Перлата на българското Черноморие – курортът Слънчев бряг, е превърнат

Перлата на българското Черноморие – курортът Слънчев бряг, е трансфорат в бетонно гето. От някогашния фамилен комплекс, желан от българи и чужденци през 70-те и 80-те години на предишния век, няма и помен. Тук-там някоя пощадена градинка припомня за зеления оазис, опасвал преди време курорта, връща лентата „ Уикенд “.

Сега той е център на алкохолен туризъм, от всяко заведение през 20-30 метра гърми музика. Получава се примес от немислим звук, който обаче не прави никакво усещане на опиянените чужденци. Курортът към този момент се е трансформирал в град – на ниска цена за западняците и безценен за българите, който през дейния сезон безусловно се пука по шевовете с 350 000 летовници.

Историята на приватизацията му до ден сегашен е придружена с корупционни маркери, шумни кавги, борби за въздействие и даже убийства. Те са свързани с екзотични структури като Първа частна милиция и с фамозния несебърския необут Димитър Желязков – Митьо Очите, наказан като началник на проведена незаконна група за наркотрафик.

Одисеята на комплекса стартира с писмо на Министерския съвет № 54 от 3 април 1991 година, с което държавното управление на Димитър Попов започва децентрализацията и демонополизацията на държавните обединявания.

Два месеца по-късно –  на 12 юни 1991 година, управление на Комитета по туризъм (КТ) издава Заповед № 4, с която назначава комисия. Тя до 16 юни 1991 година (в рамките единствено на четири дни!) би трябвало реализира разделянето на части на Държавната компания (ДФ) „ Слънчев бряг “. Задачата е непостижима и по всичко проличава, че никой не се и кани да я извършва. Превръщането на голямата държавна компания в рой от акционерни компании е на процедура първата стъпка към приватизацията.

Осемчленната комисия се състои най-вече от специалисти на Комитета по туризъм, като евентуално единствено един от тях е наясно какво се разпределя – това е заместник-председателят на комисията Георги Николов, шеф на Държавна фирма „ Слънчев бряг ”. Контролът върху осъществяването на заповедта е предоставена на зам.-председателя на КТ – небезизвестната Недялка Сандалска.

Не е ясно по какъв начин комисията се е справила със задачата да посочи икономическото състояние на подразделенията в комплекса единствено за четири дни. Във всеки случай обаче още на 14 юни (два дни откакто е формирана комисията), КТ взема Решение № 83, с което приключва съществуването на Държавна фирма „ Слънчев бряг ” и образува 13 държавни компании въз основата на неговите подразделения.

Трансформацията допуска големи благоприятни условия за облаги – да вземем за пример компанията „ Хотели – Слънчев бряг ” е с уставен фонд в размер на 43 милиона лв., като тя е приемник на собствеността върху десетки хотели, къмпинги и комплекси от бунгала.

Бързината, с която се реализира разпределянето на собствеността и пререгистрацията на новите компании, приказва за от дълго време подготвян развой.

Това е и акт, съпроводен със съответната церемониалност – очевидци описват, че упоменатите приложения към решението на КТ са раздадени на гала на новоизбраните шефове от тогавашния отраслов вицепремиер Димитър Луджев, който бил декларирал: „ Честито! От през днешния ден сте милионери ”.

Масово се подписват контракти с частни арендатори, които развиват обслужващи действия в хотелите и ваканционните селища, а самите печеливши позиции се заемат с огромни рушвети.

Особено индикативен е казусът с фамозния Соломон Анжел, който взема под аренда 17 хотела, като се задължава за период от 10 година да ги реконструира и влага в възстановяване на категорията и качеството на услугите. Естествено, нищо от това не е изпълнено и този случай е една от аргументите КТ да освободи ръководителя на новообразувания консорциум „ Слънчев бряг ” ООД Георги Николов. Той обаче е оправдан по време на кабинета на проф. Любен Беров и е назначен за първи зам.-председател на КТ, ръководен по това време от проф. Емил Лозанов.

Николов се забърква в спекулация с подмяната на законно определените арендатори с други, подбрани по неразбираемо какви критерии, директно откакто излиза наяве, че договорите за аренда към този момент се подписват не за избран период, а за безграничен – до момента в който съответният обект бъде приватизиран.

Това провокира скандал и проф. Лозанов е извикан да свидетелства пред Временната анкетна комисия на Народното събрание за изследване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и правосъдната власт по отношение на сменените арендатори в Слънчев бряг. Ребром е подложен и въпросът правилно ли е, че „ разнообразни политически водачи и политически сили оферират свои описи “ на лицата, които би трябвало да вземат обектите.

На съвещание на комисията на 26 май 1994 година професорът споделя, че върху него е имало напън от страна на вицепремиера Евгени Матинчев. По неговите думи Матинчев се опитал да го принуди да пусне заповед за назначение на комисия, която да проверява борда на шефовете на Слънчев бряг, който преди малко е разпределил даваните под аренда обекти.

Вицепремиерът е диктувал тази заповед от кабинета си, в който е бил Георги Николов. Председателят на КТ изрично отказал, защото в комисията били предлагани арендатори, които не са съумели да получат обекти. В отговор Матинчев декларирал, че ще освободи борда, и му треснал телефона.

Евгени Матинчев на 9 май 1994 г самосиндикално със заповед на Министерски съвет, каквато той няма право да издаде, назначава комисия за инспекция на „ Слънчев бряг ” ООД и дефинира за неин началник Георги Николов, а за членове – хора от управата, които в действителност ще ревизират сами себе си, както и неспечелили арендатори. Синдикатите отхвърлят да вземат участие в този фарс, а в групата няма даже и един правист.

При това състояние проф. Емил Лозанов хвърля бялата забрадка и от 12 май 1994 година делегира на Георги Николов да упражнява правата на ръководителя на КТ при споразумяване на зародилите разногласия в комплекса. И до момента остава мистерия кой е посъветвал Лозанов за този акт – дали не е персонално министър председателят Беров. И двамата професори след това са разкрити като сътрудници на Държавна сигурност. Беров е сътрудник на Второ основно ръководство – контраразузнаването, а Лозанов – на Шесто, политическата полиция на режима.

След като взема властта в комплекса, Николов играе ва банк. Той издава заповед напряко от името на КТ на 15 май 1994 година, с която анулира решението на борда на шефовете – единствения легален орган, който има право да разпределя давани под аренда обекти.

Възлага се на изпълнителния шеф на „ Слънчев бряг ” ООД Братой Копринаров да сформира комисия и да извърши асортимент на претендентите, освен това до 16 май 1994 година, или един ден след издаването на заповедта – акт, който би бил неосъществим без авансово квалифициран лист. За похлупак документът е легализиран и с печата на „ Слънчев бряг ” ООД. Комисията прави нова ранглиста, като в доста случаи арендаторите са безусловно безпричинно сменени.

Измамените арендатори се обръщат към Бургаския областен съд и на 20 май 1994 година, съдът им връща обектите. Комисията обаче афишира за недействително решението на съда. Изчерпал своите благоприятни условия да овладее ситуацията, в специфична декларация до ръководителя на КТ и до медиите, съветът на шефовете подава оставка и хвърля виновността върху изпълнителния шеф Братой Копринаров и Николов.

С това интервенцията по завладяване на Слънчев бряг е завършена и обектите са дадени на верните хора. Напрежението обаче витае във въздуха на Слънчев бряг. Измамените арендатори заплашват с протестни дейности и с гладна стачка.

Реклама

Пращат писма и декларация до премиера проф. Беров, в които намерено пишат за случаи на очевидно изнудване от страна на Николов, за приемане на подкупи и показват подозрение, че връзките му с вицепремиера Матинчев са единствено служебни. Николов е уволнен, само че Матинчев съумява да вземе и главата на проф. Лозанов. Засечката бързо е преодоляна, с което се спуска завесата на първо деяние на приватизацията на курорта.

През 1995 година при кабинета на Жан Виденов стартира второто деяние, като част от хотелите небрежно са пуснати за всеобща приватизация. Именно върху този факт подчертава някогашният министър на районното развиване в кабинета „ Костов “ Евгени Чачев. „ Непонятно е за какво всичко се струпва върху Иван Костов, в случай, че процесът стартира две години по-рано “, разяснява той.

През 2000 година началник на Агенцията за приватизация е Левон Хампарцумян. Той продава на парче 12 хотела, реновирани напълно с държавни пари. „ Ако трябваше да ги продам накуп, корупционният и политическият напън върху мен щеше да бъде възмутителен “, изяснява години по-късно Хампарцумян. Той продава и земята под хотелите с право на градеж за 7 години, като споделя, че не е предполагал по какъв отблъскващ метод новите притежатели ще се разпоредят с това право.

Бумът на всеобщото строителство в курорта стартира още през 1999 година В Слънчев бряг настава същински безпорядък. През годините се сменят трима министри на районното развиване, петима ръководители на съвета на шефовете на комплекса, трима кметове на община Несебър и двама основни архитекти. Туризмът няма свое министерство. 

Едновременно с това Министерството на районното развиване записва безучастно следващия градеж в комплекса. Някои хотели безусловно са вдигнати на самия бряг. Плажните дюни, които по това време са предпазени територии, са включени в салдото на комплекса, дружно с басейните, с цел да се усили пясъчната линия. Навремето тя е била 8 кв. м. на почиващ, в този момент е сантиметри.

През 2000 година публично влиза в действие новият Застроително-регулационен проект, само че стартират частичните промени, без да се съгласуват. По това време се оказва, че да се строи без позволение е законно,  като постройките без бумаги би трябвало да бъдат узаконени до 2003 година Финален щрих внасят депутатите от Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година с корекция в Закона за устройство на територията.

Те усилват коефициентите на компактност и активност – основни фактори за застрояване на комплекса. Това поражда резултата на разтворената носна кърпичка. „ Хотел на четири етажа става на 8, а мястото се усилва най-малко два пъти. Бяха изпрани няколко милиарда и резултатът е налице “, декларира сбито някогашният министър Чачев.

Битката е жестока и придружена от бомбен атентат и две показни убийства. Взрив през 2001 година, ориентиран против Митьо Очите, убива трима души, сред които и брачната половинка му. Четири години по-късно снайперист прострелва боса на „ ВАИ Холдинг “ Георги Илиев в заведението му „ Буда бар “, по това време цялостно с хора. Димитър Янков – ръководител на Общинският съвет на Несебър, е убит на 9 май 2007 година със 7 патрона в главата. Янков е тръгнал при любовницата си и е без защита.

Около 21,30 ч общинарят паркира първокласния си джип „ Порше Кайен “ пред дома й на бургаската улица „ Гладстон “. Броят на изстрелите надали е инцидентен – седем са хотелите на Янков в Слънчев бряг. Той е първият огромен приватизатор в комплекса, непосредствен до подземни фигури като Георги Илиев и Иван Тодоров – Доктора. През 1991 година се пробва да приватизира престъпно 18 елитни хотела дружно със Соломон Анжел, само че не съумява.

Последният величествен скандал, обвързван с курорта, е през май 2010 година Тогава оръжейният търговец и сътрудник на Държавна сигурност Младен Мутафчийски е свален от поста началник на борда на шефовете на „ Слънчев бряг ” АД.

Новите шефове на сдружението разкриват, че за 9 година предшествениците им изхарчили голословно 200 млн. лв., получени от приватизацията на хотели, и са оставили в завещание единствено 8300 лева, налични в касата, а задължения са за милиони. Така през годините последователно се ражда бетонното страшилище, като безусловно всеки квадратен сантиметър от курорта е продаден, а комплексът се усилва съвсем три пъти. Държавни остават сама алеите и инфраструктурата му.

Навремето шедьовърът със зеленина е основан от проектант Никола Николов. Негови някогашни сътрудници декларират, че той ще се обърне в гроба, в случай че може да види бетонното гето. Синът му Владислав Николов, също проектант, споделя за татко си: „ Звучи грозно, само че умря тъкмо в точния момент “.

Антон Югов следи градежа

На 6 юли в далечната 1958 година е направена първата копка на комплекса. Тя става без духова музика, както и прочее самото му разкриване. Лично тогавашният министър председател Антон Югов следи градежа, а оперативките се организират в София. Изграждането е предоставено на „ Главпроект “, а виновен архитект е арх. Никола Николов. Той го замисля като семенен курорт с ниски хотели и доста зеленина.

Паркът е основан през 1980 г.  Николов разполага по неповторим метод четири- и  петзвездните хотели в специфичен ред – перпендикулярно на бреговата линия, а не паралелно, както е в този момент, с цел да не закрие гледката към морето. През 1959 година идват и първите туристи от някогашна Чехословакия, които се настаняват в хотел „ Калина “, обличат банските и се втурват към морето. Поради това няма и тържествено разкриване. След второто разширение през 1985 година се счита, че комплексът напълно е запълнил потенциала си. Десети ноември го заварва  със 112 хотела, 28 000 кревати и 4 къмпинга с 8000 места.

Дъщерята на Митьо Очите е новата принцеса тук

Малката щерка на Митьо Очите – Ивелина, стартира нов бизнес. Тя открива заложна къща „ Надежда ”, посредством която ще се занимава с лихварство. Ивелина Желязкова е подала публична молба до Министерството на стопанската система, което би трябвало да глоби старта на бизнеса. Очаква се до седмици да са получи утвърждение и да стартира работата преди дейния летен сезон.

Заможният баща е обезпечил за щерка си няколко парцела за бизнеса в курортния комплекс. Локацията им в Слънчев бряг не е инцидентно подбрана, а те са наоколо до някои от най-популярните нощни заведения, казина и питейни заведения. Младата дама навлезе в света на бизнеса незабавно след довеждане докрай на междинното си обучение, когато стана собственичка на таксиметровата компания „ Съншайн 0604 “.