Отваря ковчежето с безценната реликва без публикаБели диаманти, зелени изумруди

...
Отваря ковчежето с безценната реликва без публикаБели диаманти, зелени изумруди
Коментари Харесай

Прочутият касоразбивач Пантуди спасява Търновската конституция

Отваря ковчежето с скъпата светиня без аудитория Бели диаманти, зелени изумруди и червени рубини са вградени в обкова на променения главен закон от 1911 година


На 16 април 1879 година във Велико Търново  Учредителното заседание на новоосвободена България приема главният документ, който поставя основите на българската държавност - Търновската конституция. На съображение член 4 от Берлинския контракт сред Великите сили и Османската империя в старопрестолния град се събират 229 депутати с цел да слагат началото на българската държавност.

От тях 117 са народни представители " по право "

като директно ангажирани във висшите държавни служби на краткотрайното ръководство - духовници, представители на административни препоръки и съдилища, 88 са определени директно от народа, като един народен представител се избира от 10 000 души, 19 са назначени от краткотрайния съветски шеф княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на организации с национално значение - Одеското настоятелство, Рилския манастир, Кишиневското българско общество, Виенското българско общество " Напредък " и първообразът на Българската академия на науките - Българското книжовно сдружение. Заседанията се провеждали в остарелия турски конак - представителна и огромна за времето си постройка, издигната от Уста Кольо Фичето, който е поканен като посетител на събранието.

Решено е главният закон да се назовава Конституция, а не Органически правилник, както е бил първичният вариент. Въвежда се независимост за печата, отказване на робството и съсловните права, наложително гратис начално обучение, правото на сдружаване, правилото на разделяне на управляващите. Основният закон съдържа 169 члена, подредени в 22 глави. Мандатът на Обикновеното национално заседание в началото е избран на три години, с изменението на конституцията през 1893 година срокът става пет, а след смяната през 1911 година - четири години. Право на глас имат всички над 21 година, а  за депутати могат да бъдат избирани след навършване на 30-годишна възраст. Приема се един народен представител да съставлява 20 000 души. Парламентът се управлява от ръководител и двама подпредседатели и се открива и закрива от княза  (царя) с тронно слово, в което обрисува ситуацията в страната и насоките за работа на институцията.

Княз Фердинанд по-късно вкарва неписаното предписание по време на речта си да се явява в униформа с калпак и да чете седнал, до момента в който депутати го слушат изправени. По-късно цар Борис II  в първите години на ръководството си съзнателно не посещава откриването на сесиите на Народното събрание, като по този метод се стреми да се " еманципира " от отрицателния облик на монарха основан от предшественика му. Конституцията търпи две промени - през 1893 година и през 1911 година, като втората ускорява властта на царя, като му позволява да подписва контракти зад тила на Народното събрание и този факт изиграва решаваща роля по-късно за развоя на трите войни които води България и последвалите ги две национални произшествия, довели и абдикацията на Фердинанд.

След оповестяване на Независимостта през 1908 година главният закон би трябвало да се преработи и в подтекста на това че

страната към този момент е Царство, а монархът - цар

Тези промени направени през 1911 година стават известни като " Сребърната конституция ". Това е по този начин тъй като след направените промени текстът с подписите на депутатите е отпечатан на 48 страници, а корицата е покрита с компактен сребърен обков с растителни претекстове и са вградени 25 скъпоценни камъни - бели диаманти, зелени изумруди и червени рубини, тъй че да наподобяват българския трибагреник. Тази конституция е била подарък за цар Фердинанд от депутатите приели промените.

Оригиналът на първата редакция призната във Велико Търново  понастоящем се съхранява в Държавна Дирекция " Архиви " и съставлява книжно тяло с размери 34 на 22 см. с алена кожена подвързия с флорални претекстове от черен лак и позлатен надпис " Конституция на българското княжество " и  " Конституция княжества болгарскаго " и по средата е подложен позлатен българският герб. За съхранението на този скъп документ е било направено особено сандъче по поръчка на тогавашния Софийски митрополит Милетий и е било заключено и подпечатано с персоналния щемпел на духовника и на протоколчика на Народното събрание Георги Кирков. Това сандъче се е съхранявало в митрополитския храм на София " Свети Крал " (днешен " Света Неделя " ), а след построяването на постройката на Народното събрание е преместено там. По време на англо-американските бомбардировки над София през Втората международна война западното крило на Народното събрание, в което се съхранява и ковчежето с конституцията, е полуразрушено. Безценният документ оцелява, само че са изгубени ключовете за отварянето му. Докато трае ремонтът конституцията е преместена в Министерския съвет и 1946 година още веднъж е върнато в Народното събрание. Две години по-късно ръководителят на Народното събрание се натъква на ковчежето и пожелава да разбере какво се съхранява в него. Веднага била формирана комисия от разнообразни институции за отварянето му. Докладът на комисията бил безапелационен - ковчежето не може да се отвори без ключовете. В противоположен случай наличието му ще пострада. Тогава докарали от Софийския затвор световноизвестният касоразбивач Пантуди, който имал единствено едно изискване - да остане уединено с ковчежето. Не след дълго той повикал съпътстващите го лица и пред тях извадил оригинала на Търновската конституция, протоколите от Учредителното заседание, както и протоколите от Първото Велико национално заседание което избрало Александър Батенберг за първи български държател.

Приемането на първата ни конституция е

съпроводена от ред други всемирски събития

които също за пръв път се случвали в новоосвободената страна и за които хората било чували единствено от пътували в странство сънародници. В края на март 1879 година по персоналното разпореждане на княз Дондуков-Корсаков в старопрестолния град идват двадесет чешки музиканти, предвождани от капелмайстора Йосиф Хохола. Те станали основата на първата българска военна духова музика, която озвучавала военния церемониал на 16 април в чест на приемането и прогласяването на конституцията. А, на втория етаж в постройката на конака, в която се провеждали парламентарните съвещания, особено за депутатите от създателя Васил Друмев била показана драмата " Иванку, килърът на Асеня I ". По същото време може да се каже, че се организира и първото фешън ревю в младата ни страна. Предприемчивата Евдокия Антонова, щерка на прочут русенски паралия и търговец, купува на ликвидация старите театрални костюми букурещкия спектакъл " Виктория ", натоварва ги в Гюргево и  ги докарва в Търново.

Дрехите били изложени върху дървени манекени и били съпроводени с етикети, указващи епохата и страната където са се носили. Срещу сумата от един златен франк можело да се видят " Модна рокля на испанска баронеса ", " Модна рокля на британската кралица Виктория ", " Лятна дворцова дреха на краля слънце Людовик ХIV ", " Ловният костюм на крал Людовик XIV ".
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР