Али Баба може да синхронизира опозицията
От епохи в света на действителната политика работи правилото " Враговете на моя зложелател са мои другари ". Тъй като най-малко през последната декада България е отвън действителната политика, тук другари няма, всички отвън " нас " са безпринципни простаци, а необятна коалиция е допустима единствено и само към великодушната държавна софра. При тази обстановка е невъзможна никаква здравомислеща краткосрочна прогноза с изключение на една – ГЕРБ ще векува, а Борисов ще размазва физиономиите на тия, дето не се преценяват с него, щото това му е доста значимо.
ГЕРБ усилва преднината си пред Българска социалистическа партия, демонстрират всички допитвания, а социолозите изясняват това с устойчиви комунистически словосъчетания от вида на " поради мощната роля на партията и премиера ".
В България
няма съпротива, която предявява действителни искания към властта
– до такава степен го докарахме.
Години наред в градската десница текат процеси на отлюспване и отделяне, каквито нямаше даже по времето на Фори Светулката. Всяка пролет наличното партийно ядро се топи – едни от локалните десни юнаци се озовават на топла работа при Бойко, а някои въпреки всичко се добират по натурален път до изборна служба, което слага моментален завършек на дейната им политическа активност. В края на краищата огромният успех за българската десница ще се реализира, когато десетина души се доберат, лазейки, до Народното събрание. Това са огромните очаквания, великите фантазии на градската десница. Властта за тях не е цел. Врагът на градската десница – ръководещата партия – постоянно се трансформира в другар, а останалите врагове на техния зложелател са и постоянно ще бъдат гадни видове, с които е неразрешено да бъдеш в една стая.
Същата е историята и в левицата – от идването на Корнелия Нинова единствените действителни опозиционни дейности там са бягството от Народното събрание през февруари предходната година и " гениалната " концепция за събирането на подписка, в която да се подчертае, че Бойко Борисов е доста, доста неприятен човек. Някои, примерно Румен Овчаров, настояват, че Нинова желала промени в партията и в страната. Не знам какво желае Нинова, тя може да иска и международен мир, но на процедура се получава нестихваща партийна горест, рев и скърцане със зъби...
Така се нижат дните. В рамките на къси интервали тази власт твори чутовни кавги, само че вместо да отиграе тези прелестни топки, опозицията избира да гледа настрана и да приказва за личните си проблеми. В опозицията
" приятелите на моя зложелател са в партийните ми редици "
Уникална обстановка. На сцената се появява най-богатият българин, който несъмнено от вътрешната страна познава метода на действие на едноличната власт в България. Той е премахнат, самоотлъчил се е от банкянската берекет и прокълнат от ръководещия клир. Васил Божков стартира офанзива против Борисов&ко, от която през ден излизат някакви вести, които в естествен свят биха провокирали гнева на опозицията и интереса на правосъдната система. Т.е., за българската съпротива Божков би трябвало да се трансформира във " зложелател на моя зложелател ". Но като виждам, Божков не се трансформира в " мой другар ".
Въпреки че Божков прави това, което десницата не можа да направи след толкоз доста улични митинги, неговият облик в този бранш остава непоклатимо неприятен. Българска социалистическа партия пък настойчиво се е зазяпала някъде през прозореца, все едно че офанзивата на Божков не съществува. В избрани моменти Българска социалистическа партия и Демократична България пренебрегват по този начин обстановката, както би трябвало да я пренебрегва ГЕРБ. (А ГЕРБ се нервира, нервничи, тропа с крайник.) С това държание
опозицията пази ГЕРБ,
гледа да не основава непотребни кахъри на властта, когато тя е под офанзива.
Какво е по-добре за ГЕРБ от съпротива, която не нападна властта? Има, има и по-добро – това е многочислена и раздробена съпротива, която не се интересува изобщо от властта, защото има по-важна цел – да се пребори за оцеляването си. В момента от едната страна на уравнението имаме ГЕРБ, а от другата – лющещата се Българска социалистическа партия и шепа волни птички божии, които желаят да долетят до парламентарните банки. 7-8% електорален избор – това би бил гигантски триумф за тях, невероятна демонстрация на националната обич и великански късмет да се закачат за шлифера на Борисов.
В миг, в който се заприказва за " синхронизация в опозиционните настроения " – като единствена опция за опълчване на неограничената власт на ГЕРБ, на тепиха се появяват една след друга нови партии – цели четири нови плана! От понеделник Слави Трифонов си има записана партия - " Има такава страна ", с която ще се яви на изборите следващата година. Мая Манолова, която сътвори гражданската платформа " Изправи се.БГ ", даде поръчка за присъединяване на изборите, само че към момента твърди, че няма да се занимава с партийно строителство. Дубайският Али Баба също желае да прави някакво " Българско лято ", макар че това няма по какъв начин да стане отдалечено. Като изключим четвъртия детайл – неродената партия на Цветан Цветанов, има някакви податки за допустимо
събирането на всички тези звезди в единно опозиционно слънце,
т.е. Божков да синхронизира опозицията, като този път даде " поддръжка " на Мая Манолова, която да взе участие на изборите със Слави Трифонов, примерно. Но това е, първо, догадка, и второ – може би извънредно незадоволително изпитание за реализиране на крайната цел – събаряне на властта. Все отново под " власт " към момента се схваща необятната неофициална коалиция, в която вземат участие освен ГЕРБ и патриотите, само че и " Воля ", и Движение за права и свободи, и третата власт, и четвъртата, и широк бизнес кръг.
Единственият път за съдбоносен отпор против безцеремонната, самозабравила се власт е необятна коалиция на леви и десни. Със сигурност без " синхронизация " на Българска социалистическа партия няма по какъв начин да се мине. Бързо изчистване на вътрешните проблеми и единни дейности, необятно отваряне за общи дейности. Толкова огромни политически залитания постоянно са изглеждали безпринципни и изкуствени – по този начин е. Но в ненормална обстановка е мъчно да работиш с естествени способи. Борисов от дълго време обезличи управляващите, страната е сведена до някаква бащиния, а управническият му модел напълно замяза на проведена незаконна група. Нищо читаво не пораства в сянка. Ако нищоправенето продължи, ще продължат да излизат същите резултати на изборите.
Затова тези, които желаят да смъкват Борисов, е добре да заговорят на един език. После ще се разделят, това е ясно.
ГЕРБ усилва преднината си пред Българска социалистическа партия, демонстрират всички допитвания, а социолозите изясняват това с устойчиви комунистически словосъчетания от вида на " поради мощната роля на партията и премиера ".
В България
няма съпротива, която предявява действителни искания към властта
– до такава степен го докарахме.
Години наред в градската десница текат процеси на отлюспване и отделяне, каквито нямаше даже по времето на Фори Светулката. Всяка пролет наличното партийно ядро се топи – едни от локалните десни юнаци се озовават на топла работа при Бойко, а някои въпреки всичко се добират по натурален път до изборна служба, което слага моментален завършек на дейната им политическа активност. В края на краищата огромният успех за българската десница ще се реализира, когато десетина души се доберат, лазейки, до Народното събрание. Това са огромните очаквания, великите фантазии на градската десница. Властта за тях не е цел. Врагът на градската десница – ръководещата партия – постоянно се трансформира в другар, а останалите врагове на техния зложелател са и постоянно ще бъдат гадни видове, с които е неразрешено да бъдеш в една стая.
Същата е историята и в левицата – от идването на Корнелия Нинова единствените действителни опозиционни дейности там са бягството от Народното събрание през февруари предходната година и " гениалната " концепция за събирането на подписка, в която да се подчертае, че Бойко Борисов е доста, доста неприятен човек. Някои, примерно Румен Овчаров, настояват, че Нинова желала промени в партията и в страната. Не знам какво желае Нинова, тя може да иска и международен мир, но на процедура се получава нестихваща партийна горест, рев и скърцане със зъби...
Така се нижат дните. В рамките на къси интервали тази власт твори чутовни кавги, само че вместо да отиграе тези прелестни топки, опозицията избира да гледа настрана и да приказва за личните си проблеми. В опозицията
" приятелите на моя зложелател са в партийните ми редици "
Уникална обстановка. На сцената се появява най-богатият българин, който несъмнено от вътрешната страна познава метода на действие на едноличната власт в България. Той е премахнат, самоотлъчил се е от банкянската берекет и прокълнат от ръководещия клир. Васил Божков стартира офанзива против Борисов&ко, от която през ден излизат някакви вести, които в естествен свят биха провокирали гнева на опозицията и интереса на правосъдната система. Т.е., за българската съпротива Божков би трябвало да се трансформира във " зложелател на моя зложелател ". Но като виждам, Божков не се трансформира в " мой другар ".
Въпреки че Божков прави това, което десницата не можа да направи след толкоз доста улични митинги, неговият облик в този бранш остава непоклатимо неприятен. Българска социалистическа партия пък настойчиво се е зазяпала някъде през прозореца, все едно че офанзивата на Божков не съществува. В избрани моменти Българска социалистическа партия и Демократична България пренебрегват по този начин обстановката, както би трябвало да я пренебрегва ГЕРБ. (А ГЕРБ се нервира, нервничи, тропа с крайник.) С това държание
опозицията пази ГЕРБ,
гледа да не основава непотребни кахъри на властта, когато тя е под офанзива.
Какво е по-добре за ГЕРБ от съпротива, която не нападна властта? Има, има и по-добро – това е многочислена и раздробена съпротива, която не се интересува изобщо от властта, защото има по-важна цел – да се пребори за оцеляването си. В момента от едната страна на уравнението имаме ГЕРБ, а от другата – лющещата се Българска социалистическа партия и шепа волни птички божии, които желаят да долетят до парламентарните банки. 7-8% електорален избор – това би бил гигантски триумф за тях, невероятна демонстрация на националната обич и великански късмет да се закачат за шлифера на Борисов.
В миг, в който се заприказва за " синхронизация в опозиционните настроения " – като единствена опция за опълчване на неограничената власт на ГЕРБ, на тепиха се появяват една след друга нови партии – цели четири нови плана! От понеделник Слави Трифонов си има записана партия - " Има такава страна ", с която ще се яви на изборите следващата година. Мая Манолова, която сътвори гражданската платформа " Изправи се.БГ ", даде поръчка за присъединяване на изборите, само че към момента твърди, че няма да се занимава с партийно строителство. Дубайският Али Баба също желае да прави някакво " Българско лято ", макар че това няма по какъв начин да стане отдалечено. Като изключим четвъртия детайл – неродената партия на Цветан Цветанов, има някакви податки за допустимо
събирането на всички тези звезди в единно опозиционно слънце,
т.е. Божков да синхронизира опозицията, като този път даде " поддръжка " на Мая Манолова, която да взе участие на изборите със Слави Трифонов, примерно. Но това е, първо, догадка, и второ – може би извънредно незадоволително изпитание за реализиране на крайната цел – събаряне на властта. Все отново под " власт " към момента се схваща необятната неофициална коалиция, в която вземат участие освен ГЕРБ и патриотите, само че и " Воля ", и Движение за права и свободи, и третата власт, и четвъртата, и широк бизнес кръг.
Единственият път за съдбоносен отпор против безцеремонната, самозабравила се власт е необятна коалиция на леви и десни. Със сигурност без " синхронизация " на Българска социалистическа партия няма по какъв начин да се мине. Бързо изчистване на вътрешните проблеми и единни дейности, необятно отваряне за общи дейности. Толкова огромни политически залитания постоянно са изглеждали безпринципни и изкуствени – по този начин е. Но в ненормална обстановка е мъчно да работиш с естествени способи. Борисов от дълго време обезличи управляващите, страната е сведена до някаква бащиния, а управническият му модел напълно замяза на проведена незаконна група. Нищо читаво не пораства в сянка. Ако нищоправенето продължи, ще продължат да излизат същите резултати на изборите.
Затова тези, които желаят да смъкват Борисов, е добре да заговорят на един език. После ще се разделят, това е ясно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ