Питагор измислил как да не се препива
Питагор, древногръцкият мъдрец, прочут с едноименната си теорема, имал доста по-широк кръг от ползи и занимания от математиката: той бил на първо място нумеролог, а не математик. Въпреки репутацията си на сериозен мъдрец, Питагор имал много злотворен темперамент. Освен идиосинкратичните си теории за бобчетата, музикалните звезди и планетите, той обичал и майтапите.
Една такава шега е основаването на чашата на Питагор, именит предмет, който съгласно историята е планиран от самия Питагор, пише IFLScience. Целта на този бокал била да даде кармичен урок на тези, които алчно се наливали с несъразмерни количества вино.
-->
Въпреки че няма безапелационни доказателства, приписващи изобретението непосредствено на Питагор, най-ранните образци за купи датират от четвърти век сл.н.е., към хилядолетие след гибелта на философа.
Тази чаша обаче се свързва с него с помощта на изказванието, че е основана, с цел да припомня на почитателите му за значимостта на умереността в пиенето на алкохол.
На пръв взор купата на Питагор наподобява като елементарен съд за пиянство, само че с необикновен централен борд, който прилича по-малка версия на форма за торта. Всъщност, стига да не я препълните, купата действа като всяка друга, въпреки и с неповторим тип.
Истинската характерност на чашата на Питагор се разкрива, когато се опитате да налеете прекомерно доста течност в нея. Веднага щом течността надвиши несъмнено равнище, тя стартира да тече през дръжката на чашата, оцветявайки облеклата на пиещия с вино.
Тайната се крие в необикновен туберкул в средата, който служи като прикрит сифон, обвързван с отворен канал, допускащ течността да тече през стъблото. Въпреки това чашата на Питагор е лъжливо комплицирана, задейства се единствено когато в нея се налее прекомерно доста течност.
Но по какъв начин работи?
Въпреки че е изобретен преди хилядолетия, правилото зад тази антична смешка е изненадващо комплициран. Тя се основава на теоремата на Паскал за скачените съдове, която гласи, че в случай че течността се налее в скачени съдове, те ще доближат идентична височина и ще бъдат в равновесие.
Този принцип може да бъде интуитивно свестен с елементарен образец: представете си два контейнера, свързани с тръба; когато водата се излива в един от тях, тя в последна сметка минава през конектора в другия. Веднага щом трансфузията спре, равнището на течността в двата контейнера се изравнява.
На същия принцип работи чашата на Питагор. Когато главната празнина е запълнена, началната част на канала вътре в крайници се запълва до същото равнище като течността, излята до този миг. Ако обаче излятата течност надвиши това равнище, непотребната течност прелива в стеблото. Това преливане основава връзка с „ втория съд “. Следователно виното или медовината не престават да текат, до момента в който чашата се изпразни изцяло.
Съвременните версии на чашата на Питагор или сходни устройства, основани на същата идея, нормално се употребяват не като смешки, а като занимателни научни опити за изясняване на ежедневни концепции.
Ако предпочитате по-лек вид, можете да намерите купа на Питагор в личната си баня: същите правила, които предотвратяват преливането на тоалетната, важат и в тази купа.
Освен това творчеството на учените и инженерите е надхвърлила такива ежедневни чудеса като канализацията. Многобройни гениални версии на чашата на Питагор са проектирани, евентуално единствено с цел да й се насладите.
Превод: GlasNews
Една такава шега е основаването на чашата на Питагор, именит предмет, който съгласно историята е планиран от самия Питагор, пише IFLScience. Целта на този бокал била да даде кармичен урок на тези, които алчно се наливали с несъразмерни количества вино.
-->
Въпреки че няма безапелационни доказателства, приписващи изобретението непосредствено на Питагор, най-ранните образци за купи датират от четвърти век сл.н.е., към хилядолетие след гибелта на философа.
Тази чаша обаче се свързва с него с помощта на изказванието, че е основана, с цел да припомня на почитателите му за значимостта на умереността в пиенето на алкохол.
На пръв взор купата на Питагор наподобява като елементарен съд за пиянство, само че с необикновен централен борд, който прилича по-малка версия на форма за торта. Всъщност, стига да не я препълните, купата действа като всяка друга, въпреки и с неповторим тип.
Истинската характерност на чашата на Питагор се разкрива, когато се опитате да налеете прекомерно доста течност в нея. Веднага щом течността надвиши несъмнено равнище, тя стартира да тече през дръжката на чашата, оцветявайки облеклата на пиещия с вино.
Тайната се крие в необикновен туберкул в средата, който служи като прикрит сифон, обвързван с отворен канал, допускащ течността да тече през стъблото. Въпреки това чашата на Питагор е лъжливо комплицирана, задейства се единствено когато в нея се налее прекомерно доста течност.
Но по какъв начин работи?
Въпреки че е изобретен преди хилядолетия, правилото зад тази антична смешка е изненадващо комплициран. Тя се основава на теоремата на Паскал за скачените съдове, която гласи, че в случай че течността се налее в скачени съдове, те ще доближат идентична височина и ще бъдат в равновесие.
Този принцип може да бъде интуитивно свестен с елементарен образец: представете си два контейнера, свързани с тръба; когато водата се излива в един от тях, тя в последна сметка минава през конектора в другия. Веднага щом трансфузията спре, равнището на течността в двата контейнера се изравнява.
На същия принцип работи чашата на Питагор. Когато главната празнина е запълнена, началната част на канала вътре в крайници се запълва до същото равнище като течността, излята до този миг. Ако обаче излятата течност надвиши това равнище, непотребната течност прелива в стеблото. Това преливане основава връзка с „ втория съд “. Следователно виното или медовината не престават да текат, до момента в който чашата се изпразни изцяло.
Съвременните версии на чашата на Питагор или сходни устройства, основани на същата идея, нормално се употребяват не като смешки, а като занимателни научни опити за изясняване на ежедневни концепции.
Ако предпочитате по-лек вид, можете да намерите купа на Питагор в личната си баня: същите правила, които предотвратяват преливането на тоалетната, важат и в тази купа.
Освен това творчеството на учените и инженерите е надхвърлила такива ежедневни чудеса като канализацията. Многобройни гениални версии на чашата на Питагор са проектирани, евентуално единствено с цел да й се насладите.
Превод: GlasNews
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ