Михаил Иванов: Разочарованието на мюсюлманите от демократичните партии ги обрича на ДПС
Доц. Михаил Иванов е специалист по междуетнически връзки и малцинства, и преподавател по права на индивида и етническа политика. Роден е през 1943 година в София. Бил е консултант на президента Желю Желев в интервала 1990 - 1997 година. Между 2001 година и 2005 година е секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет. Инициатор е на учредяването на Комитета за национално помиряване през декември 1989 година.
Г-н Иванов, по какъв начин се е трансформирал през последните години профилът на гласоподавателите от малцинствата? За кого гласоподават през днешния ден децата на средностатистическия гласоподавател на Движение за права и свободи?
Навремето с проф. Евгения Иванова и Алфа Рисърч направихме две проучвания на настройките на мюсюлманите у нас – през 2011 година и 2016 година. Още тогава се очерта ясно една група, която става все по-независима, главно измежду турците и помаците. Ако да вземем за пример през 2011 година пет % от общите приходи на мюсюлманите в България са идвали от чужбина, то през 2016 година този дял към този момент беше към 10 %.
Това значи, че млади, предприемчиви и енергични хора, които отпътуват за чужбина, някои от тях тръгвайки изначало даже без децата си, изпращат пари на своите родители, фамилии и близки. Тези хора стават все по-независими.
Моето усещане от от ден на ден поданици на така наречен смесени региони, които познавам, и изключително от младите, доста от които приключват висше обучение, е, че те, преодолявайки редица трудности, намират своето място в живота. Има не малко фамилии на 40-50 годишни хора, а и по-възрастни, които с доста труд сполучливо вършат бизнес и са съумели да стъпят на краката си. Тези хора към този момент не са политически подвластни.
Те не обитават към този момент в онази тоталитарна скица, която доминираше изключително през 90-те години в турските региони и която се назовава Движение за права и свободи. Тогава зависимостта беше във всяко едно отношение - дали за правото за сечене на дърва, или с цел да се назначи продавачка в някой магазин. Механизмите на зависимост, които прилагаше и ползва Движение за права и свободи, през последните години са почнали да се пропукват и да ерозират.
Тази самостоятелност, която успяхме да установим посредством нашите проучвания и директни наблюдения, евентуално на не по-голямата, само че във всички случаи не дребна част от това население, откри и политически израз с появяването на ДОСТ. Тази партия тогава беше значително подкрепена от Турция, като за това се оказаха от голяма важност и недобрите в избрани интервали връзки сред Реджеп Ердоган и Ахмед Доган. Тогава 100 хиляди души гласоподаваха не за Движение за права и свободи, а за ДОСТ.
Какво докара до стоплянето на връзките сред Анкара и Сараите след 2017 година?
Трудно е да се даде прецизен отговор на въпроса ви. Може би в Турция решиха, че опитът ДОСТ е бил неудачен. И остава действителността Движение за права и свободи. Проработи остарелият метод в турската политика да се подържа връзка с онази партия, която има въздействие измежду турците и помаците, с цел да не се изгуби връзката на Анкара с мюсюлманското население у нас. Това е най-важното за тях.
Между другото, такава беше позицията и на кемалистките държавни управления през 90-те години. Те не се намесваха в България, само че подържаха връзката. Затова и имаха един тип положителни дипломатически връзки с Движение за права и свободи. Това бе лицемерен метод в политиката на Анкара към Движение за права и свободи.
Какво тъкмо имате поради?
През първата половина на 90-те бях консултант по етническите въпроси на президента Желю Желев. Тогава получавахме ясни сигнали, че Анкара не желае да работи с Движение за права и свободи. Задаваха ни въпроси по отношение на това, приказвам за най-високо, за държавно равнище. Тези сигнали минаваха неведнъж през мен, с цел да стигнат до президента.
Разбира се, това ставаше по неофициални канали. От Анкара ни питаха: вие не знаете ли кой е Доган, че работите с него?
Става въпрос за хора като зам.- министър ръководителя и външен министър Ердал Иньоню, за външния министър Хикмет Четин, както и за доста близки хора до Сюлейман Демирел. Въпреки всичко у нас Движение за права и свободи продължаваше интензивно да взе участие в политическия живот и да натрупва доста съществени активи в икономическата сфера.
Кога се случи най-значимият пробив за одобряване на придвижването като икономическа и политическа мощ?
Началото на 20-и век е време на напредък на Движение за права и свободи. По време на държавното управление на Симеон Сакскобургготски въздействието на Движение за права и свободи върху икономическия живот се разпростра с цялостна мощ. Когато ние през днешния ден си задаваме въпроса по какъв начин Пеевски е станал толкоз авторитетен и всесилен, безусловно би трябвало да си спомним за това време.
Така да вземем за пример след доста дълго гледище от страна на Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски се съгласи да се издигне ранга на Комитета за младежта и спорта в министерство. По този метод Васил Иванов - Лучано стана министър, макар съпротивата на някои министри. В рамките на това ново министерство Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, беше началник на спортния тотализатор. Не след доста всички разбрахме, че тя има обилни активи. Не мога да настоявам, че законът е бил нарушен, тъй като това би трябвало да се потвърди. Но беше явно, че хора, близки до Движение за права и свободи, завземат основни позиции там, където минават паричните потоци. По-късно Ирена Кръстева трансферира огромна част от активите си на сина си.
Кулминацията бе държавното управление на Орешарски, при което Пеевски скандално бе назначен за началник на ДАНС и хората излязоха на улицата, защото чашата преля. През 2013 година бяха едни от най-хубавите и чисти митинги в България. Още тогава в средите на Движение за права и свободи се заприказва, че партията се ръководи от двама души - Доган и Пеевски.
Колко настойчиво търсеха представители на турското и помашкото малцинство благоприятни условия за политическа реализация отвън Движение за права и свободи през годините? Какви са наблюденията ви?
Винаги през тези 35 години от началото на измененията съм считал, че стабилно и дейно политическо посланичество на малцинствата в България ще може да се реализира не посредством политическото им отделяне. Смятал съм, че малцинствата би трябвало да намерят своето място в общонационалните партии посредством партийните стратегии и политики, както и посредством персонално заемане на основни позиции в управителните органи на партиите, в държавните органи и в обществените администрации. С появяването на ДаБг, а след това и на Демократична България, в мене се породи вяра, че тези хрумвания за етнически интегрирано посланичество на основата на възгледа за гражданска нация ще намерят реализация.
По това време по-независимата част от турците и помаците дадоха доста сигнали, част от които минаваха и през мен, че желаят да вземат участие в политическия живот, като бъдат представлявани от „ Да, България “ и „ Демократична България “. Бил съм медиатор на такива хора, с които се познаваме добре. Включително пред Христо Иванов. За страдание в „ Демократична България “ останаха глухи и не съумяха да се възползват от тези благоприятни условия.
Онова, което трябваше да се направи от управлението на „ Демократична България “, бе доста просто. Те трябваше да кажат: братя мюсюлмани, нашите ползи са общи. Дайте да си подадем ръка и дружно да се преборим с тези, които крадат нашия труд. И вашия, и нашия, общия труд. Ние сме едно. Това обаче не беше казано. Резултатите ще се видят на изборите.
Вместо това слушах отговори като: о, ние сме подготвени да работим с всеки, който пожелае да работи с нас. На процедура мюсюлманите, които въпреки всичко отиваха при тях, по-късно изчезваха, обезличаваха се.
Когато се появи „ Продължаваме промяната “, се пробвах да потърся и посредством тях път за посланичество на мюсюлманите. Всичко това удари на камък. Като резултат, измежду необятни кръгове на турците и помаците, настъпи отчаяние от ПП-ДБ, което в този момент е изключително отчетливо видно.
Неспособността да се интегрират малцинствените групи е обичаен политически проблем за демократичните партии в България. Той не стартира от ПП-ДБ.
Благодаря ви за уточнението. През първите седмици след измененията Съюз на демократичните сили бе доста деен в намирането на общ език с мюсюлманите, които излизаха от тежката принуда на комунистическия режим и преживяваха развой на възобновяване на техните права. Но доста скоро управлението на Съюз на демократичните сили отвърна лицето си от тях, защото се уплаши, че това ще отблъсне онази част от неговия електорат, която има националистически настройки. А се оказа, че и в самата върхушка на Съюз на демократичните сили имаше хора, които мислеха националистически. Тогава се появи Движение за права и свободи. И в Съюз на демократичните сили, сякаш си отдъхнаха – има към този момент партия на мюсюлманите, те към този момент няма да се обръщат към нас.
През всичките тези 35 години, когато отивам при другари в така наречен смесени региони, слушам все същите въпроси: твоите хора какво вършат за нас? Защо искаш да ги поддържаме, откакто те въобще не желаят да чуят за нас?
Напоследък съществува консолидация на доста от турците и помаците към Движение за права и свободи. Разочаровани от така наречен демократични партии, сблъсквайки се всекидневно с житейски и обществени проблеми, изключително в бедните села и градове, доста от тези, които до неотдавна се бяха разграничили от Движение за права и свободи, не намират различен излаз с изключение на да се върнат и консолидират към придвижването.
За това способства и събитието, че изключително в бедните дребни общини хората се надяват, че Движение за права и свободи познава локалните проблеми и ще поставя старания да ги взема решение. А в тези общини има всекидневни проблеми с водоснабдяването, канализацията, с най-елементарните битови условия.
Свидетел сте на развиването и на метаморфозите на Движение за права и свободи още от основаването му. Как гледате на актуалната икономическа мощност на придвижването?
Движение за права и свободи е най-емблематичния образец у нас за олигархическа партия. Тя показва ползите на огромен олигархичен капитал, употребявайки гласовете на своите небогати в огромната си част гласоподаватели. Не съм осведомен от вътрешната страна с връзките сред правенето на власт и правенето на пари към днешния ден, само че ми се коства, че е мощно да се приказва за икономическа мощност на Движение за права и свободи. Това, което сякаш е ясно е, че през последните години се ускори битката сред другите олигархични кланове у нас и тази битка дестабилизира политическия живот.
Ясно е, че Движение за права и свободи взе участие интензивно в тази битка и тук на предна позиция се постанова името на Делян Пеевски – огромен олигарх, минал през школата на " Мултигруп ", включен в листата " Магнитски " и чиито финансови каузи се преплитат с активността му на съпредседател на придвижването.
Как беше признат в турските общностиизборът на Пеевски за съпредседател на Движение за права и свободи?
Предполагам, че Доган е направил повсеместен разбор и е отчел недоволството на една немалка част от турците у нас, което би се породило, в случай че оперативното управление на партията беше поето напълно от Пеевски. Неговото издигане не бе посрещнато изключително добре и от значително от изселниците в Турция, като част от техните организации дадоха това да се разбере.
Важен мотив е, че предаването на прекалено много власт на един човек, който може да гледа на политиката като на бизнес, а на партията, като на компания, крие значителен риск. Може би такива причини са натежали, с цел да бъде повдигнат и Джевдет Чакъров като съпредседател.
Защото немалка мощ има оня, който държи партията и гласоподавателите. Тя, до някаква степен, уравновесява силата на парите. Така, балансирайки, Доган резервира вътрешните си позиции, които да му дадат опция да се опълчи на Пеевски, в случай че се наложи. Доколко тази властова структура е устойчива, следва да се разбере.
Самата Турция посрещна сдържано издигането на Пеевски. Както към този момент загатнах, тя се е върнала към една по-стара политика. Това към този момент не е дейната политика на Давутоглу, който искаше да се откри мощно турско въздействие в страните, зародили в териториите, които допреди това са били елементи от Османската империя, като се влияе непосредствено върху мюсюлманското население.
Така че, съгласно мен, Анкара няма желание да скапва връзките си с Движение за права и свободи. Дали харесва Пеевски – това е различен въпрос, по който към този момент тя няма да приказва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Г-н Иванов, по какъв начин се е трансформирал през последните години профилът на гласоподавателите от малцинствата? За кого гласоподават през днешния ден децата на средностатистическия гласоподавател на Движение за права и свободи?
Навремето с проф. Евгения Иванова и Алфа Рисърч направихме две проучвания на настройките на мюсюлманите у нас – през 2011 година и 2016 година. Още тогава се очерта ясно една група, която става все по-независима, главно измежду турците и помаците. Ако да вземем за пример през 2011 година пет % от общите приходи на мюсюлманите в България са идвали от чужбина, то през 2016 година този дял към този момент беше към 10 %.
Това значи, че млади, предприемчиви и енергични хора, които отпътуват за чужбина, някои от тях тръгвайки изначало даже без децата си, изпращат пари на своите родители, фамилии и близки. Тези хора стават все по-независими.
Моето усещане от от ден на ден поданици на така наречен смесени региони, които познавам, и изключително от младите, доста от които приключват висше обучение, е, че те, преодолявайки редица трудности, намират своето място в живота. Има не малко фамилии на 40-50 годишни хора, а и по-възрастни, които с доста труд сполучливо вършат бизнес и са съумели да стъпят на краката си. Тези хора към този момент не са политически подвластни.
Те не обитават към този момент в онази тоталитарна скица, която доминираше изключително през 90-те години в турските региони и която се назовава Движение за права и свободи. Тогава зависимостта беше във всяко едно отношение - дали за правото за сечене на дърва, или с цел да се назначи продавачка в някой магазин. Механизмите на зависимост, които прилагаше и ползва Движение за права и свободи, през последните години са почнали да се пропукват и да ерозират.
Тази самостоятелност, която успяхме да установим посредством нашите проучвания и директни наблюдения, евентуално на не по-голямата, само че във всички случаи не дребна част от това население, откри и политически израз с появяването на ДОСТ. Тази партия тогава беше значително подкрепена от Турция, като за това се оказаха от голяма важност и недобрите в избрани интервали връзки сред Реджеп Ердоган и Ахмед Доган. Тогава 100 хиляди души гласоподаваха не за Движение за права и свободи, а за ДОСТ.
Какво докара до стоплянето на връзките сред Анкара и Сараите след 2017 година?
Трудно е да се даде прецизен отговор на въпроса ви. Може би в Турция решиха, че опитът ДОСТ е бил неудачен. И остава действителността Движение за права и свободи. Проработи остарелият метод в турската политика да се подържа връзка с онази партия, която има въздействие измежду турците и помаците, с цел да не се изгуби връзката на Анкара с мюсюлманското население у нас. Това е най-важното за тях.
Между другото, такава беше позицията и на кемалистките държавни управления през 90-те години. Те не се намесваха в България, само че подържаха връзката. Затова и имаха един тип положителни дипломатически връзки с Движение за права и свободи. Това бе лицемерен метод в политиката на Анкара към Движение за права и свободи.
Какво тъкмо имате поради?
През първата половина на 90-те бях консултант по етническите въпроси на президента Желю Желев. Тогава получавахме ясни сигнали, че Анкара не желае да работи с Движение за права и свободи. Задаваха ни въпроси по отношение на това, приказвам за най-високо, за държавно равнище. Тези сигнали минаваха неведнъж през мен, с цел да стигнат до президента.
Разбира се, това ставаше по неофициални канали. От Анкара ни питаха: вие не знаете ли кой е Доган, че работите с него?
Става въпрос за хора като зам.- министър ръководителя и външен министър Ердал Иньоню, за външния министър Хикмет Четин, както и за доста близки хора до Сюлейман Демирел. Въпреки всичко у нас Движение за права и свободи продължаваше интензивно да взе участие в политическия живот и да натрупва доста съществени активи в икономическата сфера.
Кога се случи най-значимият пробив за одобряване на придвижването като икономическа и политическа мощ?
Началото на 20-и век е време на напредък на Движение за права и свободи. По време на държавното управление на Симеон Сакскобургготски въздействието на Движение за права и свободи върху икономическия живот се разпростра с цялостна мощ. Когато ние през днешния ден си задаваме въпроса по какъв начин Пеевски е станал толкоз авторитетен и всесилен, безусловно би трябвало да си спомним за това време.
Така да вземем за пример след доста дълго гледище от страна на Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски се съгласи да се издигне ранга на Комитета за младежта и спорта в министерство. По този метод Васил Иванов - Лучано стана министър, макар съпротивата на някои министри. В рамките на това ново министерство Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, беше началник на спортния тотализатор. Не след доста всички разбрахме, че тя има обилни активи. Не мога да настоявам, че законът е бил нарушен, тъй като това би трябвало да се потвърди. Но беше явно, че хора, близки до Движение за права и свободи, завземат основни позиции там, където минават паричните потоци. По-късно Ирена Кръстева трансферира огромна част от активите си на сина си.
Кулминацията бе държавното управление на Орешарски, при което Пеевски скандално бе назначен за началник на ДАНС и хората излязоха на улицата, защото чашата преля. През 2013 година бяха едни от най-хубавите и чисти митинги в България. Още тогава в средите на Движение за права и свободи се заприказва, че партията се ръководи от двама души - Доган и Пеевски.
Колко настойчиво търсеха представители на турското и помашкото малцинство благоприятни условия за политическа реализация отвън Движение за права и свободи през годините? Какви са наблюденията ви?
Винаги през тези 35 години от началото на измененията съм считал, че стабилно и дейно политическо посланичество на малцинствата в България ще може да се реализира не посредством политическото им отделяне. Смятал съм, че малцинствата би трябвало да намерят своето място в общонационалните партии посредством партийните стратегии и политики, както и посредством персонално заемане на основни позиции в управителните органи на партиите, в държавните органи и в обществените администрации. С появяването на ДаБг, а след това и на Демократична България, в мене се породи вяра, че тези хрумвания за етнически интегрирано посланичество на основата на възгледа за гражданска нация ще намерят реализация.
По това време по-независимата част от турците и помаците дадоха доста сигнали, част от които минаваха и през мен, че желаят да вземат участие в политическия живот, като бъдат представлявани от „ Да, България “ и „ Демократична България “. Бил съм медиатор на такива хора, с които се познаваме добре. Включително пред Христо Иванов. За страдание в „ Демократична България “ останаха глухи и не съумяха да се възползват от тези благоприятни условия.
Онова, което трябваше да се направи от управлението на „ Демократична България “, бе доста просто. Те трябваше да кажат: братя мюсюлмани, нашите ползи са общи. Дайте да си подадем ръка и дружно да се преборим с тези, които крадат нашия труд. И вашия, и нашия, общия труд. Ние сме едно. Това обаче не беше казано. Резултатите ще се видят на изборите.
Вместо това слушах отговори като: о, ние сме подготвени да работим с всеки, който пожелае да работи с нас. На процедура мюсюлманите, които въпреки всичко отиваха при тях, по-късно изчезваха, обезличаваха се.
Когато се появи „ Продължаваме промяната “, се пробвах да потърся и посредством тях път за посланичество на мюсюлманите. Всичко това удари на камък. Като резултат, измежду необятни кръгове на турците и помаците, настъпи отчаяние от ПП-ДБ, което в този момент е изключително отчетливо видно.
Неспособността да се интегрират малцинствените групи е обичаен политически проблем за демократичните партии в България. Той не стартира от ПП-ДБ.
Благодаря ви за уточнението. През първите седмици след измененията Съюз на демократичните сили бе доста деен в намирането на общ език с мюсюлманите, които излизаха от тежката принуда на комунистическия режим и преживяваха развой на възобновяване на техните права. Но доста скоро управлението на Съюз на демократичните сили отвърна лицето си от тях, защото се уплаши, че това ще отблъсне онази част от неговия електорат, която има националистически настройки. А се оказа, че и в самата върхушка на Съюз на демократичните сили имаше хора, които мислеха националистически. Тогава се появи Движение за права и свободи. И в Съюз на демократичните сили, сякаш си отдъхнаха – има към този момент партия на мюсюлманите, те към този момент няма да се обръщат към нас.
През всичките тези 35 години, когато отивам при другари в така наречен смесени региони, слушам все същите въпроси: твоите хора какво вършат за нас? Защо искаш да ги поддържаме, откакто те въобще не желаят да чуят за нас?
Напоследък съществува консолидация на доста от турците и помаците към Движение за права и свободи. Разочаровани от така наречен демократични партии, сблъсквайки се всекидневно с житейски и обществени проблеми, изключително в бедните села и градове, доста от тези, които до неотдавна се бяха разграничили от Движение за права и свободи, не намират различен излаз с изключение на да се върнат и консолидират към придвижването.
За това способства и събитието, че изключително в бедните дребни общини хората се надяват, че Движение за права и свободи познава локалните проблеми и ще поставя старания да ги взема решение. А в тези общини има всекидневни проблеми с водоснабдяването, канализацията, с най-елементарните битови условия.
Свидетел сте на развиването и на метаморфозите на Движение за права и свободи още от основаването му. Как гледате на актуалната икономическа мощност на придвижването?
Движение за права и свободи е най-емблематичния образец у нас за олигархическа партия. Тя показва ползите на огромен олигархичен капитал, употребявайки гласовете на своите небогати в огромната си част гласоподаватели. Не съм осведомен от вътрешната страна с връзките сред правенето на власт и правенето на пари към днешния ден, само че ми се коства, че е мощно да се приказва за икономическа мощност на Движение за права и свободи. Това, което сякаш е ясно е, че през последните години се ускори битката сред другите олигархични кланове у нас и тази битка дестабилизира политическия живот.
Ясно е, че Движение за права и свободи взе участие интензивно в тази битка и тук на предна позиция се постанова името на Делян Пеевски – огромен олигарх, минал през школата на " Мултигруп ", включен в листата " Магнитски " и чиито финансови каузи се преплитат с активността му на съпредседател на придвижването.
Как беше признат в турските общностиизборът на Пеевски за съпредседател на Движение за права и свободи?
Предполагам, че Доган е направил повсеместен разбор и е отчел недоволството на една немалка част от турците у нас, което би се породило, в случай че оперативното управление на партията беше поето напълно от Пеевски. Неговото издигане не бе посрещнато изключително добре и от значително от изселниците в Турция, като част от техните организации дадоха това да се разбере.
Важен мотив е, че предаването на прекалено много власт на един човек, който може да гледа на политиката като на бизнес, а на партията, като на компания, крие значителен риск. Може би такива причини са натежали, с цел да бъде повдигнат и Джевдет Чакъров като съпредседател.
Защото немалка мощ има оня, който държи партията и гласоподавателите. Тя, до някаква степен, уравновесява силата на парите. Така, балансирайки, Доган резервира вътрешните си позиции, които да му дадат опция да се опълчи на Пеевски, в случай че се наложи. Доколко тази властова структура е устойчива, следва да се разбере.
Самата Турция посрещна сдържано издигането на Пеевски. Както към този момент загатнах, тя се е върнала към една по-стара политика. Това към този момент не е дейната политика на Давутоглу, който искаше да се откри мощно турско въздействие в страните, зародили в териториите, които допреди това са били елементи от Османската империя, като се влияе непосредствено върху мюсюлманското население.
Така че, съгласно мен, Анкара няма желание да скапва връзките си с Движение за права и свободи. Дали харесва Пеевски – това е различен въпрос, по който към този момент тя няма да приказва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ