Украински десантчик: В Бахмут е истински ад
От месеци в източния украински град Бахмут и покрайнините му се водят яростни боеве сред въоръжените сили на Украйна и съветските военни елементи. Жертвите са хиляди и от двете страни. Какво тъкмо се случва на бойното поле могат да кажат единствено бойците, които не престават да водят война. Говорят те.
Евгений Пригожин – създателят на частната военна компания “ Вагнер ” , която се бори интензивно в Бахмут наред с постоянната съветска войска, от време на време оповестява, че градът е високомерен. Наскоро разгласява видео, снимано с камера за нощно виждане, в което развява съветското знаме и твърди, че го слага върху постройката на администрацията там.
От украинската войска отвърнаха, че става дума за изцяло разрушена постройка, която действително не съществува. И за следващ път от Киев отхвърлиха, че са изгубили контрола над Бахмут, а защитата му продължава.
“Там е доста, доста комплицирано. В някои елементи на Бахмут има триумф – вървим напред, когато нямаме триумф, се отдръпваме назад на позициите си. Това се случва всеки ден. Но ние сме в Бахмут, врагът не го управлява ”, сподели на 5 април вечерта украинският президент Володимир Зеленски .
Джон Кърби , представител на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, удостовери, че украинските военни не са били прогонени, описвайки сраженията като “доста, много яростни и много оспорвани ”.
“Дори и руснаците да го завладяват, това няма да промени динамичността на бойното поле от стратегическа позиция ”, сподели той, като удостовери мнението на западни анализатори, че Бахмут има по-скоро алегорична стойност за Москва.
Един от най-важните региони в Бахмут се държи от 80-а десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Именно наоколо до нейните позиции съветските войски непрестанно нападат, пробвайки се дефинитивно да обкръжат града. Военнослужещите от бригадата описаха пред Current time за сраженията, в които са взели участие през последните седмици, и за това каква е фронтовата линия в региона.
“В нашия регион обстановката е под надзор. Веднага откакто започнахме защитата тук, врагът се опитваше да ни нападна интензивно в продължение на три седмици ”, споделя един от бойците – Дмитрий . – “Но не съумява да реализира триумф, понесе тежки загуби по нашето направление ”.
Сега, съгласно Дмитрий, офанзивите на съветските войски не са спрели изцяло, само че са станали по-малко интензивни. Въпреки това той споделя, че съветските сили не трябва да бъдат подценявани – съгласно него най-вероятно частичното мъртвило се дължи единствено на обстоятелството, че са разбрали, че няма да е допустимо да пробият с малко кръв и обмислят нова тактичност.
“Имаше моменти, когато нападнаха през нощта, а от време на време и през целия ден ”, споделя още Дмитрий. – “И по този начин, едната група влиза – тя не съумява, другата влиза от другата страна. Това е тяхната тактичност – в случай че задачата им е да заемат някаква позиция, не щадят хора – изпращат доста, доста групи ”.
Бойният му приятел – Анатолий, разказва различен опит за съветско нахлуване. Всичко стартира с жесток обстрел.
“Опитаха се под целия този артилерийски огън да щурмуват позициите ни. Буквално скачаха в окопите ни, хвърляха гранати по нас ”, споделя той за деня на офанзивата. И прибавя че “от 9 сутринта до съвсем 6 вечерта беше пъкъл, същински пъкъл! ”. Украинските бойци обаче реагират бързо – “свършиха чудесна работа, направиха всичко допустимо, с цел да задържим позициите си ”, споделя Анатолий.
Тактиката, употребена от съветските войски, е наричана от украинските военни “пробиване ” и “сондиране ”.
“Нека го кажа по този начин: преди месец врагът атакуваше на всички места. Но в този момент са избрали някои предпочитани посоки. Опитват да нападат в едно направление, в случай че то не работи, единствено се отбраняват, задържат позициите си. След това пробват в друга посока ”, отбелязва Дмитрий.
Той прибавя, че там, където руснаците съумеят, усилват напъните си.
“Те виждат къде стои по-слаба единица, къде има пропуски в защитата. Това е мястото, където те могат да пробият ”, добавя боецът.
А от време на време, както споделя Назарий , различен член на 80-та бригада, позициите просто са оставени в руини вследствие на непрекъснатите набези.
“Извикаха ни по неотложност, споделиха: елате, момчетата имат потребност от помощ, хванати са в капан в една къща ”, спомня си той за една от офанзивите в Бахмут. – “Влязохме вътре. Разчистихме къщата, изнесохме ранените. А през нощта ни споделиха: Момчета, би трябвало да издържим още два дни ”.
Назарий споделя, че през идващите два дни той и другарите му трябвало непрекъснато да устояват на съветските офанзиви:
“Нещо влетя в къщата, където бяхме, всичко стартира да гори. Започнаха да се взривяват муниции. Те (руснаците) започнаха да се катерят нагоре, а към този момент беше мрачно, нищо не се виждаше. Едната половина на входа, дясната страна, се срути. Гледаш града – а той е в руини ”.
Дмитрий споделя още, че украинските военни не са непрекъснато в защита, а организират местни контраатаки.
“Ние непрекъснато организираме щурмови дейности. Защото, в случай че просто водиш пасивна защита и не нанесеш на врага ритник в зъбите, той ще те нападне ”, изяснява той. По думите му в случай че защитата е дейна и с детайли на щурмови дейности, съперникът вижда, че против него има съществени подразделения. Това го прави не прекомерно самонадеян.
Ден по-рано украинските десантчици са провели една такава сполучлива контраофанзива. Назарий е взел участие в нея:
“Приближихме се до врага, тъкмо до окопите му, до землянки, скочихме и ги унищожихме там. Врагът не знаеше, че ние към този момент сме там. Те влизаха в окопите, а ние ги избивахме с гранати ”.
Но тогава съветските войски минават в контраофанзива и се пробват да влязат в тила на украинските сили. Не съумяват, споделя Назарий. По думите му “противникът беше погубен и пропъден ”.
Украинските десантчици споделят, че войната, която се води сега край Бахмут, изисква деликатна подготовка и умения. Според тях руснаците се пробват да “натиснат ”, като хвърлят в багра огромни сили, а ВСУ би трябвало да работи “творчески ” в отговор.
“Хвърлянето на личните ни хора в офанзивата, както прави врагът, непременно, всеобщото смазване – това не са нашите способи ”, споделя Дмитрий. Според него даже украинските сили да разполагаха с повече хора, отново не биха могли да работят по метода, по който го вършат руснаците. “Трябва да сме изобретателни във всяка интервенция, според от врага, изискванията, терена, местността ”, споделя боецът.
В същото време други украински бойци пазят Бахмут по друг метод.
Макс е украински оператор на безпилотни самолети в 30-а бригада на ВСУ, кръстена на княз Константин Островски. Воюва от 2014 година насам, когато Русия анексира нелегално полуостров Крим и започнаха бойните дейности в Донбас.
Превозното му средство е мобилен боеприпас, а дроновете, които употребява, са оборудвани с термобарични гранати. Макс ги пуска от дрон по съветските позиции в Донбас.
“Принципът на деяние е подобен, че основава огнен облак на повърхност до 10 квадратни метра ”, демонстрира той своето откритие. – Гранатите, които съм направил за подразделенията, ги споделиха танковите екипажи ”.
Макс има няколко висши образования, само че в този момент приоритет му е войната. При тези условия, споделя той, безпилотните самолети не живеят дълго:
“Бил съм в артилерията, пехотата и разузнаването, държал съм в ръцете си доста разнообразни оръжия. Но тези оръжия, безпилотните летателни апарати, съгласно мен са най-ефективни сега ”, споделя той.
Според него дроновете са най-хубавите разузнавачи. А в случай че един дрон е живял една седмица, “той е дрон първенец, дрон деец ”, добавя Макс.
Военният изяснява, че неговият дрон е най-ефективен на дребни височини: операторът би трябвало да вижда ясно задачата и да се прицелва тъкмо.
“Нуждаем се от директна видимост към врага. Затова първо дресираме орките с гранати Ф-1 , тъй че когато чуят дрона, да знаят да седят в дупките си и да не стрелят. А по-късно се приближаваме на дребна височина и насочваме термобара. Мога да унищожа от един до… таванът ми е шест ”, споделя Макс.
Той споделя, че съветските военни са построили дълбоки укрепления край Бахмут и ги маскират добре – мъчно може да се открият от въздуха.
“Те се заравят добре, заравят се незабавно. Копаят си дупки, копаят си бункери. Понякога копаят толкоз доста, че има цели подземни градове и даже не можеш да видиш, че са там ”, споделя той.
Като оператор на дрон Макс постоянно снима работата си на видеа и ги разгласява в канала си в Telegram. Казва, че го прави, тъй като желае съветските военни да знаят, че ще би трябвало да платят за всички опустошения и убийства в Украйна.
“Когато гранатата падне, имам чувството за приближаваща победа. Чувство, че денят не е бил прахосан ”, споделя Макс. Той е сигурен, че войната ще продължи, само че до момента в който имат сили, украинците ще се борят: “Нямаме право да приказваме за отмалялост ”.
Източник: Свободна Европа
Евгений Пригожин – създателят на частната военна компания “ Вагнер ” , която се бори интензивно в Бахмут наред с постоянната съветска войска, от време на време оповестява, че градът е високомерен. Наскоро разгласява видео, снимано с камера за нощно виждане, в което развява съветското знаме и твърди, че го слага върху постройката на администрацията там.
От украинската войска отвърнаха, че става дума за изцяло разрушена постройка, която действително не съществува. И за следващ път от Киев отхвърлиха, че са изгубили контрола над Бахмут, а защитата му продължава.
“Там е доста, доста комплицирано. В някои елементи на Бахмут има триумф – вървим напред, когато нямаме триумф, се отдръпваме назад на позициите си. Това се случва всеки ден. Но ние сме в Бахмут, врагът не го управлява ”, сподели на 5 април вечерта украинският президент Володимир Зеленски .
Джон Кърби , представител на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, удостовери, че украинските военни не са били прогонени, описвайки сраженията като “доста, много яростни и много оспорвани ”.
“Дори и руснаците да го завладяват, това няма да промени динамичността на бойното поле от стратегическа позиция ”, сподели той, като удостовери мнението на западни анализатори, че Бахмут има по-скоро алегорична стойност за Москва.
Един от най-важните региони в Бахмут се държи от 80-а десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Именно наоколо до нейните позиции съветските войски непрестанно нападат, пробвайки се дефинитивно да обкръжат града. Военнослужещите от бригадата описаха пред Current time за сраженията, в които са взели участие през последните седмици, и за това каква е фронтовата линия в региона.
“В нашия регион обстановката е под надзор. Веднага откакто започнахме защитата тук, врагът се опитваше да ни нападна интензивно в продължение на три седмици ”, споделя един от бойците – Дмитрий . – “Но не съумява да реализира триумф, понесе тежки загуби по нашето направление ”.
Сега, съгласно Дмитрий, офанзивите на съветските войски не са спрели изцяло, само че са станали по-малко интензивни. Въпреки това той споделя, че съветските сили не трябва да бъдат подценявани – съгласно него най-вероятно частичното мъртвило се дължи единствено на обстоятелството, че са разбрали, че няма да е допустимо да пробият с малко кръв и обмислят нова тактичност.
“Имаше моменти, когато нападнаха през нощта, а от време на време и през целия ден ”, споделя още Дмитрий. – “И по този начин, едната група влиза – тя не съумява, другата влиза от другата страна. Това е тяхната тактичност – в случай че задачата им е да заемат някаква позиция, не щадят хора – изпращат доста, доста групи ”.
Бойният му приятел – Анатолий, разказва различен опит за съветско нахлуване. Всичко стартира с жесток обстрел.
“Опитаха се под целия този артилерийски огън да щурмуват позициите ни. Буквално скачаха в окопите ни, хвърляха гранати по нас ”, споделя той за деня на офанзивата. И прибавя че “от 9 сутринта до съвсем 6 вечерта беше пъкъл, същински пъкъл! ”. Украинските бойци обаче реагират бързо – “свършиха чудесна работа, направиха всичко допустимо, с цел да задържим позициите си ”, споделя Анатолий.
Тактиката, употребена от съветските войски, е наричана от украинските военни “пробиване ” и “сондиране ”.
“Нека го кажа по този начин: преди месец врагът атакуваше на всички места. Но в този момент са избрали някои предпочитани посоки. Опитват да нападат в едно направление, в случай че то не работи, единствено се отбраняват, задържат позициите си. След това пробват в друга посока ”, отбелязва Дмитрий.
Той прибавя, че там, където руснаците съумеят, усилват напъните си.
“Те виждат къде стои по-слаба единица, къде има пропуски в защитата. Това е мястото, където те могат да пробият ”, добавя боецът.
А от време на време, както споделя Назарий , различен член на 80-та бригада, позициите просто са оставени в руини вследствие на непрекъснатите набези.
“Извикаха ни по неотложност, споделиха: елате, момчетата имат потребност от помощ, хванати са в капан в една къща ”, спомня си той за една от офанзивите в Бахмут. – “Влязохме вътре. Разчистихме къщата, изнесохме ранените. А през нощта ни споделиха: Момчета, би трябвало да издържим още два дни ”.
Назарий споделя, че през идващите два дни той и другарите му трябвало непрекъснато да устояват на съветските офанзиви:
“Нещо влетя в къщата, където бяхме, всичко стартира да гори. Започнаха да се взривяват муниции. Те (руснаците) започнаха да се катерят нагоре, а към този момент беше мрачно, нищо не се виждаше. Едната половина на входа, дясната страна, се срути. Гледаш града – а той е в руини ”.
Дмитрий споделя още, че украинските военни не са непрекъснато в защита, а организират местни контраатаки.
“Ние непрекъснато организираме щурмови дейности. Защото, в случай че просто водиш пасивна защита и не нанесеш на врага ритник в зъбите, той ще те нападне ”, изяснява той. По думите му в случай че защитата е дейна и с детайли на щурмови дейности, съперникът вижда, че против него има съществени подразделения. Това го прави не прекомерно самонадеян.
Ден по-рано украинските десантчици са провели една такава сполучлива контраофанзива. Назарий е взел участие в нея:
“Приближихме се до врага, тъкмо до окопите му, до землянки, скочихме и ги унищожихме там. Врагът не знаеше, че ние към този момент сме там. Те влизаха в окопите, а ние ги избивахме с гранати ”.
Но тогава съветските войски минават в контраофанзива и се пробват да влязат в тила на украинските сили. Не съумяват, споделя Назарий. По думите му “противникът беше погубен и пропъден ”.
Украинските десантчици споделят, че войната, която се води сега край Бахмут, изисква деликатна подготовка и умения. Според тях руснаците се пробват да “натиснат ”, като хвърлят в багра огромни сили, а ВСУ би трябвало да работи “творчески ” в отговор.
“Хвърлянето на личните ни хора в офанзивата, както прави врагът, непременно, всеобщото смазване – това не са нашите способи ”, споделя Дмитрий. Според него даже украинските сили да разполагаха с повече хора, отново не биха могли да работят по метода, по който го вършат руснаците. “Трябва да сме изобретателни във всяка интервенция, според от врага, изискванията, терена, местността ”, споделя боецът.
В същото време други украински бойци пазят Бахмут по друг метод.
Макс е украински оператор на безпилотни самолети в 30-а бригада на ВСУ, кръстена на княз Константин Островски. Воюва от 2014 година насам, когато Русия анексира нелегално полуостров Крим и започнаха бойните дейности в Донбас.
Превозното му средство е мобилен боеприпас, а дроновете, които употребява, са оборудвани с термобарични гранати. Макс ги пуска от дрон по съветските позиции в Донбас.
“Принципът на деяние е подобен, че основава огнен облак на повърхност до 10 квадратни метра ”, демонстрира той своето откритие. – Гранатите, които съм направил за подразделенията, ги споделиха танковите екипажи ”.
Макс има няколко висши образования, само че в този момент приоритет му е войната. При тези условия, споделя той, безпилотните самолети не живеят дълго:
“Бил съм в артилерията, пехотата и разузнаването, държал съм в ръцете си доста разнообразни оръжия. Но тези оръжия, безпилотните летателни апарати, съгласно мен са най-ефективни сега ”, споделя той.
Според него дроновете са най-хубавите разузнавачи. А в случай че един дрон е живял една седмица, “той е дрон първенец, дрон деец ”, добавя Макс.
Военният изяснява, че неговият дрон е най-ефективен на дребни височини: операторът би трябвало да вижда ясно задачата и да се прицелва тъкмо.
“Нуждаем се от директна видимост към врага. Затова първо дресираме орките с гранати Ф-1 , тъй че когато чуят дрона, да знаят да седят в дупките си и да не стрелят. А по-късно се приближаваме на дребна височина и насочваме термобара. Мога да унищожа от един до… таванът ми е шест ”, споделя Макс.
Той споделя, че съветските военни са построили дълбоки укрепления край Бахмут и ги маскират добре – мъчно може да се открият от въздуха.
“Те се заравят добре, заравят се незабавно. Копаят си дупки, копаят си бункери. Понякога копаят толкоз доста, че има цели подземни градове и даже не можеш да видиш, че са там ”, споделя той.
Като оператор на дрон Макс постоянно снима работата си на видеа и ги разгласява в канала си в Telegram. Казва, че го прави, тъй като желае съветските военни да знаят, че ще би трябвало да платят за всички опустошения и убийства в Украйна.
“Когато гранатата падне, имам чувството за приближаваща победа. Чувство, че денят не е бил прахосан ”, споделя Макс. Той е сигурен, че войната ще продължи, само че до момента в който имат сили, украинците ще се борят: “Нямаме право да приказваме за отмалялост ”.
Източник: Свободна Европа
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ