Смъртоносният диводороден оксид и как да се предпазим
Основна съставна част на киселинния дъжд, ускорител на корозията и ръждясването на метали, постоянно срещана в тумори у онкологични пациенти, част от механизма на парниковия резултат, гибелен в случай че се вдиша, а при избрани условия е кадърен да аргументи и ужасни изгаряния. Без цвят, без аромат и без усет диводороденият оксид е причина за гибелта на хиляди хора всяка година.
Ако манипулираме гледната точка и се фокусираме единствено върху отрицателния, можем да изкараме всичко да наподобява неприятно, нездравословно, пагубно. Дори нещо толкоз жизненоважно за всички живи същества като водата, формирана от два водородни атома и един кислороден атом – диводороден оксид. И с помощта на няколко хитри хора в разнообразни момента през последните няколко десетилетия, става тъкмо това.
Една от първите изкуствено основани суматохи към водата, която включва използването на малко известното й химично название „ диводороден оксид “, стартира на 1 април 1983 в Durand Express, седмичен вестник в Мичиган. Отпечатаната в него публикация предизвестява необятната общност, че вдишването на този химикал „ съвсем постоянно води до гибел “ и че „ изпаренията му предизвикват мехури на кожата, които също могат да доведат до гибел, в случай че са повече по тялото “. В края на текста обаче се разкрива, че въпросният химикал в действителност е единствено вода.
С появяването на интернет хората с една концепция повече знания по химия не престават да взимат на майтап по-незапознатите като през 1994 група шегаджии стартират видимо сериозна полемика онлайн за заплахите на диводородния оксид. Една от първите подправени организации, която е наречена Коалиция за възбрана на диводородния оксид, се образува от студенти от Университета в Калифорния в Санта Круз през 1989.
Част от ранните причини против „ вредоносната “ вода са: „ Милиони литри от този химикал са пръскани върху плодовете и зеленчуците ни. Бихте ли желали децата ви да ги употребяват? “ Тя е „ незабележим палач “, който „ се намира в съвсем всеки поток, езеро или контейнер в страната “, а военноморския флот на Съединени американски щати „ основава машини за милиарди долари, с които да я управлява и употребява по време на война “ като също по този начин „ проучвателен бази получават тонове от химикала чрез комплицирана подземна мрежа за дистрибуцията му “.
Тези ранни предизвестия за пагубния резултат на „ зловредната химия “ също акцентират, че тя се употребява и „ в индустрията за разтворител и охлаждаща течност… под най-различни форми в проучвания върху животни… при разпространяване на пестициди… като неразделна част от работата на атомните електроцентрали “. Също по този начин се акцентира, че макар способността й да поврежда бетона, да провокира ерозия в околната среда, да пречи на работата на автомобилните спирачки, въпреки всичко се употребява „ като огнезащитен и огнепотушаващ сътрудник “ и „ като добавка към доста храни “.
Водноелектрическа централа Копринка
Младежите на възраст сред 14 и 16 години раздават листовки в квартала Вили Хайтс малко отвън Питсбърг, Пенсилвания, предупреждаващи за множеството рискове, които крие диводородния оксид – че предизвиква тежка хидратация, постоянно уриниране и даже може да докара до гибел “. Те дават и телефон за незабавна помощ, който се оказва, че в действителност пренасочва позвъняването към секс телефон. В листовката се показва още и съответен човек като „ здравният контрольор “, виновен за недоволства от оксида, само че написаното име в действителност е на бащата на техен съученик. След като „ инспекторът “ получава няколко позвънявания от стреснати жители, някои от които даже му се ядосват, той от своя страна звъни в полицията. Младежите са разпознати откакто споделят какво са създали на сина на „ инспектора “. В последна сметка обвиняванията им са смъкнати, само че ги задължават да вървят от врата на врата из квартала и да се извиняват персонално на всеки.
Освен елементарни жители и възпитаници, от време на време на въдицата се хващат и държавни чиновници. През март 2004 градският съвет на Алисо Виехо, Калифорния, възнамерява да вкара възбрана на стиропорените чаши, поради „ грижа за околната среда… [срещу] заплахата, обвързвана с диводородния оксид, който е разказан като химикал, употребен при произвеждането на стиропорените чаши, който заплашва човешкото здраве и сигурност “. Преди възбраната да бъде гласувана, проектонаредбата е изтеглена, а за гафа е упрекнат „ един от новите адвокати, който е направил неприятно изследване “.
