Студен мир САЩ - Иран
От Техеран предизвестили американците за точното място и точния час на офанзивата сиВоенен конфликт няма да има, стигне ли се до него, персийската страна ще бъде разпокъсана като Сърбия, споделя проф. Владимир Чуков
Арабистът проф. Владимир Чуков е един от най-големите експерти у нас в региона на политиката на Близкия изток. " Стандарт " потърси университетския учител, с цел да проучва връзките Съединени американски щати - Иран след убийството на ген. Касем Солеймани и иранските удари по базата на Съединени американски щати в Ирак.
* Иранските ракети бяха самопризнание, че не желаят война
* Съединени американски щати отстраниха Солеймани, тъй като той си намерения, че може да се намеси във вътрешната им политика
* Командирът на " Ал Кудс " стана жертва на самолюбието си
- Професор Чуков, какъв знак дават Щатите с убийството на военачалник Солеймани и с въздушните си офанзиви против шиитската " Катаиб Хизбула "?
- Те приказват, че правилата, разпоредбите на взаимоотношения с Иран се трансформираха. Убийството на Касем Солеймани е в резултат на преценката, че той предприе дейности, които доста надвишиха неговите до този миг терористични каузи. Неговото наличие в района е от 1997 година, когато сътвори своите бригади " Ал Кудс ". Той взе участие интензивно във войната против Израел 2006 година на страната на " Хизбула ". Това е индивидът, който повика Путин, като му направи невероятна оферта, на която той нямаше по какъв начин да откаже. Но фактурата, разноските от войната в огромната си част бяха поети от Иран. Касем Солеймани беше индивидът, който избави Башар Асад тогава, когато контролираше 10% от територията на Сирия. Касем Солеймани беше индивидът, който сътвори авторитетните шиитски проирански милиции, употребявайки едни доста забавни процеси на обособяване, поляризиране, радикализиране, след това на финансиране и военизиране на шиитските малцинства в обособени страни. Т.е. той трансформира своите единоверци в проксита, милиции и терористични отряди, които с течение на времето посегнаха към властта. И я взеха.
- Бихте ли дал образец?
- Да, както стана в Ливан - " Хизбула ". Подобен вид процеси наблюдавахме и в Йемен - основаването на сходна конструкция " Ансар Аллах " през 2004 година Видяхме сходни структури в Ирак, в Афганистан, в Ивицата Газа - основаната от Иран " Ислямски джихад ". Малко по-самостоятелно, само че отново в орбитата на Иран е радикалното придвижване Хамас. Т.е. употребявайки множеството млади безработни шиити от Пакистан, Афганистан, Ирак (дори имаше обособен палестински батальон, който той изпрати в Сирия), Солеймани освен контролираше сирийската страна посредством Башар Асад, спасявайки го, само че и се опита да шиитизира и да приложи по този начин нареченото етническо пречистване. Например завладяването на Източно Алепо, което той щурмува със своите шиитски милиции, прогонвайки сунитските бунтовници. И там се опита да засели хора, пристигнали от други страни, с цел да промени демографския образ. Същото го направи още по-силово в Източна Гута - неговите милиции щурмуваха даже къщите на сунитските бунтовници, които бяха прогонени на север. Същото се ползва и в доста стратегически точки по сирийско-иракската граница, или там, където е вътрешната граница сред кюрдите и регионите, следени от държавното управление. Солеймани употребява един доста необятен терористичен инструментариум. И Щатите го отстраниха, тъй като той явно си намерения, че надали не може да се намеси във вътрешната политика на Съединени американски щати. В края на предходната година, безусловно на 31 декември той щурмува и се опита да завземе американското посолство, като искаше да възпроизведе обстановката от 1979 година, когато президентът Джими Картър беше надвит на изборите за своя втори мандат. Т.е. по този метод той искаше да отстрани Тръмп, който нямаше по какъв начин да бъде надвит в икономическото досие, защото стопанската система на Щатите сега е в брилянтно положение.
Моята теза е, че Касем Солеймани се опита да направи нещо, което не е по неговия растеж. Така стана жертва на личната си медийна агитация, на себелюбието си, просто си повярва, че е доста популярен. Но се видя, че не по този начин, когато го застигна американският дрон.
- Как ще коментирате ответната реакция на Иран - ракетните удари в Ирак?
- Много специалисти ги нарекоха кино удар, по-скоро удар, с цел да има нещо. Да напомним, че на конференция предния ден шефът на Пентагона Марк Еспър доста изрично съобщи, че в случай че има даже един погубен американец, Съединени американски щати ще стигнат до края. Като даде да се разбере, че този път Щатите няма да имат никакви съмнения във връзка с Иран. Така на тези, които " натискат копчетата " в Иран, им стана ясно, че няма да се пенсионират, в случай че техните ракети доведат до жертви в жива мощ в американските бази. Затова и безусловно час и половина преди изстрелването на тези 22 ракети от иранска страна са се обадили на премиера в оставка на Ирак Адел Абдул-Махди, с цел да предизвести американците за точното място и точния час на офанзивата, като иранците са поискали да няма ответна реакция от страна на Съединени американски щати. И тук чета американски блогъри, които иронизират Адел Абдул-Махди за това, че е предал на американците информацията, само че е не запомнил да предизвести личното си военно командване. С това се изясняват и ранените иракски жители. Всъщност тези ракетни удари са по-скоро обръщение. Изстреляни са 22 ракети против огромната, добре готова и добре предпазена американска база " Айн ал Асад " и против американски военни уреди в Афганистан. Една четвърт от ракетите са били с механически проблеми и са се самовзривили още във въздуха. Една четвърт са били прихванати от установките " Пейтриът ". Една четвърт са паднали в пустинята - т.е. целта или не е била базата, или толкоз им е прецизен мерникът.
И едвам една четвърт са засегнали " стените ", както се показват българите. Т.е. паднали са на паркинги, върху химически тоалетни, по палатки, върху хеликоптери, само че нито един американски боец или член на интернационалната полиция не е потърпевш. Имало е единствено ранени от иракска страна. Може би това, което се дава в обществените мрежи, значително дава отговор на истината. Изстрелването на ракетите в действителност е политическо самопризнание от страна на Иран, че не желаят война, съзнавайки, че в случай че одобряват същинското предизвикателство, евентуално режимът в Техеран ще изживее най-тежките си дни. Обръщам внимание на обстоятелството, че две от ракетите са били изстреляни против кюрдите, против бази покрай Ербил, като по този метод излиза наяве най-уязвимото място на режима. Иран е многонационална страна и не може да бъде завладяна пъкъл хок. Около 50% от популацията е от персийския етнос и те са в центъра. До огромна степен може да съпоставим Иран с Югославия. Иран не може да бъде непосредствено надвит, само че може да бъде разпаднат. Онези, които обявиха предния ден преди ударите, че са подготвени да водят война, бяха въоръжените елементи на иранските кюрди, само че по този начин ще стартира разделянето на Иран.
- Защо смятате по този начин?
- И двете ракети против Ербил са предизвестие, че режимът ще се опълчи изрично, тъй като това ще бъде краят на тази голяма теократична страна. Ако в миналото се стигне до стълкновения, считам, че Иран ще има ориста на Югославия. Виждате сега Сърбия каква е, какъв държавен механизъм са основали, какви са им външнополитическите желания. В същото време периферията Ц Словения и Хърватия са тъкмо в противоположната посока. Същото можем да кажем и за Иран. Има ясно изразен център, доста мощно изразяващ персийския шовинизъм, само че има половин Иран, който няма нищо общо с тази философия, която сега се трансформира в система за национална сигурност и външна политика. Така че тези, които са в Техеран, си дават доста ясна сметка, че в случай че бяха тръгнали на война със Съединени американски щати, щяха да бъдат победени и да се получи развой на разбримчване в страната. Ударите са по-скоро алегорични Ц за тези стотици хиляди, които излязоха на погребението на Солеймани и които станаха жертва на медийната агитация, на медийната дезинформация, на която стана жертва и самият Касем Солеймани, както споделих по-рано.
- Как мислите, ще одобри ли Тръмп тези алегорични ракетни удари като подадена ръка за мир?
- Ръката я подаде Тръмп, който на конференцията след ударите ясно съобщи, че Съединени американски щати са подготвени за договаряния. Но тук отново се връщаме в изходно състояние. Тръмп от дълго време им споделя, че би трябвало да седнат на масата, да стартират диалози и да предоговорят съглашението от Виена. В същото време незабавно се усетиха несъгласията сред реформаторите, които действително направиха това съглашение от Виена, и консерваторите в лицето на Али Хаменей, който беше безапелационен, че няма потребност от договаряния, защото това означавало американска надмощие. На противоположното мнение е Мохамад Джавад Зариф, който съобщи, че няма да има повече удари Ц нещо, което не е по усета на консерваторите. Т.е. вътрешнополитическите несъгласия се завърнаха заради генезиса на тази теократична страна, в която духовната власт е водеща, а светската е второстепенна. Впрочем сред Мохамад Джавад Зариф и Касем Солеймани съществуваха личностни несъгласия, защото Сюлеймани беше иззел действително функционалностите на външен министър. Ясно е, че в Иран ще стартират търканията още веднъж и мисля, че ще се стигне един миг, когато консерваторите и Али Хаменей ще съумеят да надделеят, защото по конституция те са водещите. Но това ще стане за сметка на едни засилващи се наказания, намаляващи доходи в бюджета, което рефлектира върху елементарните хора.
- Може ли да си създадем извода, че напрежението стартира да утихва и заплахата от спор понижава?
- Военен конфликт сред Съединени американски щати и Иран няма да има. Това обаче не значи, че на следващия ден ще седнат на масата за договаряния или обособени терористични групи, образувани от Касем Солеймани, няма да проявят самодейност и да нанесат някакви удари Ц сходно окръжно е било обещано от Иран. Все отново те в някаква степен са самостоятелни. Моята теза е, че ще продължим да следим едно положение на леден мир, заледен мир сред Съединени американски щати и Иран, всеки отстояващ своите позиции.
Арабистът проф. Владимир Чуков е един от най-големите експерти у нас в региона на политиката на Близкия изток. " Стандарт " потърси университетския учител, с цел да проучва връзките Съединени американски щати - Иран след убийството на ген. Касем Солеймани и иранските удари по базата на Съединени американски щати в Ирак.
* Иранските ракети бяха самопризнание, че не желаят война
* Съединени американски щати отстраниха Солеймани, тъй като той си намерения, че може да се намеси във вътрешната им политика
* Командирът на " Ал Кудс " стана жертва на самолюбието си
- Професор Чуков, какъв знак дават Щатите с убийството на военачалник Солеймани и с въздушните си офанзиви против шиитската " Катаиб Хизбула "?
- Те приказват, че правилата, разпоредбите на взаимоотношения с Иран се трансформираха. Убийството на Касем Солеймани е в резултат на преценката, че той предприе дейности, които доста надвишиха неговите до този миг терористични каузи. Неговото наличие в района е от 1997 година, когато сътвори своите бригади " Ал Кудс ". Той взе участие интензивно във войната против Израел 2006 година на страната на " Хизбула ". Това е индивидът, който повика Путин, като му направи невероятна оферта, на която той нямаше по какъв начин да откаже. Но фактурата, разноските от войната в огромната си част бяха поети от Иран. Касем Солеймани беше индивидът, който избави Башар Асад тогава, когато контролираше 10% от територията на Сирия. Касем Солеймани беше индивидът, който сътвори авторитетните шиитски проирански милиции, употребявайки едни доста забавни процеси на обособяване, поляризиране, радикализиране, след това на финансиране и военизиране на шиитските малцинства в обособени страни. Т.е. той трансформира своите единоверци в проксита, милиции и терористични отряди, които с течение на времето посегнаха към властта. И я взеха.
- Бихте ли дал образец?
- Да, както стана в Ливан - " Хизбула ". Подобен вид процеси наблюдавахме и в Йемен - основаването на сходна конструкция " Ансар Аллах " през 2004 година Видяхме сходни структури в Ирак, в Афганистан, в Ивицата Газа - основаната от Иран " Ислямски джихад ". Малко по-самостоятелно, само че отново в орбитата на Иран е радикалното придвижване Хамас. Т.е. употребявайки множеството млади безработни шиити от Пакистан, Афганистан, Ирак (дори имаше обособен палестински батальон, който той изпрати в Сирия), Солеймани освен контролираше сирийската страна посредством Башар Асад, спасявайки го, само че и се опита да шиитизира и да приложи по този начин нареченото етническо пречистване. Например завладяването на Източно Алепо, което той щурмува със своите шиитски милиции, прогонвайки сунитските бунтовници. И там се опита да засели хора, пристигнали от други страни, с цел да промени демографския образ. Същото го направи още по-силово в Източна Гута - неговите милиции щурмуваха даже къщите на сунитските бунтовници, които бяха прогонени на север. Същото се ползва и в доста стратегически точки по сирийско-иракската граница, или там, където е вътрешната граница сред кюрдите и регионите, следени от държавното управление. Солеймани употребява един доста необятен терористичен инструментариум. И Щатите го отстраниха, тъй като той явно си намерения, че надали не може да се намеси във вътрешната политика на Съединени американски щати. В края на предходната година, безусловно на 31 декември той щурмува и се опита да завземе американското посолство, като искаше да възпроизведе обстановката от 1979 година, когато президентът Джими Картър беше надвит на изборите за своя втори мандат. Т.е. по този метод той искаше да отстрани Тръмп, който нямаше по какъв начин да бъде надвит в икономическото досие, защото стопанската система на Щатите сега е в брилянтно положение.
Моята теза е, че Касем Солеймани се опита да направи нещо, което не е по неговия растеж. Така стана жертва на личната си медийна агитация, на себелюбието си, просто си повярва, че е доста популярен. Но се видя, че не по този начин, когато го застигна американският дрон.
- Как ще коментирате ответната реакция на Иран - ракетните удари в Ирак?
- Много специалисти ги нарекоха кино удар, по-скоро удар, с цел да има нещо. Да напомним, че на конференция предния ден шефът на Пентагона Марк Еспър доста изрично съобщи, че в случай че има даже един погубен американец, Съединени американски щати ще стигнат до края. Като даде да се разбере, че този път Щатите няма да имат никакви съмнения във връзка с Иран. Така на тези, които " натискат копчетата " в Иран, им стана ясно, че няма да се пенсионират, в случай че техните ракети доведат до жертви в жива мощ в американските бази. Затова и безусловно час и половина преди изстрелването на тези 22 ракети от иранска страна са се обадили на премиера в оставка на Ирак Адел Абдул-Махди, с цел да предизвести американците за точното място и точния час на офанзивата, като иранците са поискали да няма ответна реакция от страна на Съединени американски щати. И тук чета американски блогъри, които иронизират Адел Абдул-Махди за това, че е предал на американците информацията, само че е не запомнил да предизвести личното си военно командване. С това се изясняват и ранените иракски жители. Всъщност тези ракетни удари са по-скоро обръщение. Изстреляни са 22 ракети против огромната, добре готова и добре предпазена американска база " Айн ал Асад " и против американски военни уреди в Афганистан. Една четвърт от ракетите са били с механически проблеми и са се самовзривили още във въздуха. Една четвърт са били прихванати от установките " Пейтриът ". Една четвърт са паднали в пустинята - т.е. целта или не е била базата, или толкоз им е прецизен мерникът.
И едвам една четвърт са засегнали " стените ", както се показват българите. Т.е. паднали са на паркинги, върху химически тоалетни, по палатки, върху хеликоптери, само че нито един американски боец или член на интернационалната полиция не е потърпевш. Имало е единствено ранени от иракска страна. Може би това, което се дава в обществените мрежи, значително дава отговор на истината. Изстрелването на ракетите в действителност е политическо самопризнание от страна на Иран, че не желаят война, съзнавайки, че в случай че одобряват същинското предизвикателство, евентуално режимът в Техеран ще изживее най-тежките си дни. Обръщам внимание на обстоятелството, че две от ракетите са били изстреляни против кюрдите, против бази покрай Ербил, като по този метод излиза наяве най-уязвимото място на режима. Иран е многонационална страна и не може да бъде завладяна пъкъл хок. Около 50% от популацията е от персийския етнос и те са в центъра. До огромна степен може да съпоставим Иран с Югославия. Иран не може да бъде непосредствено надвит, само че може да бъде разпаднат. Онези, които обявиха предния ден преди ударите, че са подготвени да водят война, бяха въоръжените елементи на иранските кюрди, само че по този начин ще стартира разделянето на Иран.
- Защо смятате по този начин?
- И двете ракети против Ербил са предизвестие, че режимът ще се опълчи изрично, тъй като това ще бъде краят на тази голяма теократична страна. Ако в миналото се стигне до стълкновения, считам, че Иран ще има ориста на Югославия. Виждате сега Сърбия каква е, какъв държавен механизъм са основали, какви са им външнополитическите желания. В същото време периферията Ц Словения и Хърватия са тъкмо в противоположната посока. Същото можем да кажем и за Иран. Има ясно изразен център, доста мощно изразяващ персийския шовинизъм, само че има половин Иран, който няма нищо общо с тази философия, която сега се трансформира в система за национална сигурност и външна политика. Така че тези, които са в Техеран, си дават доста ясна сметка, че в случай че бяха тръгнали на война със Съединени американски щати, щяха да бъдат победени и да се получи развой на разбримчване в страната. Ударите са по-скоро алегорични Ц за тези стотици хиляди, които излязоха на погребението на Солеймани и които станаха жертва на медийната агитация, на медийната дезинформация, на която стана жертва и самият Касем Солеймани, както споделих по-рано.
- Как мислите, ще одобри ли Тръмп тези алегорични ракетни удари като подадена ръка за мир?
- Ръката я подаде Тръмп, който на конференцията след ударите ясно съобщи, че Съединени американски щати са подготвени за договаряния. Но тук отново се връщаме в изходно състояние. Тръмп от дълго време им споделя, че би трябвало да седнат на масата, да стартират диалози и да предоговорят съглашението от Виена. В същото време незабавно се усетиха несъгласията сред реформаторите, които действително направиха това съглашение от Виена, и консерваторите в лицето на Али Хаменей, който беше безапелационен, че няма потребност от договаряния, защото това означавало американска надмощие. На противоположното мнение е Мохамад Джавад Зариф, който съобщи, че няма да има повече удари Ц нещо, което не е по усета на консерваторите. Т.е. вътрешнополитическите несъгласия се завърнаха заради генезиса на тази теократична страна, в която духовната власт е водеща, а светската е второстепенна. Впрочем сред Мохамад Джавад Зариф и Касем Солеймани съществуваха личностни несъгласия, защото Сюлеймани беше иззел действително функционалностите на външен министър. Ясно е, че в Иран ще стартират търканията още веднъж и мисля, че ще се стигне един миг, когато консерваторите и Али Хаменей ще съумеят да надделеят, защото по конституция те са водещите. Но това ще стане за сметка на едни засилващи се наказания, намаляващи доходи в бюджета, което рефлектира върху елементарните хора.
- Може ли да си създадем извода, че напрежението стартира да утихва и заплахата от спор понижава?
- Военен конфликт сред Съединени американски щати и Иран няма да има. Това обаче не значи, че на следващия ден ще седнат на масата за договаряния или обособени терористични групи, образувани от Касем Солеймани, няма да проявят самодейност и да нанесат някакви удари Ц сходно окръжно е било обещано от Иран. Все отново те в някаква степен са самостоятелни. Моята теза е, че ще продължим да следим едно положение на леден мир, заледен мир сред Съединени американски щати и Иран, всеки отстояващ своите позиции.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ