Защо се храним 3 пъти на ден?
От дребни знаем, че има три съществени хранения - закуска, обяд и вечеря. Но от къде идва това предписание и дали през днешния ден е към момента годно?
Днес елементарно ще създадем заключението, че навикът да се яде 3 пъти на ден е облага на актуалната ера и е обвързван с закрепеното работно време. Но работният ден към този момент не е строго избран, затова и храненето 3 пъти дневно губи своята значителност.
Въпреки това верните шпации от време сред храненията е вярно да се съблюдават, тъй като това води освен до приемането на сила от храната, само че и до положително систематизиране на питателните субстанции в нея.
Не е належащо да се придържаме прецизно към правилото да ядем заран, обед и вечер, само че би трябвало да се стремим да реализираме баланс сред храненията и личните хранителни потребности. Така ще реализираме както положително здравословно положение, по този начин и оптимално осъществяване на отговорностите си по време на работния ден.
Разбира се, остава правилото, че закуската би трябвало да бъде най-богата на хранителни субстанции, тъй като ще сложи положително начало на деня и ще обезпечи нужната за организма сила. След това храната, която приемате, би трябвало да бъде все по-лека.
Макар да ни се коства, че навикът да се храним 3 пъти на ден се корени някъде в предишното, това напълно не е по този начин. Нашите прародители са живеели в разнообразни условия и са водели радикално друг метод на живот. Следователно тяхното хранене се е различавало от нашето. То е било обвързвано с религиозните вярвания и с работата на полето.
История на закуската
Средновековните правила забранявали да се яде преди литургия. Дори античните римляни не гледали на закуската като на същинско хранене. Тя е дете на XVII век, когато представителите на междинната класа се събирали към масата. Първата същинска закуска е от началото на индустриалната гражданска война. Тогава от ден на ден хора стартират да работят във фабриките, а това изисквало и повече сила.
Така денят започвал с изобилна храна, която осигурявала сила до идващото хранене. За разлика от Средните епохи, когато богата закуска можели да си разрешат единствено представителите на висшата класа, този нов табиет се възприел от всички - от служащия, до шефа.
Чак през XX век закуската си извоювала статут на главно хранене за деня, тъй като фокусът към този момент бил изместен от обезпечаването на сила към метаболизма. Затова лекарите я прогласяват и за главно средство за намаляване. Смятало се, че тя отключва изразходването на калории. Но последвалите проучвания демонстрират, че последното зависи по-скоро от самостоятелната физическа интензивност, не толкоз от храненето.
Обяд по средата на деня
През другите исторически интервали това хранене има друг смисъл. В старите времена хората организирали деня си към дневната светлина. И защото започвали работа от ранни зори, те огладнявали по средата на деня и в подобен смисъл било един тип закуска, състояща се основно от самун и сирене.
Обядът взема връх още веднъж по време на индустриалната гражданска война, когато навиците за хранене се синхронизират с работния ден. Заради дългите часове труд служащите трябвало да пресечен работа и да възстановят изразходваната сила. Така се появяват първите щандове за храна, които добиват познатият ни през днешния ден тип и предопределение при започване на ХХ век.
Акцен върху вечерята
За вечерята може да се каже, че съществува от както свят светува. Тя била главното хранене за античните римляни, за средновековните аристократи и за богатите търговци. Но визията за вечеря се трансформира наред с тази за продължителността на деня.Това, което бихме определили като вечеря през днешния ден, преди двеста години е нещо напълно друго. С развиването на технологиите светлата част на денонощието ставала по-дълга, а времето за вечеря се измествало към все по-късен час - още веднъж съобразено с работния ден. Когато изгладнелите служащи напуснели фабриките и се прибирали у дома, вечерята ставала наложителна. Така те можели да прекарат време със фамилията и да задоволят глада след дългия работен ден.
