Бивш футболист управлява 800 дка биоградини в Кюстендилско
Павел Желязков стартира своя бизнес на смешка, като занимание, само че през днешния ден е един от сполучливите шефове на биологично стопанство в Кюстендилско, които могат да се похвалят с качество на продукцията и затворен цикъл на произвеждане под лична марка. Споделя, че баба му е запалила любовта му към земеделието, а с професионалната си пристрастеност в спорта - футбола, се разделя след дълга кариера на терена.
- Г-н Желязков , по какъв начин започнахте да се занимавате с биологично зарзаватчийство?
Всичко стартира безусловно като занимание. Започнах с 20-25 дка кюстендилски череши и по-късно последователно се възпламених. Оставих всичко друго след 2-3 години и се отдадох напълно на земеделието. Заедно с бизнеспартньора ми започнахме за изкупуваме земя, да усилваме насажденията. Получихме опция за кандидатстване по европейски стратегии. Оказаха се много добра опция за всеки, който желае да се развие професионално.
- В момента какъв брой декара насаждения стопанисвате?
В момента компанията ни обработва към 800 дка трайни насаждения, включително череши, ябълки, сливи, малини, арония и орехи. Наесен ще засадим и към 40 дка вишни, които са ни доста значими за соковете, които към този момент втора година произвеждаме. Всички насаждения се отглеждат по биологичен метод. Изкупуваме биологична продукция и на сътрудници от района.
- А с какви сортове работите - локални или с непозната селекция?
И с двете. Ябълките, черешите и сливите главно са сортове потвърдили се, че в региона на Кюстендил могат да виреят, само че опитваме и с нови сортове. По-плахо, по няколко реда, следим ги няколко години, в случай че се развиват добре, обмисляме да заложим и на този вид. За нас е значимо да имаме суровина за преправка.
- Какво Ви накара да се занимавате с биоземеделие. Оценява ли се на днешно време?
Биоземеделието се прави оценка от ден на ден. В България е малко мъчно да убедиш хората, че това е същински чиста храна. Но има вяра и от ден на ден хора избират какво да ядат и какво да дадат на децата си.
- Да създадете такова огромно стопанство е сложна работа. Затворили сте и цикъла към този момент. На какъв брой оценявате направената инвестиция?
Градините ни са в разнообразни обитаеми места в района. Една част е лична земя, една част е под аренда от община Кюстендил. Инвестициите в градините, предприятията за сокове, както и мощностите за заледяване и вакуумиране, са към 6 млн. лв..
- Каква е идната Ви стъпка?
Следващата ни стъпка е да наложим на българския пазар комерсиалната ни марка, а през 2025 година за погледнем и на пазара отвън България. Тази година стартираме построяването на хладилен склад, където да съхраняваме пресни плодове. Около 50% от продукцията ни осъществяваме на пресния пазар, като работим и в България, и с сътрудници от Румъния.
- Удовлетворяват ли ви цените на пазара на биопродукция?
Цените на плодовете за прясна консумация са ниски. Има условия, които би трябвало да се покриват, и по тази причина цените на тези артикули са високи. Но тук към този момент подвластен от културата. Особено черешата в България е доста недооценен плод. Това е плод, който в Западна Европа коства няколко пъти повече, от колкото на нашия пазар. Но е разбираемо, тъй като в България се отглеждат доста череши по стандартен метод. Ние, биопроизводителите нямаме проблем, даже има огромен дефицит на плодове. Внасяме доста цитрусови плодове, които ни трябват за соковете, само че всичко друго е българско в тях.
- Накъде има ниша за още развиване в биологичното земеделие?
Има огромен апетит за качествена биологична продукция за пресния пазар, само че това е мъчно да се реализира, защото се изискват огромни вложения, огромни страдания и огромно самообладание по отношение на климатичните условия. Ако някой може да изкара доста огромно количество качествено биологично храна, сигурно ще се откри пазар. Агри бг
Юлияна Стоичкова
