Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

„ Един $ и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. “, което Дела има. Затова тя измисля метод по какъв начин да подари скъп подарък на брачна половинка си Джим. Отива в близката бръснарница и продава превъзходната си коса. С парите тя желае да подари на своята половинка платинена верижка за неговия часовник.

Когато той се прибира вкъщи има непредвиден поврат, тъй като Джим също е желал да й подари нещо скъпо, само че и той като нея не разполага с задоволително пари. Този хубав роман за магията на коледния дух и за това по какъв начин саможертвата в името на любовта е най-безценния подарък, излиза за първи път на 10 декември 1905 година, на страниците на списание „ Ню Йорк Съндей Уърлд “. Написана е в едно емблематично за Ню Йорк място – „ Кръчмата на Пийт “, която се намира в квартал Грамърси Парк, в Манхатън. Макар и да не е измежду историческите обекти на града, действително това е най-старият ресторант и бар в Ню Йорк, който продължава да действа и до през днешния ден.

На една от дървените маси в „ Кръчмата на Пийт “, загрят с уиски, създателят на описа получава ентусиазъм за тази красива коледна история. Известен е като занаятчия на късия роман и то с непредвиден край. Негови герои са елементарните хора –представителите от работническата класа, сервитьорите, даже нарушителите. Стилът му е подигравателен, на моменти тъмен, в други – изпълнен с възприятие за комизъм. Той по този начин и не забогатява приживе, само че след това става един от най-забележителните американски писатели. В историята остава прочут с един от псевдонимите си – О’ Хенри, само че същинското му име е Уилям Сидни Портър.

 Уилям се ражда на 11 септември 1862 година, по време на Американската революция (1861-1865), във фермата Грийнсбъро, в Северна Каролина. Той е наследник на Алджърнън Сидни Портър и Мери Джейн Вирджиния Суейм Портър. Баща му е доктор и около специалността му, след това Уилям развива интерес към медицината. За страдание от ранна детска възраст животът му е белязан от болежка и покруса.

Когато е единствено на три години, Уилям губи майка си. Смята се, че тя умира от туберкулоза. Коварната болест белязва живота на бъдещия публицист, като през годините става причина за загубата и на  други негови близки. Останал уединен татко на две деца, Алджърнън се връща в дома на родителите си. Там грижата за развъждането на потомството му се поема от майка му и сестра му – Евелина Мария Портър.

Уилям е буен четец още от най-ранна възраст. Роднините му си спомнят по какъв начин той непрекъснато чете и то всичко, което му попадне – от типичен творби до булевардни романи. Сред обичаните му книги са „ Приказки от хиляда и една нощ “ и едно научно проучване върху меланхолията, дело на британския изследовател  Робърт Бъртън.

Уилям учи в учебното заведение на вуйна си, само че откакто го приключва фамилията му няма опция да финансира по нататъшното му следване и с цел да способства за фамилния бюджет, той стартира работа като чирак в аптеката на чичо си. Благодарение на влечението си към медицината и усърдната работа единствено за две години младия Портър получава лиценз за фармацевт. Макар и млад, той има проблеми със здравето и непрекъсната кашлица.

В търсене на по-здравословен климат, едвам двадесет годишен Уилям отпътува за Тексас. Там той работи и живее в имението на Ричард Хол, който е наследник на фамилния другар – доктор Хол. Там Портър работи като готвач, овчар и даже детегледачка на децата, в същото време научава малко немски и испански, около личния състав, който е нает да се грижи за ранчото. През годините другарството сред Уилям и Ричард е мощно и вторият непрекъснато оказва помощ на надарения си, само че по-беден другар, да закрепи финансовото си състояние.

През 1884 година Портър заживява в Остин, при друго приятелско семейство. В опит да припечели пари, той става част от квартета „ Хил Сити “, с който пее и свири на китара и мандолина. В този интервал той работи също по този начин като фармацевт и продавач в магазин за цигари. Един ден, пред постройката на Капитолия в Тексас, където заседават управниците на щата, двадесет и три годишният Уилям среща седемнадесетгодишната Атъл Естес и се влюбва от пръв взор. Богатите й родители са срещу връзката им, само че все пак младите влюбени са неразделни.

Ричард Хол не не помни приятеля си и когато той заема поста Комисар на територията на Тексас, отговарящ разпределението на земите в щата, предлага на Уилям поста чертожник в Главната земеделска работа. Заплатата е повече от прилична – 100 $ на месец (около 3,232 $ днес). Впоследствие, постройката, в която работи, става сцена на част от разказите му. Финансово постоянен, Портър взема решение да узакони връзката си с Атъл и й предлага брак.

Майката на момичето е срещу, тъй като по това време щерка й към този момент е болна от туберкулоза. Въпреки възраженията, на 1 юли 1887 година Атъл и Уилям си споделят взаимно „ да “ в дома на Преподобния Р. К. Смут. Двамата ги свързва и любовта към книгите и театъра. Те вземат участие в непрофесионални музикални и театрални трупи. Благодарение на поддръжката от своята половинка, с изключение на като чертожник, Уилям стартира да написа публикации в редица вестници и списания. В персонален проект обаче не всичко е розово. Поради крепкото си здраве, Атъл губи първото им дете, само че през 1889 година се ражда дъщеричката им – Маргарет.

През 1890 година мандатът на Ричард Хол изтича, той не е избран отново и по този начин семейство Портър губи постоянния си приход. Уилям незабавно си намира работа като касиер в Първа национална банка на Остин. Същевременно стартира да издава седмично сатирично списание „ Дъ Ролинг Стоун “, в което разгласява свои разкази, скици и други публикации, въодушевени от политиката и публичния живот. Една от известните поредици на страниците на това издание е за френския детектив Тикток и неговите премеждие. Уилям не е добър финансист, а и сърцето му е в писането, което води до много пропуски в работата му. Поради тази небрежност, той е освободен от позицията си в банката.

Списание „ Дъ Ролинг Стоун “ също не съумява да докара задоволително приходи и той стопира издаването му. Добрата вест е, че с помощта на него, геният на Уилям е видян от основния редактор на „ Хюстъп Поуст “ и той е поканен да написа за тях. Може да се каже, че с преместването на фамилията в Хюстън и започването на работа във вестника, Портър започва своята писателска кариера. До преди този момент той прави опити, рисува или списва на места, само че действително чак през 1895 година, той стартира да се устоя с писане. Заплатата в началото е доста ниска – 25 $ на месец (около 808 $ днес), само че с повишаването на известността му, приходът също се усилва. По това време излизат и първите му поеми „ Стрелба с лък “ и „ Никога до момента “.

Следващите няколко години са извънредно динамични за Уилям. При следствие на финансите на Първа национална банка на Остин, се открива, че той е направил съществени неточности и дължи на банката над 800 $ (над 25 000 $ днес), което е непостижима сума за скромния приход на фамилията. За да избегне заблуждение под отговорност, благодарение на свои другари, Уилям бяга в Хондурас, където Съединени американски щати нямат право да го екстрадират. Там той се сприятелява с известния обирджия на влакове – Ал Дженингс, който след време става звезда на нямото кино. Докато е в Хондурас, Портър написва първия си алманах с разкази – „ Зелки и царе “, който бива оповестен чак след осем години.

Докато води този „ престъпен “ живот, здравето на Атъл се утежнява. За да си вземе последно довиждане с нея, Уилям се завръща в Съединени американски щати. Съпругата му издъхва през 1897 година, а на идната той е приет за отговорен и наказан на пет години затвор. Благодарение на своите медицински знания, Портър е присъединен към лекарския екип на пандиза и престоят му там е относително лек. В пандиза в Охайо влиза Уилям, само че от него излиза О’ Хенри.

Също както превратностите вървят ръка за ръка с героите на писателя, по този начин и в неговия персонален живот влизането в пандиза се оказва за положително. Там той написа разкази, които изпраща да бъдат отпечатани под разнообразни псевдоними и един от тях е „ О’ Хенри “. Няма еднопосочен отговор по какъв начин се стига да този псевдоним, а спекулации не липсват. Според някои откриватели, той е въодушевен от името на един от надзирателите си – Орин Хенри, съгласно други – псевдонима произлиза от името на френския доктор Етиен Осиан Анри (Анри е френския еквивалент на Хенри), чийто писания Уилям чете в пандиза, съгласно трети – е акроним от името на самия затвор. Самият Портър изяснява, че името му хрумва по чиста случайност, до момента в който чете вестник и търси име, което да звучи по-знатно – по този начин си избира Оливър Хенри или О’ Хенри.

Когато излиза от пандиза, О’ Хенри се мести в Ню Йорк и стартира интензивно да написа и издава. В „ Голямата ябълка “ той написва към 380 описа. Градът с изключение на, че е воин в неговите творби, става и доста безценен на сърцето му. Основното място, където разгласява своите разкази е списание „ Ню Йорк Уърлд Съндейн Магазин “. В интервала 1904 – 1910 година излизат общо 10 сборника с негови разкази. Първо е оповестен „ Зелки и царе “, където действието на разказите се развива в измислена централно-американска страна – република Анкурия, само че действително е въодушевен от пребиваването на писателя в Хондурас.

През 1906 година излиза един от най-известните му сборници – „ Четири милиона “, точно в него е поместен и описа „ Даровете на влъхвите “. Друг негов доста прочут роман – „ Вождът на червенокожите “ е включен в сборника „ Вихрушки “ (1910). В него се споделя за двама бандити, които отвличат дете и желаят откуп от татко му. Момчето е толкоз извънредно и капризно, че най-после нарушителите заплащат на бащата, с цел да си го прибере (има кино версия на описа от 1998 година, с присъединяване на Хейли Джоуел Озмънд).

Разказите на  О’ Хенри са модерни. В тях героите му страдат, смеят се, изненадват се, объркват се, сполетени са от действителни случки и непредвидени обрати. Стилът му е лек и прелестен за четене, като допира всекиго с нещо. Някои откриватели го назовават даже „ американския Мопасан “. Самият О’ Хенри споделя, че постоянно търси ентусиазъм на публични места, където са заговаря с непознати, да вземем за пример – в лобитата на хотели.

Докато литературната му кариера процъфтява, персоналния му живот не може да се похвали със същото. След като се реалокира в Ню Йорк, Уилям среща своята детска обич от Северна Каролина – Сара Линдзи Колман и тя става негова втора брачна половинка. За страдание бракът им трае едвам две години. Неспирно пишещ и не изключително богат, О’ Хенри постоянно търси разтуха и очакване в чашката. В началото на ХХ в. той е пияч, чието здраве е извънредно тежко. Писателят издъхва на 5 юни 1910 година от голям брой затруднения – той има цироза на черния дроб, диабет и уголемено сърце. Макар и обвързван по душа с Ню Йорк, тленните остатъци на О’ Хенри са положени в гробището Ривърсайд, в Северна Каролина.

Макар и да си отива от този свят още ненавършил 50 години, писателят оставя своя отпечатък върху света. Неговото име носи литературната премия „ О’ Хенри “, с която всяка година се награждават най-хубавите разкази, оповестени на страниците на американски и канадски списания. Разказите му се приспособяват както в анимационни филми, по този начин и в пълнометражни и постоянно са част от сборници с антологии на най-хубавите коледни или къси разкази. Днес личния състав, който се грижи за гробището Ривърсайд постоянно намира оставени $ и 87 цента на паметната плоча на О’ Хенри в памет на прелестния му роман, който стопля сърцата на хиляди хора по света.