Между Лукашенко и Ердоган България избира и двамата
От два месеца из европейските канцеларии циркулира загадъчен лист на беларуски политици, заслужили европейско наказване, само че Брюксел все не съумява да го извади на ярко. Първо се твърдеше, че в него има 20 имена, а в последно време се приказва за 40. Извънредният Европейски съвет на 19 август излезе с остра закана: " Европейски Съюз скоро ще наложи наказания против забележителен брой лица, виновни за насилието, репресиите и подправянето на изборните резултати. "
Колко скоро?
Вероятно е трябвало единствено да се подредят имената по азбучен ред и тази техническа задача бе предоставена от водачите на Европейски Съюз на външните министри. Но два Съвета на Европейски Съюз по външните работи не създадоха нищо и на последното си съвещание на 21 септември дипломатите взеха решение да върнат тематиката на своите началници в Европейския съвет, които да я обсъдят още веднъж на срещата си на 1-2 октомври.
Простата техническа задача се оказа непостижима за шефовете на европейската дипломация. Причината не е загадка. Решението би трябвало да се вземе с консенсус и всяка страна може да го блокира. Всички са съгласни, че президентът на Беларус Александър Лукашенко е деспот и че преизбирането му за шести мандат е непочтено. Въпреки това Европейски Съюз се затруднява да огласи лист на доближените му, провинили се с насилия над спокойно протестиращи хора.
Препъникамъкът е Кипър
Никозия счита, че не трябва да се упреква един деспот, а да се пропуща различен, откакто и двамата се вихрят край европейската ограда. Или европейските стандарти за народна власт се ползват еднообразно за всички, или не са стандарти. Напоследък Кипър демонстрира изострена сензитивност към Турция поради нейните изследвания за петрол и газ край крайбрежията му, съпроводени с проява на военна мощ. Европейски Съюз не харесва държанието на Анкара, само че се държи внимателно да не сложи на една дъска Лукашенко и турския президент Реджеп Ердоган. През Беларус няма по какъв начин да дойдат в Европа мигранти от Близкия изток и Северна Африка, до момента в който през Турция могат.
Ето типична задънена улица при конфликт сред стандарти и прагматизъм, от която Европейски Съюз не знае по какъв начин да се измъкне. Трябваше да пита България, с цел да не затъне в дипломатически страдания.
Решението е просто
Стандарите ще важат еднообразно за всички, в случай че Европейски Съюз си затвори очите както за Беларус, по този начин и за Турция. На съвещанието в Брюксел предишния понеделник външната министърка Екатерина Захариева съобщи: „ България поддържа налагането на наказания против хората, виновни за изборните фалшификации и за репресиите против мирното население. Необходим е разговор, само че освен с Координационния съвет, а с всички законни представители на гражданското общество “ (в Беларус - бел. ред.).
Не може да се отрекат дипломатическите качества на Захариева, тъй като се облича стилно. Ако беше добавила и малко схващане на проблемите, щеше да звучи още по-убедително. Накратко, тя споделя, че Координационният съвет на беларуската съпротива си заслужава отношението на Лукашенко, който освен не договаря с него, а е вкарал в пандиза или изгонил от страната всичките му водачи. При неналичието на подобен конкурент тя предлага да се търси различен, който заради милостта на диктатора би могъл да му се яви пред очите. Фактически България подава ръка на Лукашенко и е така очарована от своето дипломатическо изкуство, че го излага на вниманието на другите в Европейски Съюз.
Както става постоянно,
външната политика е продължение на вътрешната
Когато приказва за Лукашенко, Екатерина Захариева мисли за своя шеф Бойко Борисов. Той също е обект на митинги поради властови произвол. Също маневрира я посредством предложение за нова конституция, я посредством апели за необятен разговор, с цел да се укрепи на поста си. Също е подготвен за реплика на взаимни отстъпки, само че не и за оставка. Също провокира отвращение, че използва полицейско принуждение над стачкуващи и публицисти, тъй като губи равновесие.
Няма по какъв начин при такава обстановка България да е откровен труженик за използване на европейските стандарти по отношение на Беларус. Когато приказва за Лукашенко, има риск другите да решат нещо и за Борисов. Но тя не може да взе участие и в полемика за държанието на Ердоган, откакто никакви европейски задръжки не й пречат да му предава неговите критици, които са се заблудили, че би могла да им служи за леговище.
Борисов счита, че Ердоган награждава угодничеството му
посредством въздържаност да му праща мигранти (каквато въздържаност не демонстрира към Гърция например). Той не позволява, че Турция се старае по този метод да не блокира единствената си сухопътна връзка в Европа, откакто е затворила пътя си през Гърция. Мисли си (или най-малко демонстрира такава склонност), че спокойствието по турско-българската граница се дължи на персоналния му сексапил, пред който Ердоган не може да устои.
Има тематики, които България избира да заобикаля, тъй като последното, за което претендира, е да бъде пример за демократични полезности. Тя не може да се подреди нито до Кипър и Гърция, когато осъждат автокрацията на Ердоган, нито до Литва и Полша, когато подлагат на критика диктатурата на Лукашенко. Максималното, което може да си разреши Борисов, е да се разгласи за конкурент на Ахмед Доган, само че единствено с негово разрешение. Така стана при последната му обиколка с джип из родопските села, където се осмели да се показа даже за противник на Делян Пеевски в съревнованието за националната обич.
България няма какво да покаже на външнополитическата сцена и се явява там насилствено, принудена от участието си в интернационалните организации. Едно от основателните извинения да не демонстрира огромна интензивност е коронавирусът. Премиерът се върти на мира из затънтени села, където никой не помисля да му прави митинги, а популацията му се радва поради зрелището да го види при себе си, тъй като по-рано го е гледало единствено по тв приемника. Но това е политическо продължение на рекламния трик " Видяно по малкия екран ".
Колко скоро?
Вероятно е трябвало единствено да се подредят имената по азбучен ред и тази техническа задача бе предоставена от водачите на Европейски Съюз на външните министри. Но два Съвета на Европейски Съюз по външните работи не създадоха нищо и на последното си съвещание на 21 септември дипломатите взеха решение да върнат тематиката на своите началници в Европейския съвет, които да я обсъдят още веднъж на срещата си на 1-2 октомври.
Простата техническа задача се оказа непостижима за шефовете на европейската дипломация. Причината не е загадка. Решението би трябвало да се вземе с консенсус и всяка страна може да го блокира. Всички са съгласни, че президентът на Беларус Александър Лукашенко е деспот и че преизбирането му за шести мандат е непочтено. Въпреки това Европейски Съюз се затруднява да огласи лист на доближените му, провинили се с насилия над спокойно протестиращи хора.
Препъникамъкът е Кипър
Никозия счита, че не трябва да се упреква един деспот, а да се пропуща различен, откакто и двамата се вихрят край европейската ограда. Или европейските стандарти за народна власт се ползват еднообразно за всички, или не са стандарти. Напоследък Кипър демонстрира изострена сензитивност към Турция поради нейните изследвания за петрол и газ край крайбрежията му, съпроводени с проява на военна мощ. Европейски Съюз не харесва държанието на Анкара, само че се държи внимателно да не сложи на една дъска Лукашенко и турския президент Реджеп Ердоган. През Беларус няма по какъв начин да дойдат в Европа мигранти от Близкия изток и Северна Африка, до момента в който през Турция могат.
Ето типична задънена улица при конфликт сред стандарти и прагматизъм, от която Европейски Съюз не знае по какъв начин да се измъкне. Трябваше да пита България, с цел да не затъне в дипломатически страдания.
Решението е просто
Стандарите ще важат еднообразно за всички, в случай че Европейски Съюз си затвори очите както за Беларус, по този начин и за Турция. На съвещанието в Брюксел предишния понеделник външната министърка Екатерина Захариева съобщи: „ България поддържа налагането на наказания против хората, виновни за изборните фалшификации и за репресиите против мирното население. Необходим е разговор, само че освен с Координационния съвет, а с всички законни представители на гражданското общество “ (в Беларус - бел. ред.).
Не може да се отрекат дипломатическите качества на Захариева, тъй като се облича стилно. Ако беше добавила и малко схващане на проблемите, щеше да звучи още по-убедително. Накратко, тя споделя, че Координационният съвет на беларуската съпротива си заслужава отношението на Лукашенко, който освен не договаря с него, а е вкарал в пандиза или изгонил от страната всичките му водачи. При неналичието на подобен конкурент тя предлага да се търси различен, който заради милостта на диктатора би могъл да му се яви пред очите. Фактически България подава ръка на Лукашенко и е така очарована от своето дипломатическо изкуство, че го излага на вниманието на другите в Европейски Съюз.
Както става постоянно,
външната политика е продължение на вътрешната
Когато приказва за Лукашенко, Екатерина Захариева мисли за своя шеф Бойко Борисов. Той също е обект на митинги поради властови произвол. Също маневрира я посредством предложение за нова конституция, я посредством апели за необятен разговор, с цел да се укрепи на поста си. Също е подготвен за реплика на взаимни отстъпки, само че не и за оставка. Също провокира отвращение, че използва полицейско принуждение над стачкуващи и публицисти, тъй като губи равновесие.
Няма по какъв начин при такава обстановка България да е откровен труженик за използване на европейските стандарти по отношение на Беларус. Когато приказва за Лукашенко, има риск другите да решат нещо и за Борисов. Но тя не може да взе участие и в полемика за държанието на Ердоган, откакто никакви европейски задръжки не й пречат да му предава неговите критици, които са се заблудили, че би могла да им служи за леговище.
Борисов счита, че Ердоган награждава угодничеството му
посредством въздържаност да му праща мигранти (каквато въздържаност не демонстрира към Гърция например). Той не позволява, че Турция се старае по този метод да не блокира единствената си сухопътна връзка в Европа, откакто е затворила пътя си през Гърция. Мисли си (или най-малко демонстрира такава склонност), че спокойствието по турско-българската граница се дължи на персоналния му сексапил, пред който Ердоган не може да устои.
Има тематики, които България избира да заобикаля, тъй като последното, за което претендира, е да бъде пример за демократични полезности. Тя не може да се подреди нито до Кипър и Гърция, когато осъждат автокрацията на Ердоган, нито до Литва и Полша, когато подлагат на критика диктатурата на Лукашенко. Максималното, което може да си разреши Борисов, е да се разгласи за конкурент на Ахмед Доган, само че единствено с негово разрешение. Така стана при последната му обиколка с джип из родопските села, където се осмели да се показа даже за противник на Делян Пеевски в съревнованието за националната обич.
България няма какво да покаже на външнополитическата сцена и се явява там насилствено, принудена от участието си в интернационалните организации. Едно от основателните извинения да не демонстрира огромна интензивност е коронавирусът. Премиерът се върти на мира из затънтени села, където никой не помисля да му прави митинги, а популацията му се радва поради зрелището да го види при себе си, тъй като по-рано го е гледало единствено по тв приемника. Но това е политическо продължение на рекламния трик " Видяно по малкия екран ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ