За Торбалан, чудовищата и децата
От формалната страница на Недялко Йорданов във Facebook:
" Когато внучката ми Тамарка беше дребна, татко й я плашеше с Торбалан, който ще пристигна да я вземе, в случай че не слуша... Аз взех решение да я изцелявам вечно от страха пред този заплашителен Торбалан и й написах една Приспивна песничка, в която въпросният страшник в действителност е доста добричък, уединен и трагичен и даже написа стихове като дядо й... Ето я тази
Приспивна песничка
Там в тилилейската, там във злодейската
гъсто гъстейска гора
страннно страшилище има скривалище
скрито в една пещера.
Стъпва със лапища... Спъва се в трапища.
В трънища и във бодли.
Скъса си към този момент всички чорапища.
Левият крайник го боли.
То е страхотнище! Но е самотнище...
Тъй си живее без звук.
Хем е страшилище, хем е тъжовище,
дето си плаче на разум.
Туй Торбаланище спи под юрганище -
сто кг листа.
Носи си гащерки. Храни се с мащерки...
С никакви други неща.
Нито е лошаво, нито е рошаво
Даже е с вдлъбнат стомах.
Даже ушищата, дори очищата
са му човешки напълно.
Само че, единствено че... Някакво камъче
счупи му предния зъб -
както си хрускаше, както закускаше -
и си умира от тъга.
То е суетище... И е поетище.
Дращи скалата със нож.
Киха и написа си стихчета- кихчета –
хремаво в дългата нощ.
Свърши си всичките хапчета- лапчета
Мъчи го грипът яростен.
В девет куплетчета – 100 епитетчета:
всичките те са за теб.
Ах, туй страшилище пази богатство...
Някой ще каже: дрън-дрън.
Скривай сълзичките, стискай очичките,
за да го видиш на сън. "
Моите две деца в никакъв случай не са плашени с нищо - Торбалан, Баба Яга, Чичо Доктор, Чичко Полицай, бабата от долния етаж, тъмното, страшното, кучето, чудовището...Боже какъв брой са доста страшилищата в света на децата!
Защо би трябвало да плашим децата? Да ги накараме с разширени очички от боязън да ни слушат, мируват и кротуват? После се чудим, за какво не желаят да вървят на доктор и ортодонт, да се доверят на служител на реда в сложна обстановка. Защо ли ги е боязън да спят на угасена лампа и за какво си имат невидимо другарче - ами в света на невидимите страхове, би трябвало да имаш съдружник, нали? Не намираме ли сами нашите страхове или те ни намират когато пораснем, за какво е нужно да ги внушаваме на децата. Да стане нашето? Даже виждам тип принуждение над детската персона, все едно удряме пестник, само че на душата му, стопираме стремежа му, то се свива и... опасява. Колко подло е да разполагаме по този начин с властта си над тях, беззащитните.
Предпочитам да ги убеждавам в съществуването на Дядо Коледа, Феята на зъбките, ангелите, феите, елфите - дано съдружниците на положителното да са повече, дано изпълват със мощ детското сърце, да няма боязън, който те не познават от вътрешната страна, а получават от вън. Не плашете децата, прочетете им стихотворението на великия Недялко Йорданов, посмейте се над Торбалан и го затворете вечно във вашите си страхове.
" Когато внучката ми Тамарка беше дребна, татко й я плашеше с Торбалан, който ще пристигна да я вземе, в случай че не слуша... Аз взех решение да я изцелявам вечно от страха пред този заплашителен Торбалан и й написах една Приспивна песничка, в която въпросният страшник в действителност е доста добричък, уединен и трагичен и даже написа стихове като дядо й... Ето я тази
Приспивна песничка
Там в тилилейската, там във злодейската
гъсто гъстейска гора
страннно страшилище има скривалище
скрито в една пещера.
Стъпва със лапища... Спъва се в трапища.
В трънища и във бодли.
Скъса си към този момент всички чорапища.
Левият крайник го боли.
То е страхотнище! Но е самотнище...
Тъй си живее без звук.
Хем е страшилище, хем е тъжовище,
дето си плаче на разум.
Туй Торбаланище спи под юрганище -
сто кг листа.
Носи си гащерки. Храни се с мащерки...
С никакви други неща.
Нито е лошаво, нито е рошаво
Даже е с вдлъбнат стомах.
Даже ушищата, дори очищата
са му човешки напълно.
Само че, единствено че... Някакво камъче
счупи му предния зъб -
както си хрускаше, както закускаше -
и си умира от тъга.
То е суетище... И е поетище.
Дращи скалата със нож.
Киха и написа си стихчета- кихчета –
хремаво в дългата нощ.
Свърши си всичките хапчета- лапчета
Мъчи го грипът яростен.
В девет куплетчета – 100 епитетчета:
всичките те са за теб.
Ах, туй страшилище пази богатство...
Някой ще каже: дрън-дрън.
Скривай сълзичките, стискай очичките,
за да го видиш на сън. "
Моите две деца в никакъв случай не са плашени с нищо - Торбалан, Баба Яга, Чичо Доктор, Чичко Полицай, бабата от долния етаж, тъмното, страшното, кучето, чудовището...Боже какъв брой са доста страшилищата в света на децата!
Защо би трябвало да плашим децата? Да ги накараме с разширени очички от боязън да ни слушат, мируват и кротуват? После се чудим, за какво не желаят да вървят на доктор и ортодонт, да се доверят на служител на реда в сложна обстановка. Защо ли ги е боязън да спят на угасена лампа и за какво си имат невидимо другарче - ами в света на невидимите страхове, би трябвало да имаш съдружник, нали? Не намираме ли сами нашите страхове или те ни намират когато пораснем, за какво е нужно да ги внушаваме на децата. Да стане нашето? Даже виждам тип принуждение над детската персона, все едно удряме пестник, само че на душата му, стопираме стремежа му, то се свива и... опасява. Колко подло е да разполагаме по този начин с властта си над тях, беззащитните.
Предпочитам да ги убеждавам в съществуването на Дядо Коледа, Феята на зъбките, ангелите, феите, елфите - дано съдружниците на положителното да са повече, дано изпълват със мощ детското сърце, да няма боязън, който те не познават от вътрешната страна, а получават от вън. Не плашете децата, прочетете им стихотворението на великия Недялко Йорданов, посмейте се над Торбалан и го затворете вечно във вашите си страхове.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ