Наш медик открил преди век как слънцето бори болести
Още от най-древни времена заболяванията са съпътствали човечеството. Хората на всички места по света са били покосявани от най-различни заразни болести. Разград и неговото население също не са изключение и претърпяват доста епидемии.
Повече информация от какво е боледувало популацията на лудогорския град, по какъв начин се лекували другите болести, за тайната на бактериологията описват пожълтелите страници на старите разградски вестници, споделиха за Българска телеграфна агенция уредниците от Регионалния исторически музей Нели Николова и Виктор Костадинов.
Морбилите, маларията, пневмонията и скарлатината са били единствено част от заболяванията, които се разпространявали в Разград, съгласно известия в разнообразни издания на локалната преса през годините.
За заболеваемостта от скарлатина в Разград и района оповестява вестник "Независим седмичник " в броя си от първи ноември 1940 година. Публикацията е на началника на вътрешното поделение при Разградската държавна болница доктор Лило Астарджиев.
"От направените изследвания за времето от 1922 година и 1933 година в България заболеваемостта от скарлатината се отличава с понижение, като смъртността от нея също спада. В Разград скарлатината е била относително едва публикувана, само че с наклонност на нарастване. Така през 1932 година има девет болести, през 1938 година спадат на седем, само че през идната 1939 година броят на заболелите към този момент се е покачил на 25 ", написа медикът.
В публикацията се отбелязва, че скарлатината в огромна част е мощно заразна болест за детската възраст, само че не изключва от заболяване и възрастните. Заради заплахата от болест и с цел да се избегнат рискови затруднения от заболяването, които се отличават с огромна злокачественост и в доста случаи остават като недъзи през целия живот на преболедувалия се вземат строги ограничения за битка със скарлатината. За предотвратяване от заболяването се приканва за спазването на значими правила, като ограничение събирането на деца в огромни групи, бързо разкриване на заболелите и наложителното им уединяване, както и навреме усамотение на подозрително болните.
Сред наредбите са още да се счита за публичен дълг посочването на болни, а не като клюка, да се дезинфекцират постоянно предметите и храната, която е била в до момента на болните, да се съблюдава строго наложената карантина, да се знае, че невъзприемчивите на болестта доста елементарно могат да я предадат на близките. Както се вижда и преди години ограниченията за битката със заразните заболявания са били сходни на сегашните.
Д-р Астарджиев отбелязва още, че лекуваните във вътрешното поделение на Разградската болница са със относително лека форма на заболяване, пръснати по доста краища на града, на възраст от 4 до 19 години и са дали "засега незначителни затруднения ". Освен от Разград, има няколко случаи и от селата Борисово, Кривня и Сеново.
"Завинаги ще остане правилно казаното от бащата на медицината Хипократ, че с цел да можем да се борим резултатно с една болест би трябвало да я познаваме и строго да изпълняваме условията както ни се постановат от медицината ", отбелязва в публикацията доктор Астарджиев.
В брой от 13 август 1935 година на локалния вестник "Разградско слово " са разказани признаците, по които може да се разпознае брусницата (морбилите), по какъв начин заболяването се предава от болен на здрав и по кое време се смята, че болестта е взела задоволително необятен размер да се прояви като зараза в селището.
"Като затруднение при боледуването от брусница идва и туберкулозата, която до този миг е била в така нареченото спящо положение. Това се отбелязва към 15-я ден след забележимото излекуване ", показва създателят на обявата доктор Г. Панов.
Също от страниците на вестник "Разградско слово " получаваме информация и за пневмонията и бронхопневмонията. В броя на локалното издание са разказани и факторите за лекуването на двете заболявания, като се акцентира, че лекуването на бронхопневмонията би трябвало да се води изцяло по предписанията на лекаря.
От страниците на различен брой на разградския вестник доктор Г.Панов приканва локалната власт да "запази жителите от малария ". "Маларията не е почтена болест. Последствията от нея са много тежки за здравето на боледувалия. Голямата смъртност, понижената продуктивност са неизбежни последици. Днес във всички страни се води свястно проведена битка с маларията. Като най-разумно средство е възприето пресушаването на блата, мочурливи места, унищожаване и на най-малки локви, върху които се развъжда маларичния комар ", написа медикът.
Той отбелязва, че в Разград във всяка чешма се е образувала локва с пълен зелен от водорасли слой. Според лекаря колкото е некрасиво това, толкоз повече е нездравословно. В тези локви се развъждат маларични комари, отбелязва доктор Попов и показва, че към този момент в града има маларично заболели. Затова моли институциите да пресушат тези бари, с цел да няма заболели от малария.
От публикация, оповестена в същия вестник през август 1936 година научаваме за излезлия от щемпел скъп труд на доктор Г. Попов за теорията и практиката по какъв начин вярно да се употребява слънчевата берекет. "Всеки знае, че слънцето е най-хубавия, и освен това безвъзмезден врач на доста заболявания. Най-добре го знаят, несъмнено, експертите и по тази причина слънцелечението стартира да се ползва, изключително в последните години като отличен способ за предотвратяване и лечение на редица заболявания ", написа създателят на книгата.
В публикацията се показва, че в проучванията си за лъчителния способ доктор Панов е употребил френска литература. Освен това той има богат персонален опит по въпроса като дълготраен доктор и началник - организатор на детски групи. Да не забравяме още, че нашият град дава един от най-големите проценти на заболели от туберкулоза. А слънцелечението е най-хубавото средство срещу доста разновидности на този камшик на човечеството, даже и против белодробната туберкулоза ", отбелязва вестникът.
В локалната разградска преса се дават и скъпи препоръки за значимостта на витамин С, един от най-често срещаните витамини в природата в живота на хората. "Щом за всеки човек витамин С е извънредно нужен за действието на органите и клетките, толкоз той е по-голям за една бременна жена. Състоянието на храненето въздейства доста върху развиването на детето. Чрез надлежно количество витамин С, което би трябвало да се сложи разполагаем на тялото, дамата си печели лична съпротивителна мощ и обезпечава на новороденото протекция против най-различни заболявания ", осведоми вестник "Независим седмичник " в броя си от 16 август 1940 година.
Под заглавие "Из тайните на невидимия свят ", в същия брой изданието намира за нужно да осведоми читателите и по отношение на научните проучвания, свързани с бактериите.
В два поредни броя през март 1937 година вестник "Разградско слово " споделя и за подема в опазването на здравето на Разград. "Като обект на защитната медицина е да се достави на популацията чиста и здрава вода. Цели петдесет години след освобождението популацията в страната боледуваше от коремен тиф, малария, дизентерия и други Разград не е бил по-добре, макар че е екипиран с задоволително чешми и кладенци, на които водата даваше обилие от болест, изключително през пролетта след стопяването на снеговете или лете след проливни дъждове. Даже и в една зараза от коремен тиф.бактериологически се удостовери, че тифозните бацили идват от водата на фамозния "Баш кладенец ", написа вестникът. В материала е маркирано, че водоснабдяването на Делиормана, частно и на град Разград е пристигнало като берекет за здравето на популацията. "Чистата вода, хубавичко и навременна храна, хигиеничните жилища, основаването на работа за бедните са здравите подпори, върху които се съгражда националното благополучие ", отбелязва изданието.
Повече информация от какво е боледувало популацията на лудогорския град, по какъв начин се лекували другите болести, за тайната на бактериологията описват пожълтелите страници на старите разградски вестници, споделиха за Българска телеграфна агенция уредниците от Регионалния исторически музей Нели Николова и Виктор Костадинов.
Морбилите, маларията, пневмонията и скарлатината са били единствено част от заболяванията, които се разпространявали в Разград, съгласно известия в разнообразни издания на локалната преса през годините.
За заболеваемостта от скарлатина в Разград и района оповестява вестник "Независим седмичник " в броя си от първи ноември 1940 година. Публикацията е на началника на вътрешното поделение при Разградската държавна болница доктор Лило Астарджиев.
"От направените изследвания за времето от 1922 година и 1933 година в България заболеваемостта от скарлатината се отличава с понижение, като смъртността от нея също спада. В Разград скарлатината е била относително едва публикувана, само че с наклонност на нарастване. Така през 1932 година има девет болести, през 1938 година спадат на седем, само че през идната 1939 година броят на заболелите към този момент се е покачил на 25 ", написа медикът.
В публикацията се отбелязва, че скарлатината в огромна част е мощно заразна болест за детската възраст, само че не изключва от заболяване и възрастните. Заради заплахата от болест и с цел да се избегнат рискови затруднения от заболяването, които се отличават с огромна злокачественост и в доста случаи остават като недъзи през целия живот на преболедувалия се вземат строги ограничения за битка със скарлатината. За предотвратяване от заболяването се приканва за спазването на значими правила, като ограничение събирането на деца в огромни групи, бързо разкриване на заболелите и наложителното им уединяване, както и навреме усамотение на подозрително болните.
Сред наредбите са още да се счита за публичен дълг посочването на болни, а не като клюка, да се дезинфекцират постоянно предметите и храната, която е била в до момента на болните, да се съблюдава строго наложената карантина, да се знае, че невъзприемчивите на болестта доста елементарно могат да я предадат на близките. Както се вижда и преди години ограниченията за битката със заразните заболявания са били сходни на сегашните.
Д-р Астарджиев отбелязва още, че лекуваните във вътрешното поделение на Разградската болница са със относително лека форма на заболяване, пръснати по доста краища на града, на възраст от 4 до 19 години и са дали "засега незначителни затруднения ". Освен от Разград, има няколко случаи и от селата Борисово, Кривня и Сеново.
"Завинаги ще остане правилно казаното от бащата на медицината Хипократ, че с цел да можем да се борим резултатно с една болест би трябвало да я познаваме и строго да изпълняваме условията както ни се постановат от медицината ", отбелязва в публикацията доктор Астарджиев.
В брой от 13 август 1935 година на локалния вестник "Разградско слово " са разказани признаците, по които може да се разпознае брусницата (морбилите), по какъв начин заболяването се предава от болен на здрав и по кое време се смята, че болестта е взела задоволително необятен размер да се прояви като зараза в селището.
"Като затруднение при боледуването от брусница идва и туберкулозата, която до този миг е била в така нареченото спящо положение. Това се отбелязва към 15-я ден след забележимото излекуване ", показва създателят на обявата доктор Г. Панов.
Също от страниците на вестник "Разградско слово " получаваме информация и за пневмонията и бронхопневмонията. В броя на локалното издание са разказани и факторите за лекуването на двете заболявания, като се акцентира, че лекуването на бронхопневмонията би трябвало да се води изцяло по предписанията на лекаря.
От страниците на различен брой на разградския вестник доктор Г.Панов приканва локалната власт да "запази жителите от малария ". "Маларията не е почтена болест. Последствията от нея са много тежки за здравето на боледувалия. Голямата смъртност, понижената продуктивност са неизбежни последици. Днес във всички страни се води свястно проведена битка с маларията. Като най-разумно средство е възприето пресушаването на блата, мочурливи места, унищожаване и на най-малки локви, върху които се развъжда маларичния комар ", написа медикът.
Той отбелязва, че в Разград във всяка чешма се е образувала локва с пълен зелен от водорасли слой. Според лекаря колкото е некрасиво това, толкоз повече е нездравословно. В тези локви се развъждат маларични комари, отбелязва доктор Попов и показва, че към този момент в града има маларично заболели. Затова моли институциите да пресушат тези бари, с цел да няма заболели от малария.
От публикация, оповестена в същия вестник през август 1936 година научаваме за излезлия от щемпел скъп труд на доктор Г. Попов за теорията и практиката по какъв начин вярно да се употребява слънчевата берекет. "Всеки знае, че слънцето е най-хубавия, и освен това безвъзмезден врач на доста заболявания. Най-добре го знаят, несъмнено, експертите и по тази причина слънцелечението стартира да се ползва, изключително в последните години като отличен способ за предотвратяване и лечение на редица заболявания ", написа създателят на книгата.
В публикацията се показва, че в проучванията си за лъчителния способ доктор Панов е употребил френска литература. Освен това той има богат персонален опит по въпроса като дълготраен доктор и началник - организатор на детски групи. Да не забравяме още, че нашият град дава един от най-големите проценти на заболели от туберкулоза. А слънцелечението е най-хубавото средство срещу доста разновидности на този камшик на човечеството, даже и против белодробната туберкулоза ", отбелязва вестникът.
В локалната разградска преса се дават и скъпи препоръки за значимостта на витамин С, един от най-често срещаните витамини в природата в живота на хората. "Щом за всеки човек витамин С е извънредно нужен за действието на органите и клетките, толкоз той е по-голям за една бременна жена. Състоянието на храненето въздейства доста върху развиването на детето. Чрез надлежно количество витамин С, което би трябвало да се сложи разполагаем на тялото, дамата си печели лична съпротивителна мощ и обезпечава на новороденото протекция против най-различни заболявания ", осведоми вестник "Независим седмичник " в броя си от 16 август 1940 година.
Под заглавие "Из тайните на невидимия свят ", в същия брой изданието намира за нужно да осведоми читателите и по отношение на научните проучвания, свързани с бактериите.
В два поредни броя през март 1937 година вестник "Разградско слово " споделя и за подема в опазването на здравето на Разград. "Като обект на защитната медицина е да се достави на популацията чиста и здрава вода. Цели петдесет години след освобождението популацията в страната боледуваше от коремен тиф, малария, дизентерия и други Разград не е бил по-добре, макар че е екипиран с задоволително чешми и кладенци, на които водата даваше обилие от болест, изключително през пролетта след стопяването на снеговете или лете след проливни дъждове. Даже и в една зараза от коремен тиф.бактериологически се удостовери, че тифозните бацили идват от водата на фамозния "Баш кладенец ", написа вестникът. В материала е маркирано, че водоснабдяването на Делиормана, частно и на град Разград е пристигнало като берекет за здравето на популацията. "Чистата вода, хубавичко и навременна храна, хигиеничните жилища, основаването на работа за бедните са здравите подпори, върху които се съгражда националното благополучие ", отбелязва изданието.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ