Резерватът „Яла” - от ловно поле за британци до защитена зона
Около 8% от територията на Шри Ланка е оповестена за предпазена. 5734 кв. км са под закрилата на страната в лицето на Департамента за запазване на дивата природа (DWC). Това е държавната институция, виновна за отбраната на ресурсите на дивата природа на страната по цялата й сухоземна и морска територия, според специфична Наредба №2 за отбрана на фауната и флората от 1937 година. В предпазените територии са неразрешени ловът, унищожаването на гнезда и яйца на птици и влечуги, изсичането и повреждането на дървета и шубраци, паленето на огън, потреблението на клопки, отрова и експлозиви. Посетителите влизат в националните паркове със специфични транспортни средства, които нямат право да напущат при никакви условия.
Националният парк „ Яла ” е един от 26-те естествени резервата в Шри Ланка и един от 16-те налични за гости. Една от задачите, които DWC си слага, е да предизвиква локалните общности и бизнеса да вземат участие като пълноправни сътрудници във всички аспекти на процеса на запазване на дивата природа. Това се случва.
Разположен в югоизточната част на остров Цейлон, на 260 км от столицата Коломбо, Национален парк „ Яла ” заема 1268 кв. км повърхност от две провинции – Хамбантота и Монарагала. Разделен е на пет зони, в две от които посетителите са добре пристигнали. В останалите три се позволяват единствено откриватели и професионални фотографи. Над 650 000 туристи посещават Яла годишно. Най-подходящото време за това е сред февруари и юли, когато равнището на водата в парка е ниско и това извежда животните навън. Туровете са или заран рано, или по здрач. Бариерата за гости се отваря в 6 ч. сутринта и се затваря в 18 часа.
Яла е разгласен за резерват през 1900 година, а от 1 март 1938 година е със статут на народен парк. Любопитен факт е, че в началото тази територия – необятна и разнообразна екосистема от мусонни гори, савани, морски и сладководни влажни зони, блата, пасища и крайбрежни пясъчни дюни, е употребена като ловно поле за английския хайлайф. Днес тя е дом на 44 типа бозайници, 215 птици, 46 влечуги и 52 типа пеперуди и така нататък В резервата се следи най-голямата популация на леопард (Panthera pardus kotiya) – ендемичен тип за Шри Ланка, цейлонски слон (Elephas maximus maximus), воден бивол (Bubalus arnee), дива свиня (Sus scrofa), мечка безделник (Melursus ursinus), индийски самбар (Rusa unicolor unicolor), сива мангуста (Herpestes edwardsi), крокодил изедник (Crocodylus palustris), цветен елен (Axis axis), златен чакал (Canis aureus), филиипнски пеликан (Pelecanus philippensis ), черноглав ибис (T. melanocephalus), азиатски бивол (Bubalus arnee), бенгалски варан (Varanus bengalensis) и доста други представители на фауната.
Флората в Яла е доминирана от сандалово дърво (Santalum album), цейлонски дъб (Schleichera oleosa), цейлонско желязно дърво (Manilkara hexandra), сатеново дърво (Chloroxylon swietenia). Реките, блатата и езерата са обсипани с лотоси и надвесени над тях разнообразни типове мангрови дървета. Решихме, че всичко разказано до тук е положително съображение да посетим Яла.
.jpg )
Поверяваме организацията на нашия общителен лидер в Шри Ланка – Джанака. От брега на Индийския океан се насочваме към вътрешността на страната. В градчето Тисамахарама (Tissamaharama) или Тиса (Tissa), както още го назовават, ни чака Руан – водач на джипа, с който ще влезем в резервата. Дирекцията на Парка съставлява кампус на към 20 км източно от града. Спираме за къс инструктаж на рейнджърите. С изненада научаваме, че в джунглата има правила. Запомняме единствено основните: не напускайте автомобила, каквото и да се случи, слонът е най-опасното животно, не го дразнете, не хранете животните и не изхвърляйте нищо в парка, засвидетелствайте почитание към дивата природа.
Качваме се в джипа и се насочваме към пункта Палатупана (Palatupana) – един от двата най-близки входа към парка. Рейнджърите ревизират разрешителното ни за достъп и записват регистрационния номер на автомобила. Бариерата се подвига.
Всички доста се вълнуваме, че ще срещнем диви животни в естествената им среда. Взираме се във всеки шубрак, дърво и канара, реагираме на всеки звук и придвижване. Майката Природа ни приветства с отворени прегръдки незабавно щом напущаме кампуса – стадо маймуни ни ескортира за малко, пауни с разперени ветрила от пера изскачат от храстите, голям слон индиферентно се приближава до джипа. Мога да протегна ръка и да го ударя по челото. Даваме си сметка, че локалното население живее в обкръжението на свободно скитащи животни.
Криволичещи пътеки, обградени от гъст буренак ни води във вътрешността в парка. В далечината стадо водни биволи блаженства в тресавище. Недалеч от тях се подава муцуната на крокодил, застинал в калната вода. Въздухът е с висока мокрота, одеве е преваляло. Разположен в сухата зона на острова, средногодишните превалявания над Яла са сред 900 и 1300 мм според от региона. Декември и януари са най-влажните месеци, до момента в който сушата владее резервата от май до септември.
Националният парк Яла е изключително известен, защото в него се разхожда шриланският леопард. Само в една от зоните му популацията наброява към 75 леопарда върху територия от 144 кв. км. Съотношението е съвсем 1:2. Шансът да забележим котка е огромен, твърди ни нашият лидер Руан. И прибавя, че мъжките леопарди в Яла са доста уверени и постоянно се срещат даже денем, а освен заран и по здрач, когато излизат да ловуват.
Тук е мястото да отбележа, че Руан, макар нежната си възраст, е убеден водач и гид. Познава всяка педя от резервата и неговите жители. Избира най-хубавите места за наблюдаване, споделя за държанието на животните и кара като водач на Формула 1.
Стадо кошути добродушно пасе на една закътана сред дърветата поляна. Самецът си почива, прикрит зад храстите. Огромните му рога го издават.
Стигаме до голямо намерено пространство – остаряла оризова ферма, населявана от пеликани, ибиси и бели чапли. Шумът от мотора ги подплашва и птиците политат. Наближаваме място, където се белеят големи кости. Научаваме, че това са остатъци от слонове. Руан споделя, че когато един слон остарее и зъбите му окапят, той се отделя от стадото и се усамотява в този регион, с цел да дочака гибелта.
Слънцето последователно слиза към хоризонта. Това е знак, че приключението ни е към края си. Предупредени сме, че не можем да останем в парка след 18 часа. Леопард не видяхме, само че си дадохме сметка, че вълнението и изненадата вършат сафарито вълнуващо прекарване. Националният парк „ Яла ” без подозрение бе едно от най-запомнящите се прекарвания по време на престоя ми в Шри Ланка.
Автор: Светлана Тодорова-Ваташка
Националният парк „ Яла ” е един от 26-те естествени резервата в Шри Ланка и един от 16-те налични за гости. Една от задачите, които DWC си слага, е да предизвиква локалните общности и бизнеса да вземат участие като пълноправни сътрудници във всички аспекти на процеса на запазване на дивата природа. Това се случва.
Разположен в югоизточната част на остров Цейлон, на 260 км от столицата Коломбо, Национален парк „ Яла ” заема 1268 кв. км повърхност от две провинции – Хамбантота и Монарагала. Разделен е на пет зони, в две от които посетителите са добре пристигнали. В останалите три се позволяват единствено откриватели и професионални фотографи. Над 650 000 туристи посещават Яла годишно. Най-подходящото време за това е сред февруари и юли, когато равнището на водата в парка е ниско и това извежда животните навън. Туровете са или заран рано, или по здрач. Бариерата за гости се отваря в 6 ч. сутринта и се затваря в 18 часа.
Яла е разгласен за резерват през 1900 година, а от 1 март 1938 година е със статут на народен парк. Любопитен факт е, че в началото тази територия – необятна и разнообразна екосистема от мусонни гори, савани, морски и сладководни влажни зони, блата, пасища и крайбрежни пясъчни дюни, е употребена като ловно поле за английския хайлайф. Днес тя е дом на 44 типа бозайници, 215 птици, 46 влечуги и 52 типа пеперуди и така нататък В резервата се следи най-голямата популация на леопард (Panthera pardus kotiya) – ендемичен тип за Шри Ланка, цейлонски слон (Elephas maximus maximus), воден бивол (Bubalus arnee), дива свиня (Sus scrofa), мечка безделник (Melursus ursinus), индийски самбар (Rusa unicolor unicolor), сива мангуста (Herpestes edwardsi), крокодил изедник (Crocodylus palustris), цветен елен (Axis axis), златен чакал (Canis aureus), филиипнски пеликан (Pelecanus philippensis ), черноглав ибис (T. melanocephalus), азиатски бивол (Bubalus arnee), бенгалски варан (Varanus bengalensis) и доста други представители на фауната.
Флората в Яла е доминирана от сандалово дърво (Santalum album), цейлонски дъб (Schleichera oleosa), цейлонско желязно дърво (Manilkara hexandra), сатеново дърво (Chloroxylon swietenia). Реките, блатата и езерата са обсипани с лотоси и надвесени над тях разнообразни типове мангрови дървета. Решихме, че всичко разказано до тук е положително съображение да посетим Яла.
Поверяваме организацията на нашия общителен лидер в Шри Ланка – Джанака. От брега на Индийския океан се насочваме към вътрешността на страната. В градчето Тисамахарама (Tissamaharama) или Тиса (Tissa), както още го назовават, ни чака Руан – водач на джипа, с който ще влезем в резервата. Дирекцията на Парка съставлява кампус на към 20 км източно от града. Спираме за къс инструктаж на рейнджърите. С изненада научаваме, че в джунглата има правила. Запомняме единствено основните: не напускайте автомобила, каквото и да се случи, слонът е най-опасното животно, не го дразнете, не хранете животните и не изхвърляйте нищо в парка, засвидетелствайте почитание към дивата природа.
Качваме се в джипа и се насочваме към пункта Палатупана (Palatupana) – един от двата най-близки входа към парка. Рейнджърите ревизират разрешителното ни за достъп и записват регистрационния номер на автомобила. Бариерата се подвига.
Всички доста се вълнуваме, че ще срещнем диви животни в естествената им среда. Взираме се във всеки шубрак, дърво и канара, реагираме на всеки звук и придвижване. Майката Природа ни приветства с отворени прегръдки незабавно щом напущаме кампуса – стадо маймуни ни ескортира за малко, пауни с разперени ветрила от пера изскачат от храстите, голям слон индиферентно се приближава до джипа. Мога да протегна ръка и да го ударя по челото. Даваме си сметка, че локалното население живее в обкръжението на свободно скитащи животни.
Криволичещи пътеки, обградени от гъст буренак ни води във вътрешността в парка. В далечината стадо водни биволи блаженства в тресавище. Недалеч от тях се подава муцуната на крокодил, застинал в калната вода. Въздухът е с висока мокрота, одеве е преваляло. Разположен в сухата зона на острова, средногодишните превалявания над Яла са сред 900 и 1300 мм според от региона. Декември и януари са най-влажните месеци, до момента в който сушата владее резервата от май до септември.
Националният парк Яла е изключително известен, защото в него се разхожда шриланският леопард. Само в една от зоните му популацията наброява към 75 леопарда върху територия от 144 кв. км. Съотношението е съвсем 1:2. Шансът да забележим котка е огромен, твърди ни нашият лидер Руан. И прибавя, че мъжките леопарди в Яла са доста уверени и постоянно се срещат даже денем, а освен заран и по здрач, когато излизат да ловуват.
Тук е мястото да отбележа, че Руан, макар нежната си възраст, е убеден водач и гид. Познава всяка педя от резервата и неговите жители. Избира най-хубавите места за наблюдаване, споделя за държанието на животните и кара като водач на Формула 1.
Стадо кошути добродушно пасе на една закътана сред дърветата поляна. Самецът си почива, прикрит зад храстите. Огромните му рога го издават.
Стигаме до голямо намерено пространство – остаряла оризова ферма, населявана от пеликани, ибиси и бели чапли. Шумът от мотора ги подплашва и птиците политат. Наближаваме място, където се белеят големи кости. Научаваме, че това са остатъци от слонове. Руан споделя, че когато един слон остарее и зъбите му окапят, той се отделя от стадото и се усамотява в този регион, с цел да дочака гибелта.
Слънцето последователно слиза към хоризонта. Това е знак, че приключението ни е към края си. Предупредени сме, че не можем да останем в парка след 18 часа. Леопард не видяхме, само че си дадохме сметка, че вълнението и изненадата вършат сафарито вълнуващо прекарване. Националният парк „ Яла ” без подозрение бе едно от най-запомнящите се прекарвания по време на престоя ми в Шри Ланка.
Автор: Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ