Първите големи планове за реформи на китайския президент Си Дзинпин

...
Първите големи планове за реформи на китайския президент Си Дзинпин
Коментари Харесай

Три сценария за развитие на китайската икономика

Първите огромни проекти за промени на китайския президент Си Дзинпин отпреди 10 години бяха и най-смелите му начинания, предвиждащи преход към свободна пазарна стопанска система от западен вид, движена от услугите и потреблението, до 2020 година, написа в собствен разбор Reuters и прибавя:    “Програмата от 60 точки имаше за цел да промени остарелия модел на напредък, който е по-подходящ за по-слабо развитите страни. Повечето от тези промени обаче не доведоха до нищо, като оставиха стопанската система значително подвластна от по-старите политики, които единствено усилиха големия дълг на Китай и свръхкапацитета на индустрията ”.    Неуспехът да се преструктурира втората по величина стопанска система в света повдигна сериозни въпроси за това какво следва за Китай. Макар че съгласно доста анализатори най-вероятният резултат е постепенно напредване към застоялост в японски жанр, съществува и вероятност за по-сериозна рецесия, продължава осведомителната организация и цитира Уилям Хърст, професор по китайско развиване в University of Cambridge:      " Нещата постоянно се провалят постепенно, до момента в който внезапно не се счупят изцяло. Съществува забележителен риск в кратковременен проект от финансова рецесия или друга степен на икономическа рецесия, която би довела до доста основни обществени и политически разноски за китайското държавно управление. В последна сметка ще се наложи да се направи равносметка. "     Китай излиза от маоистката си планова стопанска система през 80-те години на предишния век като най-вече селско общество, което изпитва остра потребност от заводи и инфраструктура. По времето, когато през 2008-2009 година настава международната финансова рецесия, страната към този момент е задоволила множеството от капиталовите си потребности за своето равнище на развиване, настояват икономисти.    

Оттогава насам стопанската система се е нараснала четирикратно в номинално изражение, до момента в който общият дълг е повишен девет пъти. За да поддържа висок напредък, през 2010 година Китай удвоява вложенията в инфраструктура и недвижими парцели за сметка на потреблението на семействата. Това резервира потребителското търсене по-слабо като дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с в множеството други страни, и концентрира основаването на работни места в строителния и промишления бранш - специалности, които са все по-нежелани от младежите с висше обучение. 
Политическият фокус също по този начин води до раздуване на бранша на недвижимите парцели в Китай до 1/4 от икономическата интензивност и прави локалните управляващи толкоз подвластни от дълга, че доста от тях към днешна дата се борят за рефинансиране.    Пандемията, демографският спад и геополитическото напрежение изострят всички тези проблеми дотам, че стопанската система мъчно се възвръща през тази година, даже когато Китай отстрани политиката си за “нулев коронавирус ”.    " Намираме се в миг, в който следим някои структурни промени, само че би трябвало да сме ги планували ", споделя Макс Зенглейн, основен икономист в MERICS, институт за проучване на Китай. " Едва в този момент започваме да се сблъскваме с действителността. Намираме се в неразучена територия. "     Краят на икономическия взрив в Китай евентуално ще навреди на експортьорите на първични материали и ще докара до дезинфлация в целия свят. У дома той ще заплаши виталния стандарт на милиони безработни висшисти и на доста хора, чието благосъстояние е обвързано с недвижими парцели, а това основава опасности за обществената непоклатимост. Още повече, че разноските на китайските семейства като дял от Брутният вътрешен продукт изостават от тези на множеството други страни.   Криза против стагнация    Освен краткосрочните решения, които евентуално единствено ще подсилят вложенията, подхранвани от дълга, икономистите виждат три благоприятни условия за Китай.   

Единият е бърза и мъчителна рецесия, която да отпише задълженията, да ограничи непотребния индустриален потенциал и да спука балона на недвижимите парцели. Вторият е десетилетен развой, при който Китай последователно понижава тези остатъци за сметка на растежа. А третият - прекосяване към модел, учреден на потребителите, със структурни промени, които предизвикват известни проблеми в кратковременен проект, само че оказват помощ за по-бързото и по-добро възобновяване като цяло. 
Кризата може да се развихри, в случай че големият пазар на недвижими парцели се срине по неконтролируем метод, повличайки след себе си финансовия бранш. Друга точка на съществено напрежение е дългът на локалните управляващи, оценен от Международния валутен фонд на 9 трлн. $. През юли Китай даде обещание да предложи " кошница от ограничения " за справяне с рисковете, свързани с общинския дълг, без да показва детайлности.    Логан Райт, сътрудник в Rhodium Group, споделя, че Пекин би трябвало да реши коя част от този дълг да избави, защото сумата е прекомерно огромна, с цел да се дават цялостни гаранции за погашение, които пазарът понастоящем смята за имплицитни.    " Кризата в Китай ще настъпи, когато доверието в държавното управление отслабне ", безапелационен е той. " Когато внезапно бъде прекратено финансирането на останалите вложения, които наподобяват подложени на пазарен риск, това ще бъде сериозен миг на неустановеност на финансовите пазари в Китай. "     Но като се има поради държавният надзор върху доста строителни бизнесмени и банки и строгите финансови условия, които лимитират приключването на средства в активи в чужбина, това е нискорисков сюжет, считат доста икономисти.    Алисия Гарсия Хереро, основен икономист за Азиатско-тихоокеанския район в Natixis, чака, че ще има доста купувачи, в случай че Пекин консолидира дълга си, поради лимитираните капиталови други възможности.    " Аз съм по-скоро от лагера на последователите на бавния напредък ", споделя тя. " Колкото повече дълг се натрупва за планове, които не са продуктивни, толкоз по-ниска е възвръщаемостта на активите, изключително на обществените вложения, а това в действителност значи, че Китай не може да излезе от тази тежка обстановка. "    

Избягването на рецесията посредством удължение на интервала на пригаждане обаче крие своите опасности за стабилността, защото безработицата измежду младежите доближава 21%, а към 70% от благосъстоянието на семействата е вложено в парцели. 
" Един от най-големите триумфи на Китай - построяването на мощна междинна класа, се трансформира и в най-голямата му накърнимост ", споделя Зенглейн от MERICS. " Ако погледнете на това от позиция на по-младия човек, в този момент вие сте изложени на риска да бъдете първото потомство след промените, чието икономическо богатство може да се сблъска със стена. Ако посланието е да затегнете коланите и да запретнете ръкави, това ще бъде много мъчно. "    Този път същински промени?    Третият път - дейното прекосяване към нов модел, се счита за доста малко евентуален въз основа на това, което се случи с програмата от 60 точки на Си, показва още осведомителната организация.    Тези проекти съвсем не се загатват от 2015 година насам, когато страхът от приключване на капитали докара до срив на акциите и юана и породи формалното отвращение за евентуално дълбоки промени, споделят анализатори.    Оттогава Китай се отхвърля от огромната либерализация на финансовия пазар, а проектите за ограничение на държавните колоси и въвеждане на всеобщо обществено обезпечаване по този начин и не се реализират.    " Точно в този момент е моментът, в който има опция влакът да смени посоката към нов модел и мисля, че Пекин има предпочитание да го направи ", счита Хърст. " Но в това време има огромен боязън от краткосрочния политически и обществен риск, изключително от провокирането на икономическа рецесия. "  
Източник: profit.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР