Американските акции са най-скъпи от десетилетия
Опитайте малко и ще видите, че не е по никакъв начин мъчно да се твърди, че фондовият пазар наподобява рисков и че следва провал. Но в дълготраен проект такива причини нормално е най-добре да се пренебрегват. От 1900 година насам американските акции са показвали междинен действителен приход от 6.4% годишно. За три десетилетия това би преобразило покупателната дарба на 1000 $ в 6400 $. Облигациите, главната опция, даже не са близо. Със междинен исторически приход от 1.7% годишно, те биха генерирали смешните 1700 $. Кешът би бил още по-зле.Урокът за днешните вложители, доста от които бяха сюрпризирани от възходящия пазар тази година, може да наподобява елементарен. Забравете за спада, който може или не може да се материализира. Просто купувайте и задържайте акции и чакайте приходи, които ще заличат всевъзможни краткосрочни спадове. За страдание, има една измама. Това, което има значение през днешния ден, не са историческите приходи, а бъдещите. И по този индикатор акциите сега наподобяват по-скъпи - и затова с по-нисък предстоящ приход - спрямо облигациите, в сравнение с през последните десетилетия.
Опитайте малко и ще видите, че не е по никакъв начин мъчно да се твърди, че фондовият пазар наподобява рисков и че следва провал. Но в дълготраен проект такива причини нормално е най-добре да се пренебрегват. От 1900 година насам американските акции са показвали междинен действителен приход от 6.4% годишно. За три десетилетия това би преобразило покупателната дарба на 1000 $ в 6400 $. Облигациите, главната опция, даже не са близо. Със междинен исторически приход от 1.7% годишно, те биха генерирали смешните 1700 $. Кешът би бил още по-зле.
Урокът за днешните вложители, доста от които бяха сюрпризирани от възходящия пазар тази година, може да наподобява елементарен. Забравете за спада, който може или не може да се материализира. Просто купувайте и задържайте акции и чакайте приходи, които ще заличат всевъзможни краткосрочни спадове. За страдание, има една измама. Това, което има значение през днешния ден, не са историческите приходи, а бъдещите. И по този индикатор акциите сега наподобяват по-скъпи - и затова с по-нисък предстоящ приход - спрямо облигациите, в сравнение с през последните десетилетия.
Защо акциите нормално се показват по-добре от облигациите
Започнете с това за какво акциите нормално показват по-добре от облигациите. Акцията е право върху облагите на компанията, което се разтяга в бъдещето, което прави приходите всъщност несигурни. Облигацията, въпреки това, е заричане за заплащане на закрепен поток от лихвени заплащания и по-късно връщане на главния дълг. Заемателят може да фалира; измененията в лихвените проценти или инфлацията може да трансформират цената на паричните потоци. Но акцията е по-рисковата алтернатива, което значи, че би трябвало да предлага по-висок приход. Разликата сред двете е " наградата за риска на акциите " - 4.7 процентни пункта годишно, които акциите исторически са печелили над облигациите.
Реклама
Какво ще е през идващите няколко години? Оценяването на доходността на облигация е елементарно: това е просто нейният приход до падежа. Оценяването на доходността от акции е по-трудно, само че бърз индикатор се дава от " доходността от облагите " (или предстоящите облаги за идващата година, разграничени на акционерната цена). Комбинирайте двата знака за десетгодишни щатски облигации и S&P 500 и имате груба мярка за наградата за риска на акциите, която гледа напред, а не обратно. През миналата година тя е пропаднала.
Разгледайте в този момент променливите елементи на наградата за риска на акциите: облагите, приходите от облигациите и цените на акциите. И предстоящите облаги, и приходите от облигациите са почти там, където бяха през октомври, когато акциите доближиха дъно. Но от този момент акциите са нарастнали доста, намалявайки техния приход от облагите и приближавайки го до " сигурния " приход от държавните скъпи бумаги. Това може да значи три неща. Инвеститорите може би имат вяра, че облагите скоро ще стартират да порастват бързо, може би поради индустриален взрив, задвижван от изкуствен интелект. Те могат да мислят, че облагите са станали по-малко евентуални да разочароват, оправдавайки по-ниска награда за риска. Или може би се опасяват, че облигациите - бенчмаркът, с който се мерят акциите, са станали по-рискови.
Постоянният напредък на облагите е идеалният сюжет. Втората алтернатива обаче е по-мрачна: вложителите са разрешили на своите възродени духове да ги изпреварят. Ед Коул от Man Group, ръководещ активи, твърди, че по-ниската награда за риска на акциите е залог за " меко кацане ", при което централните банкери смъкват инфлацията без криза. Това става по-лесно за показване, защото ценовите покачвания са охладени и множеството страни до момента са избегнали спадове. Въпреки това изследванията на производителите към момента сочат към криза в този бранш и цялостният затягащ резултат от нарастването на лихвите може към момента да не е усетен.
Реклама
Третата опция е, че вместо да се захласват по акциите, вложителите заобикалят алтернативата. Миналата година беше най-лошата за облигациите и в Америка (където те изгубиха 31% в действителни нива), и в развитите пазари (загуба от 34%) за повече от век.
Предпазливо към облигациите
След това съгласно Шарън Бел от Goldman Sachs не е изненадващо, в случай че някои вложители са внимателни по отношение на облигациите и склонни да харчат повече за акции, изключително в случай че имат вяра, че инфлацията се е повишила структурно - нещо, против което акциите, като право върху номинални облаги, обезпечават отбрана, до момента в който облигациите, които произлизат от закрепени купони, не. По същото време държавните управления са настроени да емитират от ден на ден дълг, с цел да се погрижат за застаряващи популации, разноските за защита и намаляването на излъчванията на въглероден диоксид, до момента в който централните банки изчезват като купувачи. Резултатът ще бъде по-високи приходи от облигации и механично по-ниска награда за риска на акциите. Това би означавало смяна в режима към един, в който наградата за риска на акциите понижава дълготрайно (а не краткотрайно, с цел да бъде поправена от рухване на акционерните цени).
Каквато и да е повода за натиска, вложителите към този момент са сложили залозите си на растящите облаги. В неотдавнашен разбор Дънкан Ламонт от капиталовата компания Schroders съпостави приходите от S&P 500 назад до 1871 година с разликата в доходността по отношение на десетгодишните облигации от Съединени американски щати. Той откри, че връзката " не е била потребна при предоставяне на тенденция за краткосрочните придвижвания на пазара ". В дълготраен проект обаче има ясна връзка. За акциите, които стартират с ниска разлика в доходността, да се показват добре за 10 години " съвсем наложително изискване е действителният напредък на облагите ". Оптимизмът може да ги води до такава степен, преди облагите да би трябвало да се осъществят. Те не би трябвало да се понижат доста, с цел да заключи даже дълготраен вложител, че днешният пазар е прекомерно безценен.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Опитайте малко и ще видите, че не е по никакъв начин мъчно да се твърди, че фондовият пазар наподобява рисков и че следва провал. Но в дълготраен проект такива причини нормално е най-добре да се пренебрегват. От 1900 година насам американските акции са показвали междинен действителен приход от 6.4% годишно. За три десетилетия това би преобразило покупателната дарба на 1000 $ в 6400 $. Облигациите, главната опция, даже не са близо. Със междинен исторически приход от 1.7% годишно, те биха генерирали смешните 1700 $. Кешът би бил още по-зле.
Урокът за днешните вложители, доста от които бяха сюрпризирани от възходящия пазар тази година, може да наподобява елементарен. Забравете за спада, който може или не може да се материализира. Просто купувайте и задържайте акции и чакайте приходи, които ще заличат всевъзможни краткосрочни спадове. За страдание, има една измама. Това, което има значение през днешния ден, не са историческите приходи, а бъдещите. И по този индикатор акциите сега наподобяват по-скъпи - и затова с по-нисък предстоящ приход - спрямо облигациите, в сравнение с през последните десетилетия.
Защо акциите нормално се показват по-добре от облигациите
Започнете с това за какво акциите нормално показват по-добре от облигациите. Акцията е право върху облагите на компанията, което се разтяга в бъдещето, което прави приходите всъщност несигурни. Облигацията, въпреки това, е заричане за заплащане на закрепен поток от лихвени заплащания и по-късно връщане на главния дълг. Заемателят може да фалира; измененията в лихвените проценти или инфлацията може да трансформират цената на паричните потоци. Но акцията е по-рисковата алтернатива, което значи, че би трябвало да предлага по-висок приход. Разликата сред двете е " наградата за риска на акциите " - 4.7 процентни пункта годишно, които акциите исторически са печелили над облигациите.
Реклама
Какво ще е през идващите няколко години? Оценяването на доходността на облигация е елементарно: това е просто нейният приход до падежа. Оценяването на доходността от акции е по-трудно, само че бърз индикатор се дава от " доходността от облагите " (или предстоящите облаги за идващата година, разграничени на акционерната цена). Комбинирайте двата знака за десетгодишни щатски облигации и S&P 500 и имате груба мярка за наградата за риска на акциите, която гледа напред, а не обратно. През миналата година тя е пропаднала.
Разгледайте в този момент променливите елементи на наградата за риска на акциите: облагите, приходите от облигациите и цените на акциите. И предстоящите облаги, и приходите от облигациите са почти там, където бяха през октомври, когато акциите доближиха дъно. Но от този момент акциите са нарастнали доста, намалявайки техния приход от облагите и приближавайки го до " сигурния " приход от държавните скъпи бумаги. Това може да значи три неща. Инвеститорите може би имат вяра, че облагите скоро ще стартират да порастват бързо, може би поради индустриален взрив, задвижван от изкуствен интелект. Те могат да мислят, че облагите са станали по-малко евентуални да разочароват, оправдавайки по-ниска награда за риска. Или може би се опасяват, че облигациите - бенчмаркът, с който се мерят акциите, са станали по-рискови.
Постоянният напредък на облагите е идеалният сюжет. Втората алтернатива обаче е по-мрачна: вложителите са разрешили на своите възродени духове да ги изпреварят. Ед Коул от Man Group, ръководещ активи, твърди, че по-ниската награда за риска на акциите е залог за " меко кацане ", при което централните банкери смъкват инфлацията без криза. Това става по-лесно за показване, защото ценовите покачвания са охладени и множеството страни до момента са избегнали спадове. Въпреки това изследванията на производителите към момента сочат към криза в този бранш и цялостният затягащ резултат от нарастването на лихвите може към момента да не е усетен.
Реклама
Третата опция е, че вместо да се захласват по акциите, вложителите заобикалят алтернативата. Миналата година беше най-лошата за облигациите и в Америка (където те изгубиха 31% в действителни нива), и в развитите пазари (загуба от 34%) за повече от век.
Предпазливо към облигациите
След това съгласно Шарън Бел от Goldman Sachs не е изненадващо, в случай че някои вложители са внимателни по отношение на облигациите и склонни да харчат повече за акции, изключително в случай че имат вяра, че инфлацията се е повишила структурно - нещо, против което акциите, като право върху номинални облаги, обезпечават отбрана, до момента в който облигациите, които произлизат от закрепени купони, не. По същото време държавните управления са настроени да емитират от ден на ден дълг, с цел да се погрижат за застаряващи популации, разноските за защита и намаляването на излъчванията на въглероден диоксид, до момента в който централните банки изчезват като купувачи. Резултатът ще бъде по-високи приходи от облигации и механично по-ниска награда за риска на акциите. Това би означавало смяна в режима към един, в който наградата за риска на акциите понижава дълготрайно (а не краткотрайно, с цел да бъде поправена от рухване на акционерните цени).
Каквато и да е повода за натиска, вложителите към този момент са сложили залозите си на растящите облаги. В неотдавнашен разбор Дънкан Ламонт от капиталовата компания Schroders съпостави приходите от S&P 500 назад до 1871 година с разликата в доходността по отношение на десетгодишните облигации от Съединени американски щати. Той откри, че връзката " не е била потребна при предоставяне на тенденция за краткосрочните придвижвания на пазара ". В дълготраен проект обаче има ясна връзка. За акциите, които стартират с ниска разлика в доходността, да се показват добре за 10 години " съвсем наложително изискване е действителният напредък на облагите ". Оптимизмът може да ги води до такава степен, преди облагите да би трябвало да се осъществят. Те не би трябвало да се понижат доста, с цел да заключи даже дълготраен вложител, че днешният пазар е прекомерно безценен.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ