Бинауралните пулсации отговарят за подсъзнанието
Първият, който обосновал и определил парадокса на бинауралните пулсации, е немският учен-експериментатор Хайнрих Вилхем Дов. Това е станало още през далечната 1839 година.
Терминът бинаурални произлиза от латинските думи " auris " и " bini ", които значат „ ухо ” и „ двойка ”.
Съществуват няколко вида: алфа-ритмите, които могат да се наблюдават когато човек е в положение, като че ли надълбоко се е замислил. В това положение в мозъка преобладават алфа-вълни, постоянно наричани умиротворяващи и отпускащи.
Спектърът, в който тези талази могат да повлияят на човек, е от 8 до 13, 9 херца. Бинауралните ритми в този набор на честотите спомагат за прекосяване на организма в положение на щастливо бодърстване, съгласно последните проучвания.
Бета-вълните са наричани ритми на жизненост. Те доминират в мозъка, когато човек концентрира вниманието си за решение на някакви задания. Излишъкът от тези талази може да стане причина за поява на възприятие на безпокойствие, което поражда дискомфорт. Честотата на тези талази е от 14 до 35 херца.
По време на доминиране в мозъка на тета-вълни /от 4 до 7, 9 херца/ човек претърпява междинно положение сред бодърстване и сън. Независимо, че основаният от тета-вълните поток от прекарвания и мемоари не може да навлезе в съзнанието на човек, той е кадърен да окаже значително влияние върху образуването на нов мироглед и връзки.
Преобладаването на делта-ритмите до 3, 9 херца може да се следи по време на сън. Те се задействат също и когато не са задействани някой различен вид талази. Според някои тези талази образуват подсъзнанието на хората. Те им разрешават да обменят информация между тях на подсъзнателно равнище, положение, в което можем да усетим какво усещат околните за нас хора.
Бинауралните ритми в спектъра на тета- и делта-вълните могат да провокират положения на креативен напредък, разпределяне, да служат като приспивателно средство.
В взаимозависимост от рода на активността, с която се занимава човек, процесите в мозъка могат да протичат както в двете мозъчни полукълба, по този начин и единствено в едно от тях.
В избрани обстановки успеваемостта на работа на мозъка може да се увеличи или да се „ настроят ” двете полукълба да работят на една периодичност. Благодарение на бинауралните ритми мозъкът може да се настрои на нужния честотен набор и да се синхронизират честотите на двете полукълба посредством звукови талази.
Независимо от преимуществата и някои спорни благоприятни условия на бинауралният резултат, не би трябвало да се не помни, че мозъка не е обикновенна част от тялото и всяка неточност ще се отрази неизбежно върху целия организъм, по тази причина не е непотребна нерешителност.
