Версайският мирен договор
Първата международна война е най-значителното историческо събитие от началото на ХХ-ти век. Официално тя траяла от 28 юли 1914 година до 11 ноември 1918 г. В резултат на военните дейности починали 10 милиона военнослужещи и до 12 милиона цивилни. След нейния край светът се трансформирал. Изчезнали такива империи като Руската, Германската колониална, Османската и Австро-Унгарската. На историческата сцена се появили комунистически и фашистки режими.
Към средата на 20-ти век новата политическа обстановка предизвикала още по-голяма война, чиито жертви били 6 пъти повече от тези на Първата. Но, в случай че при започване на века водещите страни в света били завършили най-малко почти заслужено този спор, Втората можело да бъде избегната.
Първата международна война приключва през 1918 година с капитулация на 29 септември на България, 30 октомври – на Турция, 3 ноември – на Австро-Унгария и на 11 ноември – на Германия. Всяка от тези страни подписала обособен кротичък контракт със страните-победителки, измежду които най-важните били Съединени американски щати (президент Удроу Уилсън), Англия (министър-председател Дейвид Лойд-Джордж), Франция (министър-председател Жорж Клемансо), Италия (министър-председател Виторио Орландо). Впрочем, по принцип Съединени американски щати не били член на Антантата, а единствено нейни съдружници.
Голямата четворка – Лойд Джордж, Виторио Орландо, Жорж Клемансо и Удроу Уилсън. Източник – Уикипедия
На Парижката мирна конференция, която се състояла от 18 януари 1919 година до 21 януари 1920 година, освен Версайлския, били готови още 4 контракта, които били подписани в парижките покрайнини Сен Жермен – с Австрия, Ньой – с България, Трианон – с Унгария, и Севър – с Турция.
Договорът с Германия бил подписан в парижкия замък Версай. Той влезнал в действие на 10 януари 1920 година, откакто бил утвърден от Англия, Франция, Италия, Япония и Германия.
Съединените щати, Еквадор и кралство Хиджаз (в дн. Саудитска Арабия) също подписали, само че отказали да го ратифицират, ръководени от характерни политически ползи. По-късно Съединени американски щати сключили обособен контракт с Германия на 21 юли 1921 година, който съвсем изцяло подхожда на Версайския контракт, като са пропуснати членовете, касаещи преди малко формираната тогава Лига на нациите.
Историческият документ, който юридически поставял Германия на колене, съдържа 440 члена и 1 протокол. Членовете са обединени в 15 елементи, всяка от които строго контролира разпоредбите и изискванията, наложителни за Германия. Например, 4-та част й лишила всички колонии. В 5-та и 8-ма част числеността на немските въоръжени сили били лимитирани до 100 хиляди души единствено сухопътни войски. Била отстранена наложителната военна работа, а военноморският флот се предавал на спечелилите. Германия била длъжна да възвърне на съдружниците загубите, понесени от тях в хода на военните дейности.
Съгласно 9-та и 10-та част Германия предавала на спечелилите златото и другите полезности, получени по време на войната от Австро-Унгария и Турция под формата на заеми, и от Русия – съгласно Бресткия мир. Под цялостния надзор на спечелилите, съгласно 11-та и 12-та част, попадали въздушното пространство, морските пристанища, железниците и водните пътища на Германия.
Германия трябвало да даде на Франция въглищните мини в Саарския басейн, а левият бряг на река Рейн и десният бряг с широчина 50 км били демилитаризирани – т.е., от тях били изведени всевъзможни немски военни елементи.
С цел да употребяват за в бъдеще Германия против новопоявилата се Съветска Русия, западните страни нееднократно намалявали размера на заплащанията по репарациите. А през 1931 година Германия изобщо спряла да заплаща в сходство с мораториум върху тях, с който се съгласили Съединени американски щати.
В света отношението към контракта, който натрапили на Германия, не било еднообразно. Мнозина го считали за извънредно позорен – какъвто и бил. Французите демонстративно въвели в Саар зуавски военни елементи, което се схващало от популацията като извънредно оскърбление. При това договорът бил и доста тежък, което провокирало изключителна обществена неустойчивост в страната. Достатъчно е да се каже, че при започване на 1920-те години един самун коствал няколко милиарда марки – почти един чувал пари в едри банкноти.
В резултат на всичко това през 1933 година нацистите под управлението на Хитлер пристигнали на власт. Многозначително е, че при започване на 2000-те години в Съединени американски щати бяха разкрити архивни документи, от които излиза наяве, че американски банки са финансирали Хитлер за изборите през 1932 година, посредством които той взел властта.
Проблемът обаче бил, че нацистите бързо излезли отдолу под надзор и объркали всички проекти на западните страни. А самата им поява била разумно продължение на обстановката, основана от Версайлския контракт. Така 20 години по-късно нещастието на международната война се повторила, само че в доста по-ужасни мащаби…
На 3 октомври 2010 година Германия изплатила последната вноска в размер на 70 милиона евро от репарациите за Първата международна война. Общо те били 269 милиарда златни марки, което почти било равно на 100 хиляди (!) тона злато.
Впрочем, Хитлер приел капитулацията на Франция през 1940 година в същия вагон, където било подписано Компиенското помирение на 11 ноември през 1918 година – прелюдията към Версайския контракт. Това единствено удостоверява ролята на този контракт за разпалването на Втората международна война.
През 1940 година Вилхелм Кайтел приема в същия вагон и на същото място капитулацията на Франция
