Свраките доказват, че побойниците са по-ниско интелигентни
Свраките като цяло, освен австралийските, са известни като интелигентни жиовтни. Не всички обаче са еднообразно умни.
Скорошни проучвания демонстрират, че австралийската сврака – Cracticus tibicen, известна у нас като пойна гарга – че те са измежду най-интелигентните птици като показват даже забележителна дарба да смъкват джипиес устройства от други представители на типа си.
Това достижение не просто показва разум – то демонстрира и какъв брой общителни и доброжелателни са. Но алтруизмът им надалеч не е повсеместен.
Д-р Лизи Спийчли от Университета на Западна Австралия и нейните сътрудници изследват обществените мрежи измежду дивите представители на западноавстралийския подвид Gymnorhina tibicen dorsalis, които живеят в предградията на Пърт в групи със приблизително шест възрастни. Взаимоотношенията им са оценени благодарение на четири индикатора: непосредственост, кооперативни и конкурентни взаимоотношения и вокализация. На свраките е извършен и тест за просветеност, при който те е трябвало да подвигат капачки като единствено под вярната капачка се крие храна.
Различните нюанси подсказват коя капачка крие вкусната премия.
Снимката е предоставена: Професор Манди Ридли
Ръководителят на докторантурата на Спийчли и нейн съавтор, професор Манди Ридли, споделя, че преди този момент екипът е сложил на свраките редица проби за премерване на разнообразни аспекти на интелигентността. „ И установихме, че в случай че са положителни в един от тях, са положителни във всички “, тъй че за това изследване те са решили, че един тест е задоволителен.
„ В сходство с предходни проучвания на този тип установихме, че индивидите в по-големи групи се оправят по-добре със дилемите за асоциативно учене “, споделя Спийчли в изказването си.
Връхлитат ли ви мемоари от учебно заведение?
„ Размерът на групата постоянно се употребява като мярка за сложността на обществената конструкция, само че той може да не отразява вариациите в динамичността на взаимоотношенията в тази група “, споделя Спийчли. Тоест, дребните обществени мрежи може да са по-разнообразни откъм връзки от по-големите, което евентуално основава спомагателен постепенен напън.
Както споделят създателите: „ Когнитивното показване е обвързвано със характерни типове обществено взаимоотношение “. Това може да изясни за какво някои проучвания са разкрили доказателства за връзки сред размера на групата при животните и интелигентността, само че други – не.
Авторите също изясняват тази връзка с поговорката: „ Нуждата е майка на творчеството “. Ако бъдете изтласкани от леснодостъпните запаси от по-агресивни членове на групата, би трябвало да деянията творчество при намирането на други възможности.
Погледът на птицата вдясно подсказва, че знае, че си има работа с глупак.
Предоставената фотография: Професор Манди Ридли
Ридли споделя, че екипът не е изследвал причинно-следствена връзка, тъй че не може да каже дали унизените свраки развиват интелигентността си в отговор на издевателството, или пък тези, които са прекомерно глупави, с цел да намерят нови източници на храна, просто изпадат до експанзия.
Въпреки това в предходна публикация те са открили, че по-интелигентните женски са излюпили повече дребни и е по-вероятно да ги отгледат до зрелост, в сравнение с по-малко интелигентните.
Ридли съобщи, че е изучавала тези птици не просто с цел да научи повече за тях, а тъй като те са положително средство за търсене на отговори на еволюционни въпроси. Произходът на човешката просветеност е един от най-важните от тях. Ридли сподели, че няма доказателства, че хората са интелигентни, тъй като произлизаме от маймуни, които са били унизени, само че: „ Има логичност тези, които могат да се научат да заобикалят риска, да е по-вероятно да предадат гените си. “ А може би по-агресивните в никакъв случай не са изпадали в потребност да се учат.
„ Свраките живеят в кооперативни обществени групи и това изобретение допуска, че да си нападателен към членовете на групата си не е потребно “, споделя Спийчли.
