Икономистът Красен Станчев: Съревнованието да се подпомагат ...
От 2020 година стана традиция партиите да дават обещание всичко на тези, които желаят пари
Икономическият ни растеж следващата година ще е едвам 0,1%
Спешно би трябвало да отпадне мораториумът върху шистовия газ
- След проточилото се три дни избиране на ръководител на Народното събрание стана ясно, че ще бъде гласувана първо програмата за рационализация на армията и поръчката на още 8 изтребителя F-16. Точно отсам ли трябваше да стартираме?
- Покупката на самолетите е един нетривиално висок разход и в случай че нямаме представа по какъв начин ще се развиват приходите и разноските на бюджета в идващите няколко години, това е много преждевременно. Другото нещо, което ми се коства извънредно нелогично, е, че Народното събрание има две партии, които са напълно на позицията на президента за войната в Украйна - т.е. те считат, че тя би трябвало да прекъсне там, където е сега, или Русия да победи. Това е изключително безразсъдно пояснение на изхода от войната. Има и трета такава партия - тази на господин Стефан Янев, който явно желае същото, само че към този момент не декларира такова мнение. При състояние че другите партии в Народното събрание по други аргументи са за осъвременяване на въоръженията, е вероятен да бъде изработен един разход, който не е изчислен по какъв начин ще бъде финансиран. Което значи, че когато бъде изработен идващият бюджет и този за идната година, той ще е там и при сегашните 6,7-6,8% недостиг. Единият от тях е оскъпяването на дълга и оскъпяването на обслужването му, което е нетривиален риск. Дори в години, когато всичко наподобява обикновено - да речем, 1999-2000 година, тогава разноските за обслужването на дълга бяха към 5- 5,7%. Това в действителност стопира цялата финансова стратегия на държавното управление. И от другаде би трябвало да се намерят запаси. Дали ще са от обществен бюджет, само че те би трябвало да бъдат открити.
- Стана ясно, че в Народното събрание ще има невиждано наддаване за това кой ще даде по-големи обществени обещания. Кое е изпълнимо и кое не?
- Това е традиция от 2020 година. Нищо не е изпълнимо в този размер и метод, по който се заявява. Но може да се допуска, че това е непредвидена обстановка, когато хората в Народното събрание се пробват да се изкарат по-големи другари на народа.
Съревнованието да се подкрепят всички, които желаят нещо, е от края на 2020 година, когато бе обновен бюджетът. Мотивите тогава бяха други - коронавирус и така нататък Това даде доста забавна философия на обществените разноски през 2021-ва и това докара до плануван недостиг за идната година от порядъка на 6,7-6,8%. А това е междинният бюджетен недостиг за интервала 1991-1997 година! Което значи, че България навлиза в дългова серпантина. Неяснотата за идващите години произтича от доста фактори. Дали ще има растеж, или няма да има растеж на стопанската система? По-вероятно е да има спад и криза, което значи, че бюджетът няма да може да попълня по този начин елементарно приходната част -както беше тази година. Тази година приходната част се покрива от елементарния факт, че цените порастват, а тогава, когато си купувате бутилка вода от 1 лев -веднага в бюджета отиват 20 стотинки. И второто нещо е, че тази година имаше напредък, който сътвори остатък. Въпросът е какво следва следващата година.
- Служебният министър председател Гълъб Донев разгласи, че в случай че няма кабинет и бюджет, ще оставят подготвен проектобюджет. Това добре ли е?
- По закона за обществените финанси всеки един бюджет би трябвало да се основава на 3-годишна прогноза за плануваните доходи и разноски и когато има огромни дефицити, следва да се планува интервал, в който те да бъдат преодолени. Сегашният парламент стартира да работи прекомерно късно. В естествени години до това време нормално са минали данъчни закони и са готови законите за бюджетите на Здравната каса и на Национален осигурителен институт. Така че по-добре е да има някакъв бюджет. В момента не е подготвена и 3-годишната макроикономическа прогноза. Разбира се, Народното събрание има свободата да направи всевъзможни корекции, в случай че бъде определено държавно управление. Хубаво е да се стъпи на нещо като чернова.
- Тази година имахме растеж от към 4% на Брутният вътрешен продукт. Какво да чакаме следващата година?
- Ще има спад поради независещи от България фактори. За една седмица Централната банка промени своите прогнози от 1,6% на съвсем 0,1% растеж на Брутният вътрешен продукт за идната година. Проблемът с приходите в бюджета идва тогава. И в такива случаи, когато имате резултати, свързани с пари в стопанската система - инфлация, която, с цел да се укроти, се подвигат лихвените проценти, а когато те се вдигнат, всяка една капиталова активност ще стане по-скъпа. И надлежно ще се стигне до криза. В такива случаи това, което би трябвало да се направи, е да се освободи човешкият детайл в стопанската система, а не финансовият. Колкото и пари да наливате в стопанската система в такава обстановка, нищо няма да се случи. Освен да се усилват отговорностите. Това, което би трябвало да се направи - в действителност никой не го приказва. Това значи да се усили разполагаемият приход на компаниите. Основният проблем на България е да не понижават вложенията. А с цел да има вложения, би трябвало да има нулев налог по вложената облага. Така е в Естония, по този начин го направиха в Украйна, с цел да може тази година да действа стопанската система. Малко по-сложно е, само че е по този начин и в Ирландия, а тя има най-голям напредък за тази година - 12,6%. Това е доста по-високо от Китай. Второто нещо, което би трябвало да се направи, е нещо ориентирано към пенсионерите. Те са единствената група, която не е наранена от инфлацията. Тя е към 20%, а тяхната покупателна дарба е повишена с 33% заради тези нараствания на пенсиите. В същото време поради коронавирус имаше огромна смъртност в тази възрастова група. Съответно разноските за пенсии може да бъдат замразени. През 2017 година приносът към Държавното публично обезпечаване бе нараснал с 1%. Това нарастване може да се отстрани. Другото е да се отстранен всички облекчения при Данък добавена стойност и всички дотации за каране на кола с бензин А-95 и съответния по качество дизел. Това не са малко средства, които би трябвало по някакъв метод да закърпят бюджета. И не на последно място - ефектът от нулев налог облага би дал някъде към 1% растеж на Брутният вътрешен продукт или по-скромен спад в стопанската система.
Следващото нещо, което би трябвало да се направи, е да се замрази минималната работна заплата на това ниво, тъй като има доста отрицателни резултати -безработица, нерегистрирани трудови контракти и така нататък
- Партии и синдикати обаче настойчиво приказват за увеличение на минималната заплата над 800 лв..
- Те може да приказват, само че това не би трябвало да се прави. Следващото нещо е 1/5 от налога да отива там, където се създава доходът - както персонален, по този начин и корпоративен приход. Това ще даде известна конкуренция сред общините. А при тях са немалка част от делегираните обществени услуги, а това е доста значимо. Не на последно място би трябвало да има удължение на всички контракти с държавното управление - в това число концесионните контракти, и разширение на този сегмент в стопанската система. Ако имате 97% общински и държавни ВиК, това, което би трябвало да се направи, е да се дадат на концесии. Причината е елементарна - през последните 10 години съвсем 60% от водата се губи.
- ВиК сдруженията обаче по традиция се считат за значима партийна хранилка.
- Рано или късно би трябвало да се заплаща. В Шумен, да речем, имате увеличение на цената на водата 5 пъти, тъй като през годините нищо не е правено. Единствените с по-добри индикатори - губи се единствено към 40% от водата, са „ Софийска вода ” заради простата причина, че при тях цената бе релативно скъпа. Сега заради решението на КЕВР цената се подвига на всички места в страната, само че за водата в София си остава същата, тъй като има по-добра събираемост на заплащанията. ВиК не е единственото нещо, което може да се концесионира. Трябва да се пуснат спрените концесии, би трябвало да се актуализират съществуващите. А това е значимо за общините, тъй като 50% от концесионното заплащане е доход на локалната власт. Може да се концесионират и пътища, което е по-разумният вид от сегашната скица на финансиране на градеж на пътища, която е доста скъпа. И да пуснат спрените 6 концесии -включително тази за шистов газ, които обслужват интереса на „ Газпром ” и вероятно войната на Русия в Украйна.
- Стигаме отново до рухването на мораториума върху изследванията за шистов газ.
- Вече има рухване на сходен мораториум в Обединеното кралство. Във Франция по същото време като у нас бе въведен мораториум, само че сега няма възбрана. Румъния не блокира изследванията за търговски находища на природен газ от шисти и създадоха находищата си в шелфа на Черно море. В България това не се случва - има всевъзможни други планове, които отсрочват алтернативата на импорт на природен газ.
- Има ли още вяра да влезем в еврозоната през 2024-та?
- Изключено е! Ние говорихме за критерия „ дълг ”. Очевидно е, че е компрометирано условието за 2% недостиг. Сега той е повече от 3 пъти злепоставен. И другото условие е държавният дълг да е 40% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Суверенно право е да имаш лични критерии за бюджетна издръжливост. След като България е нарушила тези ограничавания, която сама си е наложила, това е доста неприятна препоръка за всеки, който желае да влезе в еврозоната.
Икономическият ни растеж следващата година ще е едвам 0,1%
Спешно би трябвало да отпадне мораториумът върху шистовия газ
- След проточилото се три дни избиране на ръководител на Народното събрание стана ясно, че ще бъде гласувана първо програмата за рационализация на армията и поръчката на още 8 изтребителя F-16. Точно отсам ли трябваше да стартираме?
- Покупката на самолетите е един нетривиално висок разход и в случай че нямаме представа по какъв начин ще се развиват приходите и разноските на бюджета в идващите няколко години, това е много преждевременно. Другото нещо, което ми се коства извънредно нелогично, е, че Народното събрание има две партии, които са напълно на позицията на президента за войната в Украйна - т.е. те считат, че тя би трябвало да прекъсне там, където е сега, или Русия да победи. Това е изключително безразсъдно пояснение на изхода от войната. Има и трета такава партия - тази на господин Стефан Янев, който явно желае същото, само че към този момент не декларира такова мнение. При състояние че другите партии в Народното събрание по други аргументи са за осъвременяване на въоръженията, е вероятен да бъде изработен един разход, който не е изчислен по какъв начин ще бъде финансиран. Което значи, че когато бъде изработен идващият бюджет и този за идната година, той ще е там и при сегашните 6,7-6,8% недостиг. Единият от тях е оскъпяването на дълга и оскъпяването на обслужването му, което е нетривиален риск. Дори в години, когато всичко наподобява обикновено - да речем, 1999-2000 година, тогава разноските за обслужването на дълга бяха към 5- 5,7%. Това в действителност стопира цялата финансова стратегия на държавното управление. И от другаде би трябвало да се намерят запаси. Дали ще са от обществен бюджет, само че те би трябвало да бъдат открити.
- Стана ясно, че в Народното събрание ще има невиждано наддаване за това кой ще даде по-големи обществени обещания. Кое е изпълнимо и кое не?
- Това е традиция от 2020 година. Нищо не е изпълнимо в този размер и метод, по който се заявява. Но може да се допуска, че това е непредвидена обстановка, когато хората в Народното събрание се пробват да се изкарат по-големи другари на народа.
Съревнованието да се подкрепят всички, които желаят нещо, е от края на 2020 година, когато бе обновен бюджетът. Мотивите тогава бяха други - коронавирус и така нататък Това даде доста забавна философия на обществените разноски през 2021-ва и това докара до плануван недостиг за идната година от порядъка на 6,7-6,8%. А това е междинният бюджетен недостиг за интервала 1991-1997 година! Което значи, че България навлиза в дългова серпантина. Неяснотата за идващите години произтича от доста фактори. Дали ще има растеж, или няма да има растеж на стопанската система? По-вероятно е да има спад и криза, което значи, че бюджетът няма да може да попълня по този начин елементарно приходната част -както беше тази година. Тази година приходната част се покрива от елементарния факт, че цените порастват, а тогава, когато си купувате бутилка вода от 1 лев -веднага в бюджета отиват 20 стотинки. И второто нещо е, че тази година имаше напредък, който сътвори остатък. Въпросът е какво следва следващата година.
- Служебният министър председател Гълъб Донев разгласи, че в случай че няма кабинет и бюджет, ще оставят подготвен проектобюджет. Това добре ли е?
- По закона за обществените финанси всеки един бюджет би трябвало да се основава на 3-годишна прогноза за плануваните доходи и разноски и когато има огромни дефицити, следва да се планува интервал, в който те да бъдат преодолени. Сегашният парламент стартира да работи прекомерно късно. В естествени години до това време нормално са минали данъчни закони и са готови законите за бюджетите на Здравната каса и на Национален осигурителен институт. Така че по-добре е да има някакъв бюджет. В момента не е подготвена и 3-годишната макроикономическа прогноза. Разбира се, Народното събрание има свободата да направи всевъзможни корекции, в случай че бъде определено държавно управление. Хубаво е да се стъпи на нещо като чернова.
- Тази година имахме растеж от към 4% на Брутният вътрешен продукт. Какво да чакаме следващата година?
- Ще има спад поради независещи от България фактори. За една седмица Централната банка промени своите прогнози от 1,6% на съвсем 0,1% растеж на Брутният вътрешен продукт за идната година. Проблемът с приходите в бюджета идва тогава. И в такива случаи, когато имате резултати, свързани с пари в стопанската система - инфлация, която, с цел да се укроти, се подвигат лихвените проценти, а когато те се вдигнат, всяка една капиталова активност ще стане по-скъпа. И надлежно ще се стигне до криза. В такива случаи това, което би трябвало да се направи, е да се освободи човешкият детайл в стопанската система, а не финансовият. Колкото и пари да наливате в стопанската система в такава обстановка, нищо няма да се случи. Освен да се усилват отговорностите. Това, което би трябвало да се направи - в действителност никой не го приказва. Това значи да се усили разполагаемият приход на компаниите. Основният проблем на България е да не понижават вложенията. А с цел да има вложения, би трябвало да има нулев налог по вложената облага. Така е в Естония, по този начин го направиха в Украйна, с цел да може тази година да действа стопанската система. Малко по-сложно е, само че е по този начин и в Ирландия, а тя има най-голям напредък за тази година - 12,6%. Това е доста по-високо от Китай. Второто нещо, което би трябвало да се направи, е нещо ориентирано към пенсионерите. Те са единствената група, която не е наранена от инфлацията. Тя е към 20%, а тяхната покупателна дарба е повишена с 33% заради тези нараствания на пенсиите. В същото време поради коронавирус имаше огромна смъртност в тази възрастова група. Съответно разноските за пенсии може да бъдат замразени. През 2017 година приносът към Държавното публично обезпечаване бе нараснал с 1%. Това нарастване може да се отстрани. Другото е да се отстранен всички облекчения при Данък добавена стойност и всички дотации за каране на кола с бензин А-95 и съответния по качество дизел. Това не са малко средства, които би трябвало по някакъв метод да закърпят бюджета. И не на последно място - ефектът от нулев налог облага би дал някъде към 1% растеж на Брутният вътрешен продукт или по-скромен спад в стопанската система.
Следващото нещо, което би трябвало да се направи, е да се замрази минималната работна заплата на това ниво, тъй като има доста отрицателни резултати -безработица, нерегистрирани трудови контракти и така нататък
- Партии и синдикати обаче настойчиво приказват за увеличение на минималната заплата над 800 лв..
- Те може да приказват, само че това не би трябвало да се прави. Следващото нещо е 1/5 от налога да отива там, където се създава доходът - както персонален, по този начин и корпоративен приход. Това ще даде известна конкуренция сред общините. А при тях са немалка част от делегираните обществени услуги, а това е доста значимо. Не на последно място би трябвало да има удължение на всички контракти с държавното управление - в това число концесионните контракти, и разширение на този сегмент в стопанската система. Ако имате 97% общински и държавни ВиК, това, което би трябвало да се направи, е да се дадат на концесии. Причината е елементарна - през последните 10 години съвсем 60% от водата се губи.
- ВиК сдруженията обаче по традиция се считат за значима партийна хранилка.
- Рано или късно би трябвало да се заплаща. В Шумен, да речем, имате увеличение на цената на водата 5 пъти, тъй като през годините нищо не е правено. Единствените с по-добри индикатори - губи се единствено към 40% от водата, са „ Софийска вода ” заради простата причина, че при тях цената бе релативно скъпа. Сега заради решението на КЕВР цената се подвига на всички места в страната, само че за водата в София си остава същата, тъй като има по-добра събираемост на заплащанията. ВиК не е единственото нещо, което може да се концесионира. Трябва да се пуснат спрените концесии, би трябвало да се актуализират съществуващите. А това е значимо за общините, тъй като 50% от концесионното заплащане е доход на локалната власт. Може да се концесионират и пътища, което е по-разумният вид от сегашната скица на финансиране на градеж на пътища, която е доста скъпа. И да пуснат спрените 6 концесии -включително тази за шистов газ, които обслужват интереса на „ Газпром ” и вероятно войната на Русия в Украйна.
- Стигаме отново до рухването на мораториума върху изследванията за шистов газ.
- Вече има рухване на сходен мораториум в Обединеното кралство. Във Франция по същото време като у нас бе въведен мораториум, само че сега няма възбрана. Румъния не блокира изследванията за търговски находища на природен газ от шисти и създадоха находищата си в шелфа на Черно море. В България това не се случва - има всевъзможни други планове, които отсрочват алтернативата на импорт на природен газ.
- Има ли още вяра да влезем в еврозоната през 2024-та?
- Изключено е! Ние говорихме за критерия „ дълг ”. Очевидно е, че е компрометирано условието за 2% недостиг. Сега той е повече от 3 пъти злепоставен. И другото условие е държавният дълг да е 40% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Суверенно право е да имаш лични критерии за бюджетна издръжливост. След като България е нарушила тези ограничавания, която сама си е наложила, това е доста неприятна препоръка за всеки, който желае да влезе в еврозоната.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ