нататък Тези принадлежности са и принадлежности на районните индустриални политики по привличане на вложения на локално равнище, както и на общата политика за поощряване на вложенията. Други принадлежности на районните политики и политиката за поощряване на вложенията са свързани със стимулиране на локалното предприемачество, както и на растежа и софтуерния прогрес на дребни и междинни предприятия (данъчни заеми, дотации, даване на консултантски услуги, кредитни преференции и др.).
Какви са подводните камъни на индустриалната политика
Провеждането на сполучлива индустриална политика е като цяло сложна активност, която изисква висок административен потенциал. Поради тези аргументи страни с по-висок приход на глава от популацията организират по-всеобхватна индустриална политика спрямо страни с по-нисък приход на глава от популацията. Причината за това се крие в рисковете, свързани с индустриалната политика. На първо място това е общият риск, обвързван с идентифицирането на най-важните пазарни провали за една стопанска система , които постановат използването на индустриални политики, т.е. какви политики биха имали позитивен чист резултат върху публичното богатство. Напълно допустимо е да бъдат прилагани индустриални политики, при които чистият резултат е в действителност негативен.
Вторият риск е обвързван с инструментите, които се употребяват за постигането на задачите на характерната индустриална политика. Както с всяка друга цел някои принадлежности за постигането й са по-ефективни от други. По отношение на индустриалната политика успеваемостта на инструментите може да се мери чрез фискалния разход, който се прави, съотнесен към общия резултат от потреблението на този инструмент . Например във връзка с политиките за привличане на непознати вложения или районните индустриални политики въвеждането на по-ниска данъчна ставка за всички предприятия усилва атрактивността на съответната страна или район. От друга страна, то води до директна загуба на обществен фискален запас от компании, които биха вложили в съответната страна/регион даже и при липса на тази политика, както и от компании, към този момент работещи на територията на съответната страна/регион. В този случай по-таргетирани принадлежности под формата на директни дотации, таргетирани обществени услуги и/или политика на данъчни заеми за вложения и нововъведения биха постигнали първата цел, само че с цената на по-нисък общ фискален разход.
Българската стопанска система се намира в трайна капиталова застоялост към този момент второ десетилетие - от световната финансова рецесия през 2009 насам. Дори по време на мощното световно икономическо възобновяване след коронавирус пандемията вложенията в България бележат година, както и съотнесени към брутния вътрешен артикул на страната. Тъй като вложенията в работлив потенциал са от главно значение за бъдещия разцвет на една страна , тази към този момент трайна наклонност е мощно притеснителна за икономическото развиване на страната през идващото десетилетие . Това е изключително огромен проблем за районите отвън София и покрайнината, чиято конструкция на локална икономическа интензивност е с много по-силно изразен фокус върху финансово интензивните браншове от индустрията. Следователно капиталовата застоялост в страната след 2009 година естествено визира икономическото развиване на тези райони по-силно.
На този декор и предвид на високия риск от продължение на наклонността на капиталов застой, както и заради динамичните промени в световната икономическа политика в последните две години е належащо да бъде подложен в дневния ред на българското общество следният въпрос: каква индустриална политика е нужна на България? Целта на сегашния коментар е да концентрира публичната полемика по този значим за икономическото развиване на България въпрос.
Какво е индустриална политика
Индустриалната политика е термин, постоянно употребен с негативни конотации, като синоним за търговски протекционизъм, да вземем за пример спорните политики за заменяне на вноса, прилагани в някои разрастващи се страни от Южна Америка и Африка през ХХ век, или за държавен капитализъм под формата на основаването на огромни държавно стопанисвани предприятия от близкото ни минало.
Реклама
В реалност индустриалната политика разказва нещо надалеч по-всеобхватно и многопластово. Тя съставлява необятен набор от стопански политики, които влияят върху икономическата интензивност и индустриална конструкция на една страна чрез даването на характерни тласъци на предприятията. Всяка страна организира характерна композиция от индустриални политики, без значение дали са ориентирани към привличане на директни задгранични инвестиции; към поощряване на износа; иновационни политики, ориентирани към поощряване на научноизследователската и развойната дейност; или районни, ориентирани към увеличение на заетостта и възстановяване на социално-икономическите резултати в стопански потиснати райони. Политиките, ориентирани към стимулиране на вложенията, са също индустриални политики, защото съответните принадлежности на тези политики постоянно подкрепят някои браншове и райони повече от други.
Следователно индустриалната политика може да се преглежда като характерна подгрупа на фискалната политика на една пазарна стопанска система, която е ориентирана към увеличение на продуктивния потенциал на стопанската система, а не като чисто стимулираща политика на съвкупното търсене (въпреки че индустриалната политика може да има индиректни резултати и върху съвкупното търсене).
Индустриалната политика може да се преглежда като характерна подгрупа на фискалната политика на една пазарна стопанска система. Какви са задачите на индустриалната политика
Индустриалната политика има за цел да поправя разнообразни така наречен пазарни провали, които водят до разлика сред частните и публичните чисти изгоди от избрана активност . Примерите за такива пазарни провали са многочислени. Например, когато едно дружество реши да направи разход за образование на своя личен състав, чистите изгоди за притежателите на предприятието са по-ниски от публичните чисти изгоди. Причината за това разминаване се дължи на обстоятелството, че когато подготвените служащи стават по-продуктивни с по-висок човешки капитал, те стават по-атрактивни за други предприятия, които от своя страна биха предпочели да привлекат към този момент подготвени служащи, вместо да вършат разноски за образование на личния си личен състав. Резултатът е незадоволителни вложения в човешки капитал от страна на предприятията по отношение на равнището, което би максимализирало публичните чисти изгоди - пазарен неуспех .
Друг образец е внедряването на нова технология в индустриалния цикъл на едно дружество. То би имало по-ниски чисти изгоди за предприятието, което вкарва технологията, пред други предприятия в същия бранш, да вземем за пример заради незадоволителна информация за оптималната организация на произвеждане с новата технология. При следващо внедряване от други предприятия те могат да употребяват опита на предшествениците си, което усилва чистите изгоди за тях при равни други условия. Резултатът е незадоволително бързо внедряване на нови технологии в съпоставяне със скоростта на внедряване, която би максимализирала публичните чисти изгоди - пазарен неуспех . Други пазарни провали се дължат на резултатите, свързани с плътността на икономическата интензивност (т.нар. агломерационни ефекти), пазарни провали, свързани с локалното вкупом търсене, и така нататък
Реклама
Освен коригирането на пазарни провали индустриалната политика може да се употребява и като сурогат на мъчно постижими структурни промени, свързани с възстановяване на качеството на институциите, в това число в правоприлагането, както и във връзка с финансовото развиване на една страна (т.нар. политика на второто най-хубаво решение).
Индустриалната политика може да се употребява и като сурогат на мъчно постижими структурни промени, свързани с възстановяване на качеството на институциите. Кои са инструментите на индустриалната политика
За разлика от инструментите, с които индустриалната политика нормално се свързва, като протекционизъм и държавен капитализъм, инструментите на модерната индустриална политика са данъчните тласъци, директните и индиректните дотации и даването на обществени услуги . Например индустриалната политика за привличане на директни задгранични вложения се организира през данъчната политика на една страна като по-ниски ставки на корпоративния налог, данъчни ваканции, данъчни заеми за нововъведения, вложения и осигуровки на служащите, дотации под формата на помощ за образование на личен състав или директни парични грантове и обществени услуги под формата на даване на профилирано приблизително и висше обучение, създаване на профилирана инфраструктура и така нататък Тези принадлежности са и принадлежности на районните индустриални политики по привличане на вложения на локално равнище, както и на общата политика за поощряване на вложенията. Други принадлежности на районните политики и политиката за поощряване на вложенията са свързани със стимулиране на локалното предприемачество, както и на растежа и софтуерния прогрес на дребни и междинни предприятия (данъчни заеми, дотации, даване на консултантски услуги, кредитни преференции и др.).
Какви са подводните камъни на индустриалната политика
Провеждането на сполучлива индустриална политика е като цяло сложна активност, която изисква висок административен потенциал. Поради тези аргументи страни с по-висок приход на глава от популацията организират по-всеобхватна индустриална политика спрямо страни с по-нисък приход на глава от популацията. Причината за това се крие в рисковете, свързани с индустриалната политика. На първо място това е общият риск, обвързван с идентифицирането на най-важните пазарни провали за една стопанска система , които постановат използването на индустриални политики, т.е. какви политики биха имали позитивен чист резултат върху публичното богатство. Напълно допустимо е да бъдат прилагани индустриални политики, при които чистият резултат е в действителност негативен.
Вторият риск е обвързван с инструментите, които се употребяват за постигането на задачите на характерната индустриална политика. Както с всяка друга цел някои принадлежности за постигането й са по-ефективни от други. По отношение на индустриалната политика успеваемостта на инструментите може да се мери чрез фискалния разход, който се прави, съотнесен към общия резултат от потреблението на този инструмент . Например във връзка с политиките за привличане на непознати вложения или районните индустриални политики въвеждането на по-ниска данъчна ставка за всички предприятия усилва атрактивността на съответната страна или район. От друга страна, то води до директна загуба на обществен фискален запас от компании, които биха вложили в съответната страна/регион даже и при липса на тази политика, както и от компании, към този момент работещи на територията на съответната страна/регион. В този случай по-таргетирани принадлежности под формата на директни дотации, таргетирани обществени услуги и/или политика на данъчни заеми за вложения и нововъведения биха постигнали първата цел, само че с цената на по-нисък общ фискален разход.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ