От обедняла и нестабилна страна гигант до пълновластен господар на

Кой е отговорен за грузинския спор?

Независимостта на Грузия от Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година носи както положителни, по този начин и неприятни вести за жителите на младата страна. Сепаратистки групировки благодарение на Русия съумяват да се отделят в интернационално непризнатите Южна Осетия и Абхазия. В кръвопролитията умират хиляди цивилни, а в пъти повече са тези, които са принудени да изоставен домовете си.

Дълги години спорът е „ замразен “, само че това се трансформира, когато през 2004 година властта в Тбилиси отива в ръцете на Михаил Саакашвили – прозападен водач, който също така дава обещание на народа връщане на отделилите се провинции.

Грузия интензивно модернизира армията си, като към 2007 година цели 9,2% от нейния Брутният вътрешен продукт отива за защита. Бойната ѝ техника идва и от западни снабдители и локални производители и, най-малко на доктрина, превъзхожда дори огромна част от наличното в съветската войска.

Всичко това не остава неусетно за Москва и още от 2006 година Кремъл стартира да възнамерява ответни дейности. Междувременно в сепаратистките републики тече развой по „ паспортизация “ и живеещите в нея стават всеобщо съветски жители. Освен това, в Южна Осетия и Абхазия за ситуирани съветски сили – за мироопазваща задача.

Кога войната става неизбежна?

През 2008 година обстановката става извънредно комплицирана заради две аргументи – признаването на Косово за самостоятелна страна (удар по съветския съдружник Сърбия) и декларацията от Букурещ, която дава ясна вероятност за участие в НАТО на Грузия и Украйна (както виждаме и в последните дни – сходно развиване е изцяло недопустимо за Москва).

През лятото на 2008 година районът влиза в серпантина на непрекъснато ескалиращо принуждение – от крайпътни бомби и престрелки до артилерийски удари по грузински села.