Просвещението
Още от дълбока античност са съхранени митове, които ни описват, за това по какъв начин са били издигнати известните циклопски структури (пирамидите в Египет и Южна Америка, индийските храмове и други подобни). Вярвате или не, само че се оказва, че самите камъни са “плували във въздуха ” по време на строителството на тези структури. Тези митове нормално не се вземат поради от никого. Никога не се знае какво биха могли да си показват хората, живеели в тези антични времена. В реалност най-вероятно стотиците, в случай че не и хиляди плебеи, които били впрегнати в специфични бригади да са чували крясъци от рода на “Хей, хуу! ”, с които да са теглили блоковете до строителната площадка (понякога на десетки и стотици километри от кариерите). Това е мнението на безспорното болшинство от актуалните откриватели и учени.
Добре, дано да предположим, че египтяните, инките, ацтеките, индийците и други нации влачили камъни с тегло 5, 10, 100 или повече тона по неравните терени на разстояние от един до 100 километра. Но по какъв начин строителите на храма в Баалбек (Ливан) са съумели да реалокират хилядотонния каменен блок? Този блок със актуалните технологии даже не могат да го реалокират. По какъв метод е могло да се дърпа или реалокира нещо такова?
Отговора на въпроса се крие, в едно индийското село Шивапур покрай град Пуна, което е на 200 километра от Бомбай. В двора на локалния храм лежи камък с тегло 62,5 кг. По време на дневната молитва 11 монаси обкръжават камъка и стартират да произнасят името на светеца, в чест на който е издигнат храмът. Когато пикът на звука доближи при пеене на избрана нота, поклонниците подвигат камък, всеки с по един пръст. Когато спрат да пеят, хората скачат встрани, а каменният блок пада на земята с тропот!
Летящи камъни
В началото на 30-те години шведският авиоинженер Анри Келсън следил в Тибет, по какъв начин монасите издигат храм на канара висока 400 метра. Камъкът с диаметър към един и половина метра бил изтеглен от Як до дребна хоризонтална платформа, ситуирана на 100 метра от скалата. След това камъкът бил изхвърлен в яма, съответстваща на размера на камъка и дълбока 15 сантиметра. На 63 метра от ямата (инженерът мери тъкмо всички разстояния) имало 19 музиканти, а зад тях – 200 монаси, ситуирани по радиални линии (по няколко души на всеки). Ъгълът сред линиите бил пет градуса. Камъкът лежал в центъра на тази групировка.
Музикантите имали 13 огромни барабана, окачени на дървени греди и обърнати, тъй че звучащата повърхнина на барабана да е ориентирана към ямата. Между барабаните на разнообразни места имало шест огромни железни тръби, ориентирани също с отвора към ямата. Близо до всяка тръба стояли двама музиканти, които надували на собствен ред. По специфична команда целият оркестър почнал да свири мощно, а хорът на монасите почнал да пее в унисон. И по този начин, както споделя Хенри Келсън, четири минути по-късно, когато звукът достигнал своя най-много, камъкът в дупката почнал да се люлее самичък и внезапно отлетял с парабола напряко към върха на скалата! По този метод, съгласно историята на Хенри, монасите на всеки час издигали пет или шест големи камъка до строящия се храм!
Какъв е фокусът?
Като инженер, с изключение на авиационен, Келсън се опитал да изясни невероятното събитие от позиция на здравия разсъдък. Хенри прелестно знаел, че всяко малко нещо има значение, когато изучавал нещо извънредно. Тези, които са били свързани с авиацията, знаят, че доста постоянно за „ дребните неща “ се заплаща в живота на водачите и пасажерите. Келсън направил измервания на всички дистанции – от ямата до скалата, и от ямата до стоящите музиканти и монаси. Така той получил цифри, всички кратни на pi, както и пропорциите на златното сечение и 5.024 – резултата на пи и златното сечение.
Камъкът бил в центъра на кръга, формиран от оркестъра и монасите, които изпращали звукови трептения към ямата. Именно те вдигнали камъка на 400 метра! Звуците нараствали гладко (четири минути или 240 секунди), били изпълнени с хармонични и много красиви трептения, а резултатът от цялото това нещо бил готовият заветен храм!
Камъкът изхвърчал в парабола – в началото минал съвсем отвесно (вибрациите, отразяващи се от скалата, не разрешили на камъка да се приближи до него), по-късно почнал да се отклонява към върха. По-близо до скалата, по линиите-радиуси имало по-малък брой монаси, затова вибрациите и техните отблясъци били по-слаби и към върха броят им нормално почнал внезапно да пада, а камъкът, следвайки пътя на най-малкото противодействие, тъкмо паднал на мястото, което му било отредено в градежа на светилището! Вероятно по същия метод античните строители на пирамидите и други международни структури са местили тежките камъни на обилни дистанции и огромни височини.
Първо – придвижване!
Как и за какво при започване на 30-те години шведският авиационен инженер е попаднал в Тибет, не е известно. Келсън имал много примитивни принадлежности за премерване – ръчен гониометър, рулетка и ръчен или джобен часовник, само че надали с хронометър. Шведът не можел да дефинира честотата на вибрациите, само че шест тръби, 13 барабана и хор от 200 души трябвало да звучат оглушително, изключително в планините. Така че Келсън направил своите изводи. Оттогава и той, и всички, които научили тази история от него, решили, че свиренето и пеенето въпреки всичко е по-добре от това да се влачат камъни върху съвсем отвесна канара.
Тогава Келсън си спомнил, че ролята на „ първата цигулка “ в тибетската „ повдигаща система “, която той е видял, очевидно се играе от тръбите. Ревът им бил съвсем непрестанен, тъй като неслучайно имало по два тръбача за всеки, като те се заменяли, с цел да могат да си поемат мирис. Барабаните и хорът биха могли да основат един тип „ бунар “, по който камъкът да излетява нагоре, като в това време наподобява, че ги поддържат в моментите на промяната на тръбите. Добре координираните дейности на тръбите, барабаните и хора били нужни най-много в самото начало – за покачване на камъка от земята. В последна сметка от дълго време е известно, че главните старания се поставят, когато преместите нещо тежко.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
