Европейска забрана може да ни затрупа с боклуци
От 1 януари влезе в действие възбраната за експорт на пластмасови боклуци от Европейския съюз. Причината са съществени опасения за замърсяването на околната среда в страни отвън блока. Как обаче ще се отрази това на страни като България, които постоянно имат проблеми с боклука и преработването му не е одобрена процедура?
Новите правила на Европейски Съюз не разрешават транспорта на несортирани пластмасови боклуци до непознати страни. Въпреки че този ход ще усили натиска върху страните членки да стартират интензивно преработване, има и отзиви, че възбраната ще усили депонирането и изгарянето на отпадъци в общността.
“Износът на несортирани пластмасови боклуци за страни отвън Организацията за икономическо съдействие и развиване ще бъде изцяло неразрешен “, акцентира еврокомисарят по околната среда Виргиниус Синкевичюс. Проблемът е, че възбраната за експорт може да докара до трупането на пластмасовите отпадъци в хранилища в цяла Европа, преди да бъдат изпратени за изгаряне или депониране.
Конкретно в България
импортираните пластмасови боклуци постоянно се изхвърлят на противозаконни сметища или се изпращат за изгаряне в централи за въглища, които не са оборудвани за такава действия, нито имат нужните филтри за това. През предходната година да вземем за пример имаше съществени диспути даже за инсинератора в София, който коства 150 милиона евро, че ще замърсява в допълнение въздуха на столицата. Критиките на природозащитниците са, че притежателите на ТЕЦ-овете, в които се горят боклуци, евентуално не са вложили и лев за екология.
Китай, който беше един от огромните вносители на пластмасови боклуци, забрани вноса им при започване на 2018 година. Затова търговията с отпадък се пренасочи към други азиатски страни като Малайзия. Но поради незадоволителните или изчезнали уреди за преработване там, огромна час от европейският отпадък в последна сметка се изгаря на открити клади или се оказва в океаните.
Европейският съюз създава
над 2,5 милиарда тона боклуци годишно и в този момент той обновява законодателството си, с цел да насърчи прекосяването към един по-устойчив модел, прочут като кръгова стопанска система. Възможно ли е обаче това да се случи? Европейската комисия показа през март 2020 година проект, който включва оферти за стабилно планиране на нови артикули, понижаване на отпадъците и разширение на правата на потребителите, в това число за корекция на стоките. Специално внимание в него се обръща на браншове, които употребяват доста запаси, като електрониката и връзките, производството на пластмаса и текстил, строителството.
Кръговата стопанска система допуска,
когато един артикул доближи края на живота си, материалите, от които той е формиран, да не престават да се употребяват по различен метод. Това се прави още веднъж и още веднъж и по този начин се понижава до най-малко изхвърлянето на боклуци.
Търсенето на първични материали и енергийни запаси пораства, само че доста от тях са лимитирани като количество. Често те не доближават и европейските страни стават подвластни от вноса им от други страни. Но екопроектирането, повторната приложимост на отпадъците и други сходни ограничения могат да спестят доста пари на европейските предприятия и да понижат общите годишни излъчвания на парникови газове. Сега производството на материали, които използваме в всекидневието, генерира към 45% от нездравословните излъчвания в общността.
Според прогнозите на топ икономисти пък смяната има капацитет да добави още 0,5% към брутния вътрешен артикул на съюза и да сътвори 700 000 работни места до 2030 година.
От друга страна
вносът на отпадък
би могъл да е и законен бизнес. Например Швеция внася милиони тонове боклуци, само че има добра система за преработване. Тоест, преправянето и превръщането им в потребни артикули за пазара може да бъде толерирано и дори е част от кръговата стопанска система. Стига да има кой да управлява какви тъкмо боклуци се внасят и по какъв начин се преработват.
У нас цялата тази активност е много мътна. През април предходната година "Гийнпийс " - България разгласи, че разрешителните, които разрешават на въглищни централи да изгарят и боклуци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората. Няколко месеца по-рано пък - през януари, бе обявено, че непознатият отпадък, който незаконно е влезнал в страната единствено за три месеца, е към 10 000 тона. Информацията какво е съдържал той обаче, постоянно се губи някъде. А доста по-опасно от количеството може да е това, което боклукът е съдържал, да вземем за пример токсични субстанции.
Според Брюксел главен приоритет би трябвало да е намаляването на отпадъците от
електрическото и електронно съоръжение .
Тези устройства дефинират актуалния живот — от перални машини и прахосмукачки, до смарт телефони и компютри. Но отпадъците, които генерират, се трансформират в спънка пред екологичните старания на Европейски Съюз. Оказва се, че по-малко от 40% от всички боклуци от електрическо и електронно съоръжение в общността се рециклират, а останалата част не се събира разделно. Същевременно практиките за преработване се разграничават в обособените страни членки - през 2017-та Хърватия е рециклирала 81,3% от всички електронни и електрически отпадъци, до момента в който в Малта тази стойност е била 20,8 %.
Големите домашен уреди, като перални машини и електрически печки, съставляват повече от половината от всички събрани боклуци от електрическо и електронно съоръжение. Следват информационно-технологичното и телекомуникационното съоръжение (лаптопи, принтери), потребителско съоръжение и фотоволтаични панели (видеокамери, луминесцентни лампи) и дребни домашен уреди (прахосмукачки, тостери).
Новите правила на Европейски Съюз не разрешават транспорта на несортирани пластмасови боклуци до непознати страни. Въпреки че този ход ще усили натиска върху страните членки да стартират интензивно преработване, има и отзиви, че възбраната ще усили депонирането и изгарянето на отпадъци в общността.
“Износът на несортирани пластмасови боклуци за страни отвън Организацията за икономическо съдействие и развиване ще бъде изцяло неразрешен “, акцентира еврокомисарят по околната среда Виргиниус Синкевичюс. Проблемът е, че възбраната за експорт може да докара до трупането на пластмасовите отпадъци в хранилища в цяла Европа, преди да бъдат изпратени за изгаряне или депониране.
Конкретно в България
импортираните пластмасови боклуци постоянно се изхвърлят на противозаконни сметища или се изпращат за изгаряне в централи за въглища, които не са оборудвани за такава действия, нито имат нужните филтри за това. През предходната година да вземем за пример имаше съществени диспути даже за инсинератора в София, който коства 150 милиона евро, че ще замърсява в допълнение въздуха на столицата. Критиките на природозащитниците са, че притежателите на ТЕЦ-овете, в които се горят боклуци, евентуално не са вложили и лев за екология.
Китай, който беше един от огромните вносители на пластмасови боклуци, забрани вноса им при започване на 2018 година. Затова търговията с отпадък се пренасочи към други азиатски страни като Малайзия. Но поради незадоволителните или изчезнали уреди за преработване там, огромна час от европейският отпадък в последна сметка се изгаря на открити клади или се оказва в океаните.
Европейският съюз създава
над 2,5 милиарда тона боклуци годишно и в този момент той обновява законодателството си, с цел да насърчи прекосяването към един по-устойчив модел, прочут като кръгова стопанска система. Възможно ли е обаче това да се случи? Европейската комисия показа през март 2020 година проект, който включва оферти за стабилно планиране на нови артикули, понижаване на отпадъците и разширение на правата на потребителите, в това число за корекция на стоките. Специално внимание в него се обръща на браншове, които употребяват доста запаси, като електрониката и връзките, производството на пластмаса и текстил, строителството.
Кръговата стопанска система допуска,
когато един артикул доближи края на живота си, материалите, от които той е формиран, да не престават да се употребяват по различен метод. Това се прави още веднъж и още веднъж и по този начин се понижава до най-малко изхвърлянето на боклуци.
Търсенето на първични материали и енергийни запаси пораства, само че доста от тях са лимитирани като количество. Често те не доближават и европейските страни стават подвластни от вноса им от други страни. Но екопроектирането, повторната приложимост на отпадъците и други сходни ограничения могат да спестят доста пари на европейските предприятия и да понижат общите годишни излъчвания на парникови газове. Сега производството на материали, които използваме в всекидневието, генерира към 45% от нездравословните излъчвания в общността.
Според прогнозите на топ икономисти пък смяната има капацитет да добави още 0,5% към брутния вътрешен артикул на съюза и да сътвори 700 000 работни места до 2030 година.
От друга страна
вносът на отпадък
би могъл да е и законен бизнес. Например Швеция внася милиони тонове боклуци, само че има добра система за преработване. Тоест, преправянето и превръщането им в потребни артикули за пазара може да бъде толерирано и дори е част от кръговата стопанска система. Стига да има кой да управлява какви тъкмо боклуци се внасят и по какъв начин се преработват.
У нас цялата тази активност е много мътна. През април предходната година "Гийнпийс " - България разгласи, че разрешителните, които разрешават на въглищни централи да изгарят и боклуци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората. Няколко месеца по-рано пък - през януари, бе обявено, че непознатият отпадък, който незаконно е влезнал в страната единствено за три месеца, е към 10 000 тона. Информацията какво е съдържал той обаче, постоянно се губи някъде. А доста по-опасно от количеството може да е това, което боклукът е съдържал, да вземем за пример токсични субстанции.
Според Брюксел главен приоритет би трябвало да е намаляването на отпадъците от
електрическото и електронно съоръжение .
Тези устройства дефинират актуалния живот — от перални машини и прахосмукачки, до смарт телефони и компютри. Но отпадъците, които генерират, се трансформират в спънка пред екологичните старания на Европейски Съюз. Оказва се, че по-малко от 40% от всички боклуци от електрическо и електронно съоръжение в общността се рециклират, а останалата част не се събира разделно. Същевременно практиките за преработване се разграничават в обособените страни членки - през 2017-та Хърватия е рециклирала 81,3% от всички електронни и електрически отпадъци, до момента в който в Малта тази стойност е била 20,8 %.
Големите домашен уреди, като перални машини и електрически печки, съставляват повече от половината от всички събрани боклуци от електрическо и електронно съоръжение. Следват информационно-технологичното и телекомуникационното съоръжение (лаптопи, принтери), потребителско съоръжение и фотоволтаични панели (видеокамери, луминесцентни лампи) и дребни домашен уреди (прахосмукачки, тостери).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ