Просвещението
Парадокс на Вигнер и квантовата механика се оказали странни науки, които опонират много на здравия разсъдък. Резултатите от изследване, извършено през 2019 година, посочило, че резултатът от другите процеси в квантовия свят зависи напълно от наблюдаващия. Още през 60-те години на предишния век Юджийн Вигнер, американски физик от маджарски генезис, усложнява известния умствен опит с котката на Шрьодингер, при който котката е хваната в кутия с отрова, която се отделя при разпадането на радиоактивен атом.
Радиоактивността е квантов развой, която гласи, че атомът в кутията по едно и също време се разпада и не се разпада, оставяйки нещастното животно сред живота и гибелта. Това е по- известно като по този начин наречената квантова суперпозиция. Но какво е възприятието да си жив и мъртъв по едно и също време?
Вигнер и неговият абсурд
са комплициран опит. Вигнер вкарва категорията “приятели “, в следствие, на което котката в кутията остава жива.
Квантов абсурд
Представете си човек, затворен в лаборатория и премерване на квантова система. Вигнер твърди, че е неуместно да се каже, че той съществува в суперпозиция (защото той по едно и също време вижда и не вижда разпада на атома), до момента в който вратата на лабораторията е затворена. Мисловният опит демонстрира, че нещата могат да станат доста странни, в случай че наблюдаващият следи наблюдаващите.
Квантовият физик от университета Грифит в Бризбейн, Австралия, Нора Тишлър и нейните сътрудници провели няколко опита на опита на Вигнер. Те комбинирали класическия умствен опит с друга квантова доктрина, или по- тъкмо квантовото усложнение, феномен, който свързва частиците на големи дистанции. Изследователите излязли и с нова теорема, която постанова най-силните ограничавания върху фундаменталната природа на действителността. Работата им била оповестена в списание Nature Physics.
Scientific American цитира физика-теоретик Ефраим Стайнбърг от университета в Торонто, който споделя, че тази работа е „ значима стъпка напред в региона на пробната метафизика “.
Докато квантовата система не се следи, тя не е наложително да има избрани свойства.
Квантова възможност
До 20-те години на предишния век физиците предсказвали сигурно резултатите от опитите. Но квантовата доктрина споделя друго, че до момента в който свойствата на дадена система не бъдат измерени, те могат да обгръщат безчет стойности. Тази суперпозиция се срутва в едно положение – единствено при наблюдаване. Вигнер се придържал към известното тогава мнение, че съзнанието по някакъв метод кара тази суперпозиция да рухне. Така да вземем за пример неговият предполагаем другар ще дефинира резултата, когато той или тя е измерил, само че Вигнер в никакъв случай няма да може да го види.
Оттогава този мироглед изпаднал от мода.
Днес множеството физици са съгласни, че неодушевените обекти могат да извадят квантовите системи от суперпозицията им посредством развой, прочут като декохерентност.
Разбира се, откривателите,
които се пробвали да манипулират комплицираните квантови суперпозиции в лабораторията, можели да открият, че тяхната упорита работа е нарушена от бързите въздушни частици, сблъскващи се с техните системи.
През последните десетилетия се появили няколко конкуриращи се тълкования, най-екзотичното от които е възгледът за „ многото светове “, съгласно който всякога, когато вършиме квантово премерване, действителността се срутва, създавайки паралелни вселени. По този метод приятелят на Вигнер ще се раздели на две копия и в действителност ще може да мери, че е в суперпозиция отвън лабораторията.
Алтернативната доктрина на Бом (наречена на физика Дейвид Бом) споделя, че на фундаментално равнище квантовите системи в действителност имат избрани свойства. Ние обаче просто не знаем задоволително за тези системи, с цел да предвидим тъкмо тяхното държание. Друга завладяваща интерпретация се назовава ретрокаузалност. Според нея събитията в бъдещето въздействат значително на предишното.
Квантовата физика е като магия
Други модели, наречени теории за срутва, вършат тествани прогнози. Тези модели разчитат на механизма, който кара квантовата система да се срине, когато стане прекомерно огромна. Тази доктрина в същото време изяснява, за какво котките, хората и други макроскопични обекти не могат да бъдат в суперпозиция.
Повечето квантови тълкования споделят, че няма причина тези старания за свръхизмерна суперпозиция да не престават постоянно. Ако приемем, че откривателите могат да проектират верните опити в девствени лабораторни условия, то те го вършат с цел да избегнат декохерентността.
Теориите за колапс обаче настояват, че един ден границата ще бъде достигната, без значение какъв брой деликатно са замислени опитите.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
