Първите споменавания на град Лахиш се отнасят към XV в.

Първите споменавания на град Лахиш се отнасят към XV в. пр.н.е. Този античен град, за който се споделя и в Библията, бил високомерен и опустошен изцяло от войските на асирийския цар Сенахериб ок. 700 година пр.н.е.

Внукът на прославения поробител Тиглатпаласар III – Синахериб - става цар на Асирия през 705 година пр.н.е. По това време Асирийското царство е една от най-големите сили в Близкия изток, контролираща територията от Иран до Египет. Те реализират това с помощта на военни технологии, които им оказват помощ да завоюват в полевите сражения или да обхванат във всеки укрепен град. За една от напредналите технологии от това време учените считат обсадната рампа (насип) - структура, по са били влачени тараните до стените на вражеския град.
Археолози откриха предназначението на антични мегалити в Йордания
Фрагменти от керамични съдове, кремъчни принадлежности и костни остатъци са открити в Йордания от археолози от Ягелонския университет под м...

Именно такава рампа са разкрили археолозите предходната година в руините на Лахиш и тя е единственият съхранен образец за военната обсадна технология на асирийците, въпреки да не било напълно ясно по какъв начин са издигнали такова оборудване. Сега интернационален екип от учени, ръководени от проф. Йозеф Гарфинкел от Института по археология на Еврейския университет в Йерусалим, са реконструирали обсадната рампа.

Като източници откривателите са употребявали древен текстове, каменни релефи, изобразяващи асирийски бойни подиуми, допълнени с пояснения на акадски език, резултати от археологически разкопки от предишния век и даже фотоси, направени с дронове през сегашния век. Изводите на откривателите са оповестени в Oxford Journal of Archaeology.

Трябва да се каже, че при започване на първото хилядолетие пр.н.е. Лахис е бил преуспяващ ханаански град, вторият по значимост в Юдейското царство. Въпреки че популацията му не било доста огромно (около 3500 души), той, първо, се намирал на кръстопът на комерсиалните пътища, и второ, прикривал Йерусалим. Всъщност точно по втората причина асирийците го унищожили - той бил на пътя на армията им.

Градът, както постоянно се случва, е издигнат на рид. Тоест тараните, които асирийците интензивно употребявали в своите завоевания, трябвало по някакъв метод да бъдат замъкнати до градските стени, а това било възпрепятствано от стръмните скатовете на хълма. Има няколко отзиви за това по какъв начин строителите на рампата са решили своята задача. Известно е, че за това са преместили към 6000-9000 кубически метра камъни и пръст с общо тегло към 13-19 хиляди тона. Ширината на рампата в основата е била към 50–75 метра, а на върха, до градската стена - към 25 метра при дължина към 50–60 метра.

Според проф. Гарфинкел и сътрудниците му има свидетелства, че рампата е била построена от неголеми камъни с идентични размери, към 6,5 кг всеки. Основният проблем, с който се сблъскала асирийската войска, е бил снабдяването с такива камъни – те би трябвало да са били към 3 милиона. Но събирането на камъни от полето към мястото на строителството би лишило доста време и би забавило обсадата. По-просто е било да се добиват камъни в непосредствена непосредственост в северния завършек на рампата. В Лахиш фактически имало открита канара от локална планинска порода точно на мястото, където следвало да се чака.
Нови артефакти изплуваха от мястото на разкриване на Антикитерския механизъм
Подводни археолози са приключили последния цикъл проучвания на мястото на антично корабокрушение в региона на остров Антикитера. Той се е...

Изследователите допускат, че строителството е почнало на към 80 метра от градските стени. Камъните евентуално са пренасяни по човешки вериги - предавали са се от човек на човек. Гарфинкел е пресметнал, че при едновременна работа на четири вериги от хора, всяка от които работи непрекъснато, всеки ден ще бъдат пренасяни към 160 хиляди камъни. Факт е, че времето за Сенахериб е изтичало: времето, отредено му за тази военна акция, е било към края си, напред е бил Йерусалим, в чиято блокада не си коствало да се впусне, като имал Лахиш зад тила си със своя въпреки и дребен гарнизон.

Разбира се, популацията на града не е гледало равнодушно строителството край своите стени. По-скоро жителите са се опитвали да обстрелват служащите – при разкопки на рампата археолозите са разкрили бронзови и костни накрайници на стрели, а също и каменни гюлета. Но както счита Гарфинкел, служащите са се защитавали с солидни щитове, открити в северния завършек на рампата. Всеки ден тези щитове са били избутвани с няколко метра към града.

За към 25 дни рампа, завършена като великански триъгълен чеп, е могла да доближи градските стени. В последния стадий върху камъните са били положени дървени греди, върху които са сложени обсадни уреди и тарани. Съдейки по каменни асирийски барелефи, бранителите на града са воювали обезверено. Но са били прекомерно малко – не повече от триста-четиристотин мъже и юноши, способни да водят война. Градът паднал и всички поданици починали. Пътят към Йерусалим бил чист, само че нямало потребност да се върви при него.

Падането на Лахис и ориста на жителите му създали такова усещане на еврейския държател Езекия, че той изпратил делегат до Сенахериб с молба за опрощение. Асирийският цар откликнал на молбата му: против 30 гения злато и 300 гения сребро. За помиряване юдейският цар изпразнил хазната и даже извадил златните украшения от храмовете. И неговите дейности са изцяло обясними, като се има поради обичаят на асирийците да екзекутират жителите на завладените градове с особена свирепост.

 
Необичайна находка направиха археолози в Помпей (ВИДЕО)
Необичайна, добре непокътната стая, в която евентуално са живели плебеи, са разкрили археолози при разкопките на вила покрай Помпей. В малко...