Олимпийските игри се превръщат в бреме за спонсорите
От кухнята до колите - японците са педантични във всичко. До Олимпийските игри обаче остава малко повече от месец и те са всичко друго с изключение на готови. Благодарение на ковид-19 и бавното имунизиране на японците още не е ясно дали на игрите, които в началото трябваше да се проведат предишното лято, ще бъдат позволен фенове - и дали изобщо ще се състоят. Организаторите настояват, че ще се състоят. Това е влудяващо за тези, които се надяват да доближат върха в точния миг: спортистите, несъмнено, само че й за финансовата мощност на игрите - корпоративните спонсори.
Въпреки, че няма отдръпнали се, някои импровизирано в частни диалози приканват за ново закъснение. Asahi Shimbun, формалният медиен сътрудник на игрите, дефинира решението на Международния олимпийски комитет (МОК) да продължат - " блаженство ". Златната опция марките да блеснат се трансформира в минно поле.
Дълбоки корени
Олимпийският комерсиализъм има дълбоки корени. Kodak е била рекламирана в книгата с формалните резултати на първите модерни игри през 1896 година После, през 1984 година, Олимпийските игри в Лос Анджелис откриха нова епоха. Те бяха първите, които бяха финансирани значително от огромния бизнес. Организаторите се обзалагаха, че компании от McDonald`s до Buick ще си прахосат парите за извънредни права за реклама на продуктите си. Само че игрите в Лос Анджелис донесоха облага. Оттогава облагите са били необичайност за градовете домакини, които харчат милиарди за спортни оборудване и транспортни връзки.
За корпоративните спонсори финансовите изгоди са мъгляви. Въпреки това те се връщат още веднъж и още веднъж, надлежно несъмнено се усещат като че ли си заслужава. Те могат да се хвалят с марки, да показват нови артикули на световна публика - 3.2 милиарда души следиха Олимпийските игри в Рио Де Жанейро през 2016 година, и да се асоциират с световно влиятелен знак - олимпийските пръстени. Организаторите в Токио популяризираха всичко това плюс късмет за локалните спонсори да се включат в отпразнуването на излизането на Япония от дългогодишната икономическа застоялост таман както игрите през 1964 година означиха нейното следвоенно изгряване, споделя Андрю Зимбалист, състезателен икономист. Токио събра повече от 3 милиарда $ от 47 основно локални " колегата " - повече от два пъти над предходния олимпийски връх. Също по този начин получава към 500 млн. $ от 14-те топ спонсора на МОК - световни компании като Coca-Cola, Visa и AirBnb, които подписват за " присъединяване " в доста олимпийски игри.
Участието на фирмите постоянно носи опасности за тях. Когато хората погледнат обратно към Рио, за тях е толкоз евентуално да се сетят за престъпността, плановете " бели слонове " и вируса зика, колкото и спортните достижения. Но " раздробяване " на мегасъбитие е нещо напълно друго. Има малко прецеденти в спорта от този диаметър - сривът на Суперсериите по крикет през 2009 година, тъй като Алън Станфорд, който ги финансираше, беше упрекнат в ръководството на Понци скица (сега излежава 110-годишна присъда), надали се съпоставя (с цялото почитание към почитателите на крикет). Този път анулация в последната минута или скок в случаите на инфектираните с коронавирус единствено след няколко дни не може да бъде изключена. Над половината от популацията е срещу провеждането на игрите.
Това слага локалните сътрудници като Japan Airlines и телекомуникационната компания NTT в усложнение. Това, което им беше продадено като опция един път на потомство, в този момент има риска да отчужди потребителите им в страната. Притесненията се удвоиха през предходната година, откакто удължиха договорите си и прибавиха финансиране от към 200 млн. $. Някои, страхувайки се от лятна PR злополука, оферират още по-голяма сума, в случай че игрите бъдат преместени за октомври, когато повече хора ще бъдат имунизирани и публичното безпокойствие може да е намаляло.
Въпреки, че няма отдръпнали се, някои импровизирано в частни диалози приканват за ново закъснение. Asahi Shimbun, формалният медиен сътрудник на игрите, дефинира решението на Международния олимпийски комитет (МОК) да продължат - " блаженство ". Златната опция марките да блеснат се трансформира в минно поле.
Дълбоки корени
Олимпийският комерсиализъм има дълбоки корени. Kodak е била рекламирана в книгата с формалните резултати на първите модерни игри през 1896 година После, през 1984 година, Олимпийските игри в Лос Анджелис откриха нова епоха. Те бяха първите, които бяха финансирани значително от огромния бизнес. Организаторите се обзалагаха, че компании от McDonald`s до Buick ще си прахосат парите за извънредни права за реклама на продуктите си. Само че игрите в Лос Анджелис донесоха облага. Оттогава облагите са били необичайност за градовете домакини, които харчат милиарди за спортни оборудване и транспортни връзки.
За корпоративните спонсори финансовите изгоди са мъгляви. Въпреки това те се връщат още веднъж и още веднъж, надлежно несъмнено се усещат като че ли си заслужава. Те могат да се хвалят с марки, да показват нови артикули на световна публика - 3.2 милиарда души следиха Олимпийските игри в Рио Де Жанейро през 2016 година, и да се асоциират с световно влиятелен знак - олимпийските пръстени. Организаторите в Токио популяризираха всичко това плюс късмет за локалните спонсори да се включат в отпразнуването на излизането на Япония от дългогодишната икономическа застоялост таман както игрите през 1964 година означиха нейното следвоенно изгряване, споделя Андрю Зимбалист, състезателен икономист. Токио събра повече от 3 милиарда $ от 47 основно локални " колегата " - повече от два пъти над предходния олимпийски връх. Също по този начин получава към 500 млн. $ от 14-те топ спонсора на МОК - световни компании като Coca-Cola, Visa и AirBnb, които подписват за " присъединяване " в доста олимпийски игри.
Участието на фирмите постоянно носи опасности за тях. Когато хората погледнат обратно към Рио, за тях е толкоз евентуално да се сетят за престъпността, плановете " бели слонове " и вируса зика, колкото и спортните достижения. Но " раздробяване " на мегасъбитие е нещо напълно друго. Има малко прецеденти в спорта от този диаметър - сривът на Суперсериите по крикет през 2009 година, тъй като Алън Станфорд, който ги финансираше, беше упрекнат в ръководството на Понци скица (сега излежава 110-годишна присъда), надали се съпоставя (с цялото почитание към почитателите на крикет). Този път анулация в последната минута или скок в случаите на инфектираните с коронавирус единствено след няколко дни не може да бъде изключена. Над половината от популацията е срещу провеждането на игрите.
Това слага локалните сътрудници като Japan Airlines и телекомуникационната компания NTT в усложнение. Това, което им беше продадено като опция един път на потомство, в този момент има риска да отчужди потребителите им в страната. Притесненията се удвоиха през предходната година, откакто удължиха договорите си и прибавиха финансиране от към 200 млн. $. Някои, страхувайки се от лятна PR злополука, оферират още по-голяма сума, в случай че игрите бъдат преместени за октомври, когато повече хора ще бъдат имунизирани и публичното безпокойствие може да е намаляло.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ