Какъв е минималният брой хора, които могат да запазят вида след апокалипсис?
От нуклеарна война до гигантския удар на метеорити или жестока пандемия, не е мъчно да си представим методите, по които човешкият живот на Земята може ненадейно да завърши. Но в случай че приемем, че има някои оживели, какъв брой хора ще са нужни, с цел да продължи съществуването на нашия тип?
Различните произшествия биха основали разнообразни условия за ориста за оцеляване на човешките популации. Например, нуклеарна война може да провокира нуклеарна зима, като оживелите са изправени пред ледените температури и световния апетит, да не приказваме за излагането на радиация. Като оставим някои от тези условия настрани и се съсредоточим върху числеността на популацията, минималният брой евентуално е доста дребен спрямо към 7,8 милиарда живи хора през днешния ден.
„ С популации от няколко стотин евентуално човечеството може да оцелее в продължение на доста епохи. И доста дребни популации от този тип са оживели в продължение на епохи и може би хилядолетия “, споделя Камерън Смит, професор в катедрата по антропология в Щатския университет в Портланд, Орегон.
Изследванията на Смит върху ранните човешки цивилизации и галактическата колонизация му дават много добра визия за опциите за оцеляване след апокалипсис. Той чака огромните градове да са най-уязвими, в случай че световната цивилизация се разпадне, защото те внасят съвсем цялата си храна и са мощно подвластни от електричеството. Следователно оживелите популации евентуално ще се разпространят, с цел да търсят запаси.
По време на ранния неолитен интервал (започвайки, когато завършва последния ледников интервал, преди към 12 000 години), когато хората стартират да се занимават със земеделие, има доста дребни села по света с население, вариращо от ниските стотици до към 1000 индивида, съгласно Смит. „ Това са много самостоятелни популации, само че допускам, че те също са имали връзки, в това число и брачни връзки, с други села. И в апокалиптичен сюжет, допускам, че ще се случи същото.
Оцелялото население от единствено няколкостотин души ще се нуждае от метод за поддържане на растежа, сподели Смит. Инбридингът или размножаването сред тясно свързани човеци е едно от главните провокации пред дребните популации. Последиците от инбридинга могат да бъдат демонстрирани с рухването на испанската династия Хабсбург, управлявала Испания през 16 и 17 век. Династията поддържа постоянно бракове единствено сред членове на фамилията до 1700 година, когато кръвната линия приключва с ялов и деформиран крал Чарлз II.
Подобен сюжет може да се случи с намаляваща човешка популация с лимитирани благоприятни условия за размножаване след апокалипсис, в случай че не разполагат с задоволително генетично многообразие, с цел да избегнат тясно свързани съюзи. Достатъчен брой човеци в размножителна възраст от противоположния пол, известни като ефикасен брой популация, също ще бъдат нужни за сполучливото кръстосване.
Хората биха могли евентуално да приготвят популациите да оцелеят при апокалипсис, в случай че видят, че идва. Сет Баум, съосновател и изпълнителен шеф на Глобалния институт за пагубен риск, безпартиен мозъчен концерн, преглежда риска от настъпване на световни произшествия. Той поддържа предотвратяването на евентуални произшествия, което при положение на нуклеарна война да вземем за пример значи обезпечаване на съответно положителни връзки сред страните с нуклеарни оръжия. Изследванията на Баум обаче, включват и вероятността за създаване на убежища за отбрана на хората при положение на световна злополука.
„ Ако ще се случи злополука, ще желаеме да имаме някои от тези защитни ограничения, тъй че най-малко част от популацията да може да продължи, някаква мярка от човешката цивилизация да се резервира “, сподели Баум пред Live Science.
Важен фактор за всеки тип леговище е способността да се изолира група от хора от каквото и да е, което предизвиква щета, съгласно Баум. Например, някои островни страни, като Нова Зеландия и Австралия, на процедура са се трансформирали в огромни убежища по време на пандемията на ковид, като в по-голямата си част държат вируса на открито.
Една стъпка би била да има особено леговище за злополука някъде на Земята, сподели Баум. Баум съпоставя това хипотетично леговище с Глобалното вместилище за семена в Шпицберген, Норвегия, което поддържа архивите на международните семена в сигурност в планината. „ И тогава, в случай че отидем още по-амбициозно от това, би било да имаме нещо [за хората], което не е на нашата планета “, сподели Баум.
В хипотетичната обстановка, в която хората са съумели да избягат до небесно тяло или планета, с цел да избегнат сюжет за апокалипсис, какъв е минималният брой хора, нужни за оцеляване в космоса?
Стартиращ екипаж от единствено 98 души би бил задоволителен за пътешестване с дълготрайност 6300 години (пътуване с предполагаем галактически транспортен съд със скорости, които са вероятни при актуалните технологии) до Проксима Кентавър b, евентуално обитаема екзопланета, обикаляща към Проксима Кентавър, най-близката звезда до Слънцето, съгласно изследване от 2018 година, оповестено в Journal of the British Interplanetary Society, водено от Фредерик Марин, астрофизик от Университета в Страсбург във Франция, който учи галактическата антропология.
Екипажът на Proxima Centauri b няма да се състои от случайна извадка от 98 индивида, а по-скоро от 49 несвързани двойки за размножаване, подготвени да предадат своите гени. Популацията ще остане генетично разнообразна и здрава с течение на времето единствено при избрани условия, тъй че да вземем за пример размножаването на екипажа ще би трябвало да бъде следено и лимитирано. Освен това, по-голям стартов екипаж от 500 евентуално ще бъде по-безопасен избор, защото е по-вероятно да запазят генетичното си многообразие с повече двойки, съгласно следващо изследване на Марин и сътрудници, оповестено през февруари на сървъра за предпечат arXiv.org.
Смит предлага да не се употребяват безусловно минимални цифри в галактическите инициативи. „ Моята прилика е, че в случай че се качите на борда на аероплан и летите до Ню Йорк, не желаете водачът да разполага с тъкмо толкоз гориво, колкото е належащо с цел да стигне до пистата в Ню Йорк. Имате потребност от запас при положение на проблеми. “
